четвъртък, 30 май 2013 г.

Паоло Бачигалупи - Момиче на пружина

Паоло Бачигалупи - Момиче на пружина

Не бих казала, че книгата е строго фантастика. Темите, които засяга - бъдещето на хората и планетата, и генетичните промени, са един стандартен прочит на това, което може да ни се случи в близките 100 години. Тоест е едва ли не реалност, нещо което вече се случва (имам предвид клониране на животни и произвеждането на роботи, хуманоиди).
Действието се развива в Тайланд, след петролната ера. Считай, че земята има ограничени ресурси и ако ги ползваш трябва да се плаща квота. Съществуват изкуствено създадени болести по растенията, които ограничават тяхната консумация. Тук на преден план излизат калорийните компании, които с помощта на няколко известни генехакери, произвеждат семена резистентни на тези болести. Но всичко е бизнес и именно те, чрез своите експерименти, създават тази реалност. Но заразите мутират и живота на посевите трае не повече от няколко години. И тъй като живота на хората отново е бизнес, защо тези семена да не са стерилни и да ги продаваме постоянно. Тази сделка прави бизнесмените богати. Но по природните закони, има нужда и от разнообразие. Или по-скоро нека да кажем, че великите умове се нуждаят от все повече успехи и потвърждение на славата си. Но колкото и да подобряваш вече съществуващ плод или зеленчук, защо не да възкресиш един мит. Нещо, което да те накара да се наречеш бог.
Калорийника, Андерсън Лейк, е назначен в Тайланд, за да разучи фактите. Един плод, нго, невиждан от години се появява на тайландския пазар. От къде? Кой го е създал? Дали този народ не пази самият Ноев ковчег - а именно друга семенна банка. Това би обяснило как още съществува и е запазила отчасти суверенитета си.
Тук вече се намесват и другите сили. Министерството на търговията, за което е по-добре страната да е отворена към света, за да има взаимна изгода. От другата страна Министерството на околната среда, което зачита нишите и природата, идеята за запазване на суверенитета на кралството. Да, религията е будизъм и това е много важно за следващия елемент.
Момичето на пружина. Една от Новите хора. Японката Емико. Перфектната компаньонка и помощничка. Високо ценена в страната си, но ненадейно изоставена от своя господар. Така наречените пружинки са генномодифицирани хора, отгледани в епруветка и с подобрено ДНК. Но за тайландците, тяхното място е на боклука. Те нямат душа и не могат да се преродят, те са богохулство към бога.
От едно мирно съжителство, действието ескалира до открит бунт, след смъртта на Джайде. Тигърът на Банкок, човек от народа и служител от Министерството на околната среда. Това се случва след като са засегнати нечий бизнес интереси. От този момент, до края на книгата виждаме отговорите на нашите страхове. Ще може ли човек да оцелее в едно такова бъдеще и до колко проблемите ни произтичат от самите нас. Сблъскваме се с реалността на обикновения гражданин, излизащ рано сутрин да продаде стоката си, за да оцелее, до лудия учен, чиято единствена цел е еволюцията - независимо на каква цена.

2 коментара:

  1. Така и не те попитах, имайки предвид колко много е наблегнал на света си и колко малко на действието, с този голям сетинг дето е направил, според теб има ли място за продължение и дали ще направи такова?

    ОтговорИзтриване
  2. Ако имаме предвид как завърши книгата, при евентуално продължение, то ще бъде със същата идея просто различни персонажи(според мен). По-скоро книгата трябваше да е по-дълга, а не да има продължение.

    ОтговорИзтриване