Франсоаз Саган - След месец, след година

Франсоаз Саган - След месец, след година

След седмици заровена в книга, за която трябва да отделиш изцяло вниманието си, тази беше почивка за мен. Обожавам как авторката описва едно обикновено ежедневие за героите си, но успява да подчертае закони, от които всеки се ръководи в отношенията си. Едва ли не, ти показва стереотипа. И това са хора, които почваш да разбираш, да одобряваш или да прощаваш грешките им. До такава степен успява да направи разрез на поведението им, че сам разбираш колко са ти близки и искаш или не, почваш да се съпоставяш. Искам да кажа, че живееш в действието. Има моменти в книгата, когато спирах, за да се "ослушам". Чета дадена сцена, поставям се в действието и без никой да ме забелязва, преминавам през героите като оглеждам лицата им и забелязвам и най-малките им жестове. Чувствам се като във филм. Знам, че за някой, 140 страници са смешен текст. Но с удоволствие бих изгледала една адаптация. Просто романа позволява интерпретация, размисли, различни мнения... Може би на мъж не би се харесала, често заради жанровите стилистики, към които бива отнасяна една такава книга.

 И нека да споделя какво ме шокира тази седмица. Често посещавам една книжарница за стари и намалени книги. Всеки път търся книгата на Дафни дю Морие - Ребека, защото това е нещо любимо. Стилът бих описала като психо-трилър. Та миналият ден отивам там, търся каквото и да е на съответната авторка, собственика намира една нейна книга и ми казва: Това ли търсиш, то това е любовен роман. Аз 10 минути се опитвах да му обесня, че не е така, при положение, че той не е чел нейна книга. Човека стои и ме убеждава с усмивка как било любовен роман... И как човек да се реши да прочете нещо, да излезе от стереотипа, ако от другата страна му мятат подигравателни усмивчици, с твърдото убеждение, че са прави. Всеки има право на собствен свят и свободата да избира. Нека не се ограничаваме взаимно. Ако аз не харесвам дадена книга,  филм, музика и каквото се сетиш, това не означава, че друг не би го оценил. Благодаря!

За жена, Франсоаз Саган, може да бъде много критична към своя пол (много често самата аз споделям неща, които не си мислил, че мога да кажа, но трябва да си малко циник, за да разбереш как стоят нещата):

" Иска да е незаменима - помисли си гневно, - там им е грешката на жените..."

"На някои жени нищо не приляга толкова, колкото пристъпите на амбициозност. Любовта ги опошлява."

"Никой никога няма време да се вглежда в себе си истински и повечето хора търсят у другите само очи, за да се видят в тях."