Нийл Геймън - Никога, никъде, никой

Нийл Геймън - Никога, никъде, никой

Днешна Англия. Ричард Мейхю работи в офис и на бюрото му се намират любимите фигурки на тролове. Колегите му считат това за странно, но той обича да води въображаеми диалози с тях, понякога. Има си напълно нормална приятелка, която е куратор и голям перфекционист. Един ден, на път за вечеря, Ричард Мейхю решава да помогне на една изпаднала в беда девойка. Откъде се появява тя? От един канал, през една врата, която не съществува. Но и за това си има обяснение. В този момент се срещат две същества, принадлежащи на два различни свята. Ричард Мейхю от Горен Лондон и Дор от Долен Лондон. Каква е разликата между тях? В единия просто се случват странни неща...

По време на повествованието автора описва доста от забележителностите на Ситито и то по забавен начин. Още от началото се усеща как ако се чете на английски ще се получи по-добре играта на думи. В книгата е засегната темата за здравия разум. Когато четях си представях как един обикновен човек има толкова богато и развито въображение, че другите го мислят за леко смахнат. Напомня ми леко на идеята за савантите, които не се различават от другите хора по нищо, но когато изследват даден обект могат да предадат с точност неговите характеристики. Стигнеш ли до средата на книгата, авторът, а и самият ти се питаш: Абе, Мейхю, ти добре ли си с главата? И това, което четох истина ли е, или е плод на твоето въображение?... Дори след като я прочетох не мога да дам точен отговор. 

Отново си имам нещо извадено, което искам да споделя с теб:

- В Лондон има гнезденца старо време, в които нещата и местата си остават същите. Нещо като мехурчета въздух в кехлибар. В Лондон има много време и то трябва да отиде някъде, понеже не се изразходва цялото веднага,

- Може и аз да съм останал от стари времена - въздъхна Ричард. - Това звучи почти смислено.