петък, 31 май 2013 г.

Франсоаз Саган - След месец, след година

Франсоаз Саган - След месец, след година
След седмици заровена в книга, за която трябва да отделиш изцяло вниманието си, тази беше почивка за мен. Обожавам как авторката описва едно обикновено ежедневие за героите си, но успява да подчертае закони, от които всеки се ръководи в отношенията си. Едва ли не, ти показва стереотипа. И това са хора, които почваш да разбираш, да одобряваш или да прощаваш грешките им. До такава степен успява да направи разрез на поведението им, че сам разбираш колко са ти близки и искаш или не, почваш да се съпоставяш. Искам да кажа, че живееш в действието. Има моменти в книгата, когато спирах, за да се "ослушам". Чета дадена сцена, поставям се в действието и без никой да ме забелязва, преминавам през героите като оглеждам лицата им и забелязвам и най-малките им жестове. Чувствам се като във филм. Знам, че за някой, 140 страници са смешен текст. Но с удоволствие бих изгледала една адаптация. Просто романа позволява интерпретация, размисли, различни мнения... Може би на мъж не би се харесала, често заради жанровите стилистики, към които бива отнасяна една такава книга.
 И нека да споделя какво ме шокира тази седмица. Често посещавам една книжарница за стари и намалени книги. Всеки път търся книгата на Дафни дю Морие - Ребека, защото това е нещо любимо. Стилът бих описала като психо-трилър. Та миналият ден отивам там, търся каквото и да е на съответната авторка, собственика намира една нейна книга и ми казва: Това ли търсиш, то това е любовен роман. Аз 10 минути се опитвах да му обесня, че не е така, при положение, че той не е чел нейна книга. Човека стои и ме убеждава с усмивка как било любовен роман... И как човек да се реши да прочете нещо, да излезе от стереотипа, ако от другата страна му мятат подигравателни усмивчици, с твърдото убеждение, че са прави. Всеки има право на собствен свят и свободата да избира. Нека не се ограничаваме взаимно. Ако аз не харесвам дадена книга,  филм, музика и каквото се сетиш, това не означава, че друг не би го оценил. Благодаря!

За жена, Франсоаз Саган, може да бъде много критична към своя пол (много често самата аз споделям неща, които не си мислил, че мога да кажа, но трябва да си малко циник, за да разбереш как стоят нещата):
" Иска да е незаменима - помисли си гневно, - там им е грешката на жените..."

"На някои жени нищо не приляга толкова, колкото пристъпите на амбициозност. Любовта ги опошлява."

"Никой никога няма време да се вглежда в себе си истински и повечето хора търсят у другите само очи, за да се видят в тях."



четвъртък, 30 май 2013 г.

Паоло Бачигалупи - Момиче на пружина

Паоло Бачигалупи - Момиче на пружина

Не бих казала, че книгата е строго фантастика. Темите, които засяга - бъдещето на хората и планетата, и генетичните промени, са един стандартен прочит на това, което може да ни се случи в близките 100 години. Тоест е едва ли не реалност, нещо което вече се случва (имам предвид клониране на животни и произвеждането на роботи, хуманоиди).
Действието се развива в Тайланд, след петролната ера. Считай, че земята има ограничени ресурси и ако ги ползваш трябва да се плаща квота. Съществуват изкуствено създадени болести по растенията, които ограничават тяхната консумация. Тук на преден план излизат калорийните компании, които с помощта на няколко известни генехакери, произвеждат семена резистентни на тези болести. Но всичко е бизнес и именно те, чрез своите експерименти, създават тази реалност. Но заразите мутират и живота на посевите трае не повече от няколко години. И тъй като живота на хората отново е бизнес, защо тези семена да не са стерилни и да ги продаваме постоянно. Тази сделка прави бизнесмените богати. Но по природните закони, има нужда и от разнообразие. Или по-скоро нека да кажем, че великите умове се нуждаят от все повече успехи и потвърждение на славата си. Но колкото и да подобряваш вече съществуващ плод или зеленчук, защо не да възкресиш един мит. Нещо, което да те накара да се наречеш бог.
Калорийника, Андерсън Лейк, е назначен в Тайланд, за да разучи фактите. Един плод, нго, невиждан от години се появява на тайландския пазар. От къде? Кой го е създал? Дали този народ не пази самият Ноев ковчег - а именно друга семенна банка. Това би обяснило как още съществува и е запазила отчасти суверенитета си.
Тук вече се намесват и другите сили. Министерството на търговията, за което е по-добре страната да е отворена към света, за да има взаимна изгода. От другата страна Министерството на околната среда, което зачита нишите и природата, идеята за запазване на суверенитета на кралството. Да, религията е будизъм и това е много важно за следващия елемент.
Момичето на пружина. Една от Новите хора. Японката Емико. Перфектната компаньонка и помощничка. Високо ценена в страната си, но ненадейно изоставена от своя господар. Така наречените пружинки са генномодифицирани хора, отгледани в епруветка и с подобрено ДНК. Но за тайландците, тяхното място е на боклука. Те нямат душа и не могат да се преродят, те са богохулство към бога.
От едно мирно съжителство, действието ескалира до открит бунт, след смъртта на Джайде. Тигърът на Банкок, човек от народа и служител от Министерството на околната среда. Това се случва след като са засегнати нечий бизнес интереси. От този момент, до края на книгата виждаме отговорите на нашите страхове. Ще може ли човек да оцелее в едно такова бъдеще и до колко проблемите ни произтичат от самите нас. Сблъскваме се с реалността на обикновения гражданин, излизащ рано сутрин да продаде стоката си, за да оцелее, до лудия учен, чиято единствена цел е еволюцията - независимо на каква цена.

понеделник, 27 май 2013 г.

В живота ни цари една заблуда, че сме създадени за нещо велико. Във нас се криело зрънцето истина, божествената частица. Идва момент, в който трябва да сме обективни и да признаем. Единственото, за което ставаме е да наторим земята.

събота, 18 май 2013 г.

Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня


Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня (втора книга от "Милениум")
Случаят, който героите разследват във втората книга е пълно копие на ситуацията в първата част. Нямаше развитие на персонажите. Единственото интересно за мен беше да науча историята за детството на Лисбет, която беше загатната в "Мъжете, които мразят жените". Тази част е събрана в последните 150-200 страници, от книга 650 стр. - сам си прави изводи.
 Сега чета и третата, да си призная не съм очарована. Бих ти препоръчала да прочетеш само първата от поредицата. Американската адаптация я покрива напълно, съм съвсем малки изключения, които не променят главната история. Дори си мисля, че ако не бях гледала първо филма, нямаше да харесам книгата.

вторник, 7 май 2013 г.

Тери Пратчет - Стражите!Стражите!

Тери Пратчет - Стражите!Стражите!
Приятна изненада. Света на Пратчет е много пъстър и непредвидим. Колкото и странно да звучи не се смях на глас, но оцених тези моменти :D Определено поредицата за Стражата е моята част от Света на Диска. 
В Анкх-Морпорк всичко е с главата надолу. В града не важат правилата, които си мислим и фантастичните герои въобще не си играят ролите. Останали са само трима стражници, тъй като съвременната икономика го налага. Процъфтяват гилдиите на крадците и убийците като всичко е изчислено. Капитанът на командата, Ваймс, е симпатичният пияница, леко позабравения герой от предни времена. Колън е забавен в диалозите си с Нобс. А последният е съкровище за умни простотии. Към тази скромна команда се присъединява и Керът - джудже по душа и принц на забавните изпълнения. 
Сатира на жанра и много смях, това е моето приключение с Пратчет. И дракони. 

Дежурните бисери са налице (забелязвам как дори и през смеха, авторът е успял да вкара и изконните мъдрости, което ме радва):

"Налапаха кукичката. О, богове, колко ме бива за това! - ликуваше Върховният велик майстор. - Мога да свиря на ужасните им съзнанийца като на ксилофон. Стъписваща е тази мощ на пошлостта. Кому би хрумнало, че в слабостта е скрита по-голяма сила, отколкото в могъществото? Но трябва да знаеш как да я насочиш. А аз знам." 

"Там долу живеят хора, които ще се подчинят на всеки дракон, ще се кланят на всеки бог, ще си затворят очите за всяка подлост. И то само от пошла всекидневна лошотия. Не истински изобретателната гнусотия на великите грешници, а някаква направена по калъп душевна тъма. Би могъл да я наречеш грях без помен от оригиналност. Приемат злото не защото казват "да", а защото не казват "не"."
Кажи ми, че не можеш да кажеш същото за поне две други важни неща, които ни се случват в момента.

"Да го таковам отзад - обади се Нобс някъде от улуците.
- Ефрейтор Нобс, носиш униформа - скастри подчинения си Ваймс.
- Извинете, капитане. Да го таковам отзад, сър!" Just for the epicness of the moment.

"Ваймс открай време се сащисваше от умението на Ноби да се погажда едва ли не с всекиго. Май имаше някаква хитрина като най-малкия общ знаменател в математиката. В целия свят не би могъл да се намери по-малък общ знаменател от Ноби."






четвъртък, 2 май 2013 г.

Нийл Геймън - Никога, никъде, никой

Нийл Геймън - Никога, никъде, никой
Днешна Англия. Ричард Мейхю работи в офис и на бюрото му се намират любимите фигурки на тролове. Колегите му считат това за странно, но той обича да води въображаеми диалози с тях, понякога. Има си напълно нормална приятелка, която е куратор и голям перфекционист. Един ден, на път за вечеря, Ричард Мейхю решава да помогне на една изпаднала в беда девойка. Откъде се появява тя? От един канал, през една врата, която не съществува. Но и за това си има обяснение. В този момент се срещат две същества, принадлежащи на два различни свята. Ричард Мейхю от Горен Лондон и Дор от Долен Лондон. Каква е разликата между тях? В единия просто се случват странни неща...
По време на повествованието автора описва доста от забележителностите на Ситито и то по забавен начин. Още от началото се усеща как ако се чете на английски ще се получи по-добре играта на думи. В книгата е засегната темата за здравия разум. Когато четях си представях как един обикновен човек има толкова богато и развито въображение, че другите го мислят за леко смахнат. Напомня ми леко на идеята за савантите, които не се различават от другите хора по нищо, но когато изследват даден обект могат да предадат с точност неговите характеристики. Стигнеш ли до средата на книгата, авторът, а и самият ти се питаш: Абе, Мейхю, ти добре ли си с главата? И това, което четох истина ли е, или е плод на твоето въображение?... Дори след като я прочетох не мога да дам точен отговор. 

Отново си имам нещо извадено, което искам да споделя с теб:

- В Лондон има гнезденца старо време, в които нещата и местата си остават същите. Нещо като мехурчета въздух в кехлибар. В Лондон има много време и то трябва да отиде някъде, понеже не се изразходва цялото веднага,
- Може и аз да съм останал от стари времена - въздъхна Ричард. - Това звучи почти смислено.