петък, 27 декември 2013 г.

"Рицарят на Седемте Кралства" от Джордж Р. Р. Мартин

Най-прекрасни дами и доблестни господа, благопристойният летописец на Седемте Кралства още веднъж ще ви представи епос в стила на всеизвестният "Песен за огън и лед". Истории за странстващи рицари и красиви девици, страшни битки и забравени клетви. Заповядайте, не забравяйте греяното вино и  топлите шушони.



Ако си прочел многотомникът за играта на тронове няма как да пропуснеш и тази част от историята. Легендите за странстващият рицар Дънк и скуайърът му Ег започват "едва" 100 години преди събитията в "Песен за огън и лед", по време на мирното управление на династията на Таргариените.

Това, което харесвам в сборникът е как Мартин не изневерява на стила си. Разказите са неразделна част от голямата поредица и не липсват обратите и разкритията, с които сме свикнали. Събитията, които се описват допълват това, което вече знаем за отделните кралства, но предлагат и нещо по-различно. Един век време оказва влияние върху развитието на едно общество. Изключително е, когато един автор успее да предаде това усещане на читателя.

Интересна е гледната точка на Дънк. Едно момче, което съзрява на пътя като единственото, което го води са рицарските закони, които научава от своя покровител, странстващият рицар сир Арлън. Усещането, което придобиваш, когато гледаш през едни очи, които не са свикнали на разкош и интриги, кара света на Вестерос да изглежда сякаш по-примитивен. Това беше моето усещане. С прелистването на страниците виждаш старите игри и договорки, но някак затворени в по-малък мащаб. Как историята кове съдбите на персонажите, които още не са се появили. Ти разбираш обстоятелствата около отношенията между големите домове, въпреки че още не са се появили домогванията до Железният трон, тъй като Таргариените властват с пълна сила. Да, Старките са на север, Ланистърите пазят златото си, Дорнците бродят из горещите пясъци на земите си, но това все пак е земята, която още не е видяла упадъка на династията на Червеният триглав дракон и Бунта на Узурпатора.


Трите разказа са хронологично последователни. "Странстващият рицар" започва със смъртта на сир Арлън, след която Дънк поема по неговите стъпки тъй като това е единственият живот, който познава. На път за Ашфордски лъг и това, което ще се помни като великият турнир, той среща едно малко момче на име Ег, не толкова обикновено колкото на пръв поглед, за да стане негов скуайър. Типично за Мартин и най-незначителният човек в историите му е способен да обърне хода на историята.
В "Заклетият меч", след 1 година скитане в Дорн, двамата пътешественици се озовават в земите на Предела. Намират служба при старият сир Юстас Озгри, чиято слава е отдавна отминала. Но този човек е истинска енциклопедия, въпреки че монетата винаги има две страни. Според мен това е най-информативният разказ от трите, що се отнася до света на "Песен за Огън и Лед". И тук е моментът, в който да кажа нещо, което винаги съм искала. На всички, които твърдят, че Железният трон по право е на Денерис Таргариен...та-та-ра-тааааааа....А дано, ама надали! :D
"Тайнственият рицар" е последният разказ от "Рицарят на Седемте Кралства". Бих го нарекла обобщаващ. Част от историята много ми напомня за превъплъщенията на Манс Райдър, краля отвъд Валът. Не искам да издавам нищо от книжката, защото е наслада за истинските почитатели на поредицата. 200 страници истинско удоволствие. Книжката е прекрасна приключенска история. Препоръчвам задължително за любителите на Песента. Enjoy!


1 коментар: