петък, 30 август 2013 г.

Георги Томов - Не беше тук и си отиде

Георги Томов - Не беше тук и си отиде

Когато отвориш тази книга и започнеш да четеш ще изпиташ любопитство. Защото всеки от разказите те грабва и те увлича до края. Няма мелодрама, а истински истории и много горчив привкус. Всички знаем, че не е лесно да си жив. В един момент се оплиташ в бодлива тел, която разранява ръцете и краката ти, а в следващия невидими ангелски криле ще ти покажат правилния път.
Авторът има невероятен усет за разгръщане на историята. Наглед малки детайли и отклонения от основното действие, накрая оформят цялата картина. Всеки от разказите се развиваше като филмов сюжет в главата ми. Героите са изключително реални и придават усещане за достоверност, което винаги е в плюс.
А самите разкази, колкото и да са различни се обобщават под една обща тема - животът. Смешен и забавен, така както ти се хили, може да ти забие и един шамар, за разнообразие. 
Колкото и да си мислим, че знаем за света и хората, двойно повече са тайните, които крием заключени зад вратите си.
От година не бях чела българска проза и съм радостна, че срещнах познато звучащи имена и обстановка. Книгата си заслужава след като те кара да се замислиш. Хареса ми.

"А лъжата всъщност е свързана с доверието - не можеш да излъжеш човек, който ти няма доверие." ~ из "Така си беше"

"На млади години човек обича точно както и мрази - с хъс, на живот и смърт. С времето разбира, че животът не е черно и бяло, животът е милиони нюанси сиво, а този цвят, толкова подценяван, носи мекота, дълбочина и постоянство." ~ из "Залез"

"На младини чувствата към човека до теб се базират на очакванията, а в зряла възраст - на общите спомени." ~ из "Залез

3 коментара:

  1. Често попадам на витаещото мнение, че видиш ли, има много хубави български автори в последно време, пишещи стойностна проза с лека нотка на буржоазно-артистична абстрактност (пхаха). И как ли всичките са ми с 18% по-сиви от колкото ми се иска :D :D Имам чувството, че литературата ни е малко като киното - опитва се да е "силно художествена" и "пораснала" и "различна от западната", та както филмите ни са само за мутри, така и писанията ни също забатачени под знаменателя на обща тематика.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Няма как да се избяга от клишето, след като си влачим кръста толкова време. Пък и е по-вероятно да имаш по-голяма публика ако си леко циничен - мутри, секс и алкохол. Трябва да се задоволява желанието на хората за скандал.

      Изтриване
    2. Имаш право, но все пак втръсва силно.

      Изтриване