вторник, 26 ноември 2013 г.

"Принцът на тръните" от Марк Лорънс

"Принцът на тръните"
първа книга от "Разделената империя"

Всичко в тази история се случва в едно притихнало и мрачно съзнание. Заслепен и оплетен от нишките на съдбата към един трон, принц Анкрат гледа света през чужди очи. Кръвта на жертвите напоява мракът в душата му, който притъпява сетивата му. За да победи в играта на живот и смърт той трябва да жертва всичко. Да разкъса тъмния воал оплел съзнанието му и да намери спомените си.

След катаклизъм, наречен Деня на хилядата слънца, Империята намира своя край. Сега земите й са разделени и само един от Стоте може да бъде стане император.

На 9 години принц Йорг вижда как майка му и малкия му брат Уил биват убити. Нито знатното потекло, нито очаквана присъда са пречка за нападателите да извършат убийството на семейството на краля на Анкрат. Но Йорг вижда всичко с очите си и завинаги ще пази спомена за случилото се. Един храст от тръни, чиято отрова пълзи в кръвта му и му пречи да забрави, го спасява от същата съдба и му предлага по-сладък път - този на отмъщението.
Това е моментът, в който детето, винаги предпазвано от топлата прегръдка на майката, се превръща в чудовище.

За Йорг хората стават просто средство, което превърне ли се в пречка, бива премахнато.

Почерненото му сърце го води по разбойнически пътища. Става главатар на колоритна банда от 38 мъже, за които той е олицетворение на злото. Кланета, убийства за забавление и изнасилвания, така преминават четирите му години на скитане.

След опустошенията, които Йорг предизвиква в пограничните райони на владенията на баща си, принцът си спомня за единствения си роднина и решава, че е време да го посети. Във Висок замък заварва и новият съветник на краля, Сагеус. Още при първата им среща, чуждоземеца показва новото разпределение на силите в кралство Анкрат. Когато Йорг застава срещу мъжът, изтъргувал живота на семейството си, момчето още веднъж се убеждава в правотата на действията си. Единственото, което може би е забравил е че всеки може да бъде наранен. И още веднъж трябва да поеме по трънливата пътека, която ще го отведе едва в началото. Защото нещата, които принцът научава в изпълнение на една непосилна задача, му отварят очите за голямата картина.

Време е фигурите да заемат местата на бойното поле и Йорг първи да тръгна в атака. Той ще пролее кръв в името на отмъщението и ще потърси сметка за отнетия живот. Първата жертва пада и войниците трябва да прегрупират редиците си, защото ако Йорг твърдеше, че на 15 ще е крал, сега твърди, че на 20 ще е император.

Мнението ми за поредицата се смекчи след обективно премисляне на нещата, които ме дразнеха на пръв прочит. Първо, прави впечатление крехката възраст на главния герой. В Средновековието момчетата на 14-15 години са били воини (в "Песен за огън и лед" на Джордж Мартин, Роб и Джон са на 14, а Теон на 16), което ме отказа да отбелязвам това като нещо нелогично по повод действията на Йорг. Второ, агресията и "знанията от живота". Със сигурност травмите от детството могат да се отразят по този начин, така че си затварям и другото око. Лично за мен минус беше разказа от първо лице, което на фона на горните две изброени ми действаше изключително дразнещо. Нямаше го шеговития тон на разказвача, който иронизира лудия късмет на главния герой и в повечето случаи се явява като гласът на здравия разум. (Защото колкото и да ни харесва това, което се случва в една книга, трябва да сме наясно, че не всичко е практически възможно.) През цялото време в ушите ми звучеше самохвалството на злия и отмъстителен Йорг.
Знам, че към книгата има голям интерес и хората я харесват. Това е просто моето мнение и не насилвам никой да се съгласява с нечия чужда истина. Просто не се насладих на историята и ми липсваше моментът "да ти увисне ченето" от случващото се. Да, фентъзито е пълно с клишета и всяко едно от тях съм срещала в книги, които обичам. Точно тук би трябвало да се намеси автора и да покаже, че въпреки това, книгата му си заслужава да се прочете, защото е нещо, което съществува заради себе си. Почнах да се оплитам и ще взема да се спра. Ще ми е интересно ако някой сподели мислите си по темата или просто коментира нещо, за което се е сетил докато е чел книгата/ревюто. Иска ми се смисълът на този блог да е споделянето, а не толкова даването на добра или лоша оценка.

Първа трилогия - "Разделената империя":
1. "Принцът на тръните" - ревю
2. "Краля на тръните" - Goodreads
3. "Императорът на тръните" - Goodreads
Като допълнение авторът има кратки истории в света на "Разделената империя":
"Select Mode" - кратка история за Йорг и Нубанеца, преди "Принцът на тръните". Разказът е от антологията "Unfettered".
"Sleeping Beauty" - версия на приказката за "Спящата красавица", включваща Йорг.

Втора трилогия - "The Red Queen's War":
1. "Prince of Fools" - Goodreads

6 коментара:

  1. Не само в Песен за Огън и лед героите са на крехка възраст. Дори Цирила в сагата на Сапковски е доста невръстна, както и Квоте на Ротфус. И макар да не съм чел книгата, от ревюто ми се струва интересна фабулата. Амбициозно ми звучи да видим прехода от бандит до император на един 14 годишен до неговата зрялост.
    Разбирам раздразнението ти от към начина на представяне и определено звучи обосновано. Ако се замислим - "Аз" формата на повествованието идва от една бъдеща форма на Йорг - стар, вече като император (или не?), може би по-самонадеян и горделив. Ако цялата книга е представена през очите му, да, определено виждам защо има едностранчивост , може би дори монотонност и тотална субективност, която хич няма да са лесни за преглъщане.
    Като цяло мен ме интригува най-много сетинга на книгата - мрачни векове наподобяващи средновековие след глобален ядрен катаклизъм - свежа идея, която те кара да искаш да разбереш защо и как се е стигнало до там и до колко се е изродило човечеството.
    Всъщност, симпатичен ли ти е героя или е самонадеяно идиотче? И има ли хубави съпътстващи персонажи около него, които да са интересни?
    Изобщо, смяташ ли че си струва да се продължи с Краля и Императора или не си струва усилията?

    ОтговорИзтриване
  2. В книгата няма препратки към бъдещото или това, което ще се случи в историята. Йорг не успя да ми спечели симпатиите, не успях да усетя мотивите му, беше ми малко като картонена изрезка. Има двама ако мога да ги нарека второстепенни персонажа, които бяха много по-свързани с историята отколкото главния :D и пълнокръвни, бяха си на мястото.
    Първата част не ми хареса, (но в сравнение с "Защитения"), но би било интересно да се видят продълженията. Но не мисля, че ще заемат почетно място на рафта :D

    ОтговорИзтриване
  3. Прекрасно ревю, и като цяло много добър блог, който някак съм пропуснал в тези необятни дебри на интернет!!!
    А сега за книгата и горните коментари. "Аз" формата на повествованието идва от една бъдеща форма на Йорг, но преди да стане император. И аз не съм привърженик на "Аз" формата на писане, заради потенциалната предвидимост, но в случая сщжета около второстепенните герои е абсолютно непридвидим, а за мен това е плюс. Типичен пример за това е поредицата "Влад Талтош" на Стивън Бруст. Само че макар както Влад така и Йорг да си приличат по това, че са нетипични герои, то вторият се отличава с това, че е безмилостен убиец, която няма доверие на никой, но е в състояние да убие всеки, уличен бандит, изнасилвач, касапин, мъчител… и бъдещ крал.. Неговият образ е интересен, защото е нетипичен главен герой – антигерой. Въпреки че е “голямо копеле” човек просто няма как да не го хареса. Манипулативен, чаровен и коварен, Йорг просто е един от най-добре изградените образи в съвременната фентъзи литература. "Аз" формата в случая не ме подразни, а допълнително задълба в без това сложната и многопластова личност на образа изграден от Лорънс. Аз лично обожавам такива сложни и пълнокръвни герои, които се движат по ръба на бръснача между симпатичен и антипатичен герой.
    Относно горния коментар: в книгата има препратки към бъдещото и към миналото (трябва да се чете внимателно), но само бегло са загатнати и надявам се ще бъдат доразвити в следващите книги.
    И накрая Морто мнение е, че абсолютно си заслужава да се обърне внимание, както на "Кралят на тръните" така и на предстоящия "Император..."

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, интересно е с какво можем да сравним към наше време този катаклизъм и всичко останало след него. Има интересни предположения. В интернет даже могат да се намерят сравнителни географски карти.

      Изтриване
  4. Благодаря ти за коментара, страхотно е когато се получи диалог, защото чрез обсъждане можеш да доразвиеш идеята си или просто да видиш другата гледна точка. Нека да подчертая, че мнението ми е строго субективно и от това понякога идва тоталното ми отричане от някоя книга.
    Тъй като съм чела само първата част на поредицата, останах с впечатлението, че "Аз" формата на повествованието следи развитието на героя в хода на действието. Тоест предава пряко какво се случва с Йорг и от това съдя, че това не е изказа на героя от бъдещето, който си спомня причините и следствието от решенията си. И в този случай искам да защитя личното си предпочитание към разказ воден от трето лице, защото за мен е важно сама да отсъдя постъпките на персонажа, въпреки че в случая ролята на "разказвача" по някакъв начин оформя тази оценка. Не ми хареса как с всяка дума героят се опитваше да ме убеди колко е зъл, нагъл и безпощаден. Просто не можа да ме убеди. И не мисля, че е "гадно копеле". "Гадното копеле" ще прецака и себе си, стига на теб да ти е гадно.
    Какво разбирам под антигерой? Персонаж, чиято преценка е изцяло водена от лични подбуди, като през цялата история затвърждава мнението на читателя за една зла, подла и манипулативна личност. (Въпреки, че тук се намесва големия обрат, за който става въпрос в книгата. И да, пак не ми че беше изпълнено добре.) Това ми липсваше в книгата, защото не можех да спра да си представям Йорг като един 9-годишен пикльо, който се мъчи да размахва меч по-голям от него и да иска да играе с големите. (Макар, че има такива примери в мангата Берсерк. Просто не ми изглеждаше в случая правдоподобно.) Ако това е на лице, би трябвало в развитието на авторовия замисъл да разбереш, че именно тези постъпки водят до неговото изкупление. Тоест той има право на него. А когато за теб ма героя му липсва дилемата? Тук идва и другото, което не ми хареса в книгата. Като че ли първата третина на историята е малко размита. Какво имам предвид. Това, че в представянето на героя след смъртта на майката и малкото му братче и преди влизането му в бандата, авторът не успя да ме убеди в злините, които е вършел през тези 4 години. Не, не искам детайлни обяснения и сцени с кръв и черва...
    Ако продължа в същия дух може би коментарът ще изглежда като оправдание, за това че не съм харесала книгата или дори признак, че въобще не съм вникнала в съдържанието. Не знам... Чета за удоволствие и искам да намирам някаква обща гледна точка с един елементарен измислен персонаж. Книгите са, за да бъдат четени и харесвани. Тази просто не носи моето мото.
    Благодаря отново!

    ОтговорИзтриване
  5. Абсолютно си права в последното. Книгите са, за да бъдат четени и харесвани. Всеки, разбира се, търси (или по скоро намира или не намира) различно нещо в книгите. Аз например търся интересната история, много обрати и изненади и не на последно място нестандартни или поне многопластови герои. Не са ми интересни ясно изразените ДОБРИ и ЛОШИ и не ми е интересен предвидимия сюжет, в който от самото начало е ясно как ДОБРИТЕ ще ступат ЛОШИТЕ, защото за мен човешките характери са сложни и водени от множество себични и егоистични интереси. Човешките характери винаги съдържат в себеси противоречивите сблъсъци между ДОБРОТО и ЛОШОТО. Но в крайна сметка действията определят какъв е един герой. В случая с Йорг: животът го е прецакал, и сега той иска да прецака живота. В света, в който живее Йорг няма как да бъде друг освен "гадно копеле". И романът е имено за това - във вълчия свят оцеляват само вълците. Разбира се, читател закърмен със стандартното фентъзи трудно възприема (намира това което го вълнува) в новата вълна на фентъзита за възрастни като книгите на Абъркромби, Мартин, Лорънс, Ериксън, Брънч, Кук и т.н.
    Аз откривам всичко изброено по горе именно в техните книги и за това няма как да не ги харесвам.

    ОтговорИзтриване