понеделник, 9 септември 2013 г.

Топ 10 любими книги (so far)

10. "Сред дивата пустош" от Джон Кракауер
Книгата е писана по истинска история, за един млад мъж, тръгнал да търси себе си. Това е по-скоро сантиментален избор свързан с любимата ми група и един период, в който се питах "има ли смисъл?". Ако искаш да разбереш повече гледай документалния филм Into the wild. Книгата описва същите събития с малко повече история и снимки.

9. "Гордост и предразсъдъци" от Джейн Остин
Доста противоречиво за мен. Може да се каже, че обратното броене показва и промяната в жанровете, които чета. Англичаните и техните безкрайни порядки и обществени норми. И разбира се героинята, която е различна от останалите, но въпреки разбиранията си попада в същия затворен кръг. Никой не може да избяга напълно от това, което му е вкоренено в съзнанието. Харесвам остроумния диалог и щастливия край, естествено :)

8. "Хари Потър и философският камък" от Дж. К. Роулинг
Защото без нея надали щях да възприема каквото и да е фентъзийно четиво. Получавах всеки том като подарък за Коледа и мисля, че това беше началото на любовта ми към книгите. Истина е когато казват, че всяка нова книга е нов свят, в който да се изгубиш.

7. "Ребека" от Дафни дю Морие
"Ребека" е едно емоционално преживяване. Главната героиня, която се бори с духа на една умряла съпруга и силата, която е нужна, за да простиш и продължиш напред. Всичко това допълнено с внушителни природни картини и авторска ръка по-лека от перце, но особено въздействаща.

6. Разказите на Х. Ф. Лъвкрафт
Никога не съм харесвала ужасите като жанр, но Лъвкрафт ми допадна от пръв прочит. Философията му за страха от неизвестното и как хората сме една незначителна част от една невидима вселена, е това, което го отличава. Неговият митос за "древните богове", чийто сили си играят със съзнанието ни наистина може да ти въздейства. Какво по-страшно от собственото ни въображение, което може да си играе с най-големите ни страхове.

5. "Облак врабчета" от Такаши Мацуока
Любовта ми към тази книга е свързана с любопитството ми към японската култура и обичаи. Хикари може по-добре да разкаже за източните традиции и история на тази нация. Харесвам манга от порядъка на Blade of the Immortal и Berserk, и "Облак врабчета" беше естествено продължение в тази насока. Една дълбока и откровена история, която като река дълбае своя път във времето.

4. "Преди да увиснат на въжето" от Джо Абъркромби
Страхотна динамика на действието - така описвам за себе си Абъркромби. Това най-силно си пролича във втората част на "Първият закон". Оригинални герои и история, която събаря клишета. В нея има всичко, което търся в едно фентъзи - кръв, насилие и ако може да няма цензура. Dark gritty fantasy.

3. "Името на вятъра" от Патрик Ротфус
В тази книга няма един излишен ред. Главният герой ти разказва цялата си история за три дни, всеки от тях описан в по книга. В първата част срещаме Квоте, който вече е легенда и всичко довело до това, за него е в миналото. Представи си, че гледаш филм, чието начало си изпуснал, но е толкова интересен, че трябва да се върнеш и да разбереш какво се е случило. Харесват ми ребусите, които Ротфус плете и те оставя да гадаеш. Изключително умен автор с богато въображение. Много важна в книгата е играта на думи с имената на персонажите и местата, на които се развива историята, затова е препоръчително да се чете в оригинал.

2. "Игра на тронове" от Джордж Р. Р. Мартин
Харесва ми историята на света в "Песен за огън и лед". Мога да чета с хиляди страници за отминали времена на интриги, стари вражди, любовници и герои. Това, което може да те отблъсне в тази книга, мен ме привлича. Отбелязвам си всяка малка подробност и живея с персонажите. Не е тайна за хората, които ме познават, че има ли герой, който да наподобява варварин/викинг/северняк, аз съм от неговия отбор. Аз съм от Старките, но симпатизирам силно и на Виктарион Грейджой, и много се чудих дали на трето място да не поставя "Пир за врани". Но първата книга е тази, която ме накара да искам да науча как се печели играта на тронове.

1. "Вещерът: Последното желание" от Анджей Сапковски
Харесвам конкретно първия сборник, заради майсторството, с което авторът претворява една поучителна история, в един мрачен разказ за живота. Легендите, които хората са си предавали от уста на уста, макар и украсени на места, вярвам са били реални събития. Такъв е за мен Гералт. Това е, което прави тази книга специална за мен. Той ме кара да вярвам, че моето Предопределение съществува и животът, който водя не е без смисъл.

2 коментара:

  1. Радвам се, че го написа :)
    Не мога да не харесам подбора на книгите ,хаха , тъй би имало сходство отчасти с моя топ 10,макар че определено разликите ще са повече

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Напиши ми твоя и ще го публикуваме :)

      Изтриване