вторник, 22 септември 2015 г.

The Republic of Thieves // "Републиката на крадците" от Скот Линч

„Републиката на крадците“
трета книга от поредицата за „Джентълмените копелета“

‘Give me up, Jean.’
‘Oh, marvelous. Fucking masterful. You’ll be dead and they’ll be inconvenienced. Maybe even mildly disappointed. What a worthy trade!’
‘But-‘
‘Shut it. Just shut it…you are a miserable bastard.’
‘I’ve always admitted-‘
‘No. You’ve never admitted this…Locke, you have the…look, it’s called Endgliktgelaben. It’s a High Vadran word. I learned about it when I was studying as an initiate of Aza Guilla. It means, ah, death-love, death-desire. It’s hard to translate. It means you have moods where you absolutely want to destroy yourself. Not as some self-pitying idle notion, either. As a certainty.’
‘For God’s sake, Jean, I wouldn’t want this if I had a fucking choice!’
‘You don’t want it up here’, said Jean, pointing at his own head. ‘You want it somewhere deeper, so deep you can’t recognize it. You think you’ve got some logical, noble excuse…But it’s really that darkness inside, trying to fuck you over once and for all. Something has you so scared you’re seeing everything backwards.’

Какво харесвам в тази книга ли?

Още в началото на историята си, Скот Линч, ми показа, че няма да е лесно. Пътят към това да победиш лошите и да защитиш идеалите си, няма да е детска игра. Именно защото ние сме най-големият си враг. И всичко ще се нареди само след като осъзнаеш грешките си и отговорностите, които носиш като възрастен. Това се случва до момента в поредицата за Джентълмените копелета. Да, фентъзи световете може да са измислени места, пълни с магия и невиждани създания, но са и болезнено реални. Когато се събудим от лош кошмар, знаем че сме сънували, но това не ни пречи да изпитаме физическа болка от преживяното. Така е и с историите, които четем. Може да не са истински, но са преживени. Republic of Thieves, за мен е едно болезнено откровение.  
Локи не може без Джийн, както и Джийн без Локи. Ако един от двамата го няма, това би довело до сигурен край за другия. Двамата винаги са били пълни противоположности и точно това ги съхранява и до този момент. След събитията в „Червени морета под червени небета“, остатъкът от Джентълмените копелета са корабокрушенци. Захвърлени на чужд бряг, те се опитват да оцелеят. Фабулата е доста интригуваща и Скот Линч още веднъж използва ретроспекция, за да придаде конкретния нюанс на събитията. Бъди сигурен, че няма случайни неща. Още повече при наличието на бондсмагита. Как мислиш, дали Локи е толкова незначителен, че да се занимават с него?


'My life is haunted by wild coincidences', said Locke.'

Действието се развива в Karthain, град-държава, известен с това, че е седалището на бондсмагитата. На всеки пет години те организират избори в града си, като всяка тяхна фракция подкрепя определени кандидати, чрез които легално си гарантира властта над града. Не че това им е нужно, но интересен факт е че използват магията си доста оскъдно предвид възможностите си. Може би това е книгата, в която имаме възможност да осъзнаем каква потенциална сила е довела до краят на Теринското царство.


'They made themselves obvious to some power they didn't necessarily need to cross paths with.'

Друга предпоставка на историята ли? Ами една конкретна личност, с червена коса, която за нас е обвита в мистерия, но не и за Локи. Сабета. Име, което не се изрича без предупреждение. Интересен подход на автора и много добра идея чрез противопоставянето на тези два силни характера, да намери начин да ни разкаже повече за отношенията помежду им. Защото това, което знаем до тук са само догадки.


'Damn it, when will you learn that refusing to admit you've lost isn't the same as winning?'
'Sort of depends on how long one keeps refusing, doesn't it?'

Епизодите от миналото ни връщат на момента, в който Джентълмените копелета са достигнали границата, в която Окови може да им даде бащински съвет. Съзряването за тях е период , в който не само трябва да открият себе си, но и да се научат да живеят с тази истина. Групата от лицедеи е изпратена в Еспара, да подпомогне местна трупа позагубила блясъка си. Пиесата, която поставят на сцена, носи името „Републиката на крадците“. В тези откъси от главното действие, Линч разкрива повече за миналото на Сабета и чувствата между нея и Локи.

Като за финал искам да напиша, че е най-лесно да съдиш другите за своите грешки. Най-лесно е да намираш оправдания за действията си и за теб да не съществува друга гледна точка. Но не трябва да е така. Ние сме хора, грешим. Учим се от грешките си, „ставаме“ и сме по-добри - към другите и към себе си. Защото е много лесно да загубиш това, което приемаш за даденост. И трябва много кураж и верен приятел, който първо да те изслуша и след това да ти помогне да оздравееш. Ако имаш такъв човек до себе си, не спирай да му благодариш, защото без него няма да си същият.

Цикълът за "Джентълмените копелета":
1. "Лъжите на Локи Ламора" - ревю
0. "The Bastards and the Knives" - това е сборник от две новели, които допълват "Лъжите на Локи Ламора". По-точно как джентълмените копелета се сдобиват с Остершалинската ракия, която изигра важна роля в първата книга и как успяват да се отърват от убийците известни като "Хорът от ножове". Тя ще бъде издадена след третата книга "The Republic of Thieves". Стискаме палци издателство Рива да направят допечатка с оригиналните корици и третата книга да е с прекрасния арт.
2. "Червени морета под червени небета" - ревю
3. "The Republic of Thieves" предстои издаване на български език- GoodReads
4. "The Thorn of Emberlain" - Goodreads
5. "The Ministry of Necessity" - Goodreads
6. "The Mage and the Master Spy" - Goodreads
7. "Inherit the Night" - Goodreads


Няма коментари:

Публикуване на коментар