събота, 17 май 2014 г.

SANDMAN vol.1 by Neil Gaiman /за хора, които живеят в сънищата си/

снимка: интернет
За едно нещо трябва да се приготвиш, когато четеш Геймън, а това е - да бъдеш омагьосан. Признавам си, от около 5 години съм на строга фентъзи/средновековно/ диета и когато за първи път прочетох неговата книга "Никога, никъде, никой" бях малко разочарована. Просто ърбан фентъзи-то ми беше непознато! Когато в ума си имаш една утвърдена представа за това какво ти харесва/не ти харесва в едно фентъзи, според това с кой под жанр си свикнал, е трудно да "протегнеш ръка" и да опиташ нещо ново и различно. Защото нека си признаем, от всичко има по много и ако искаш винаги да четеш една и съща книга, за която си сигурен, че няма да те разочарова/толкова много/, спиралата е без край...
Morpheus




Нека ви разкажа приказка...








Англия, 1916
Окултистът Родерик Бърджес мечтае за сила и слава. И за Смъртта, най-вече за нея. В полунощ, часът на всички тайнства, мелодията на заклинанието кънти в тъмната стая на тайния орден и за хората, решили да призовават богове, часът на истината настъпва. Да призовеш древно божество не е толкова забавно, колкото звучи, знаеш ли? Какво е за него времето като понятие? За нас смъртните то отброява дните оставащ ни живот, защото никой не живее вечно, нали?

Какво виждат очите на вярващите, това Смъртта ли е?

~ Имало едно време един принц. Той владеел Кралството на Сънищата и Кошмарите. Вечер, когато децата заспивали, той поръсвал над главите им вълшебен прах, който ги пренасял в света му. ~

А сега, какво ще стане със света, който е лишен от своя господар?
Каква участ очаква човечеството в този хаос...
Бог - заплашен, примамен и затворен. Лишен от сила, която нито принадлежи на хората, за да бъде поискана, нито е негова, за да бъде подарена.
Бог, който има цялото време на света, за да чака...
...и потърси своето отмъщение.

В първи том "Прелюдии и Ноктюрни" започва историята за света на сънищата и кошмарите. Централна фигура е Морфей /или Dream/, един от седмината Endless /Destiny, Death, Desire, Despair, Delirium, Destruction, Dream/, които са антропоморфни персонификации на тези концепции. Призован от своята реалност, той 70 години е пленник. Когато най-накрая дочаква своето освобождение, тръгва да търси своите "есенции", които му помагат да управлява Света на Сънищата.  В търсене на това, което му е било отнето, той преминава през различни измерения и разбира, че трябва да направи избор между това да се промени или да умре. The Sandman е "история за историите", фантазия и митология, което може би прави този комикс толкова харесван и факта, че всеки има своите тълкования за света.
Това, което прави впечатление е подходът на Геймън като писател и невероятно пресъздадените, почти нереални на моменти образи, създадени от двамата художници. В диалога авторът е вплел голямо майсторство, четете репликите на Dream на глас и ще усетите магията. Нека поговорим малко и за него.


"Мъж, млад, блед и гол, затворен в тясна клетка, който чака похитителите му да умрат, способен да чака докато стените на клетката му станат на пясък; смъртно слаб, с дълга черна коса и странни очи: Dream." Така самият Геймън вижда героят. (Въпреки, че не той е прекият създател на The Sandman, това продължава да е едно от емблематичните му произведения. Това е автор-икона за поколението си. Бих казала дори магьосник, редом с приятеля му Алън Мур.)

В началото възприемаш това създание като нещо дошло от друг свят, неразбираемо, плашещо, но не мога да се отърся от усещането, че до края на историята това ще се промени. Има нещо замечтано, нещо прикрито и човешко в Dream. Една меланхолия, която витае около него и му създава образа на един трагичен герой. В една от последните сцени виждам как по детски се радва на едно ято гълъби, за момент избягвайки от самотата, на която е обречен.


И както той би казал, надявам се и за него да има надежда.


***
It is as natural to die as it is to be born.

"Death is before me today:
Like the home that a man longs to see.
After years spent as a captive."

Which would you choose - 
To Dream or To Die?

2 коментара:

  1. Голям автор е, но е необходимо да го четеш с подготовка - трябва да си в настроение за него, един вид. Ако това е така, може да провокира твоето въображение по неестествени и любопитни за самия теб начини. И винаги фабулата му е много силна.
    А целият комикс, с непрестанно променящият се състав художници и ярката цветова палитра, не ти позволяват да си циментираш представата за персонажите, емулира чувството на един вечноизменящ се сън.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Когато го прочетох, стоях и си мислих "Няма да се очудя ако всичко, което се случва в 11 тома е било сън на мъж, прикован на легло, изпаднал в кома"....

      Изтриване