вторник, 7 май 2013 г.

Тери Пратчет - Стражите!Стражите!

Тери Пратчет - Стражите!Стражите!
Приятна изненада. Света на Пратчет е много пъстър и непредвидим. Колкото и странно да звучи не се смях на глас, но оцених тези моменти :D Определено поредицата за Стражата е моята част от Света на Диска. 
В Анкх-Морпорк всичко е с главата надолу. В града не важат правилата, които си мислим и фантастичните герои въобще не си играят ролите. Останали са само трима стражници, тъй като съвременната икономика го налага. Процъфтяват гилдиите на крадците и убийците като всичко е изчислено. Капитанът на командата, Ваймс, е симпатичният пияница, леко позабравения герой от предни времена. Колън е забавен в диалозите си с Нобс. А последният е съкровище за умни простотии. Към тази скромна команда се присъединява и Керът - джудже по душа и принц на забавните изпълнения. 
Сатира на жанра и много смях, това е моето приключение с Пратчет. И дракони. 

Дежурните бисери са налице (забелязвам как дори и през смеха, авторът е успял да вкара и изконните мъдрости, което ме радва):

"Налапаха кукичката. О, богове, колко ме бива за това! - ликуваше Върховният велик майстор. - Мога да свиря на ужасните им съзнанийца като на ксилофон. Стъписваща е тази мощ на пошлостта. Кому би хрумнало, че в слабостта е скрита по-голяма сила, отколкото в могъществото? Но трябва да знаеш как да я насочиш. А аз знам." 

"Там долу живеят хора, които ще се подчинят на всеки дракон, ще се кланят на всеки бог, ще си затворят очите за всяка подлост. И то само от пошла всекидневна лошотия. Не истински изобретателната гнусотия на великите грешници, а някаква направена по калъп душевна тъма. Би могъл да я наречеш грях без помен от оригиналност. Приемат злото не защото казват "да", а защото не казват "не"."
Кажи ми, че не можеш да кажеш същото за поне две други важни неща, които ни се случват в момента.

"Да го таковам отзад - обади се Нобс някъде от улуците.
- Ефрейтор Нобс, носиш униформа - скастри подчинения си Ваймс.
- Извинете, капитане. Да го таковам отзад, сър!" Just for the epicness of the moment.

"Ваймс открай време се сащисваше от умението на Ноби да се погажда едва ли не с всекиго. Май имаше някаква хитрина като най-малкия общ знаменател в математиката. В целия свят не би могъл да се намери по-малък общ знаменател от Ноби."






3 коментара:

  1. Много добре написано!
    Мен ме разсмя на няколко пъти книгата, а разговорът с дракона беше една от най-силните и части - яде хора, не защото е длъжен, а защото хората очакват и едва ли не искат това.
    Най-симпатичните персонажи, които е правил в негова книга, която съм чел (много условности :D )
    Дано поредицата и за напред да е толкова забавна

    ОтговорИзтриване
  2. Много добро ревю. Много се радвам че ти е харесала.
    Мисля че поредицата с вещиците също ще ти хареса.
    Прекрасен блог засега, страшно ми харесва. Продължавай все така :)

    ОтговорИзтриване