Великото Четене на "Песен за огън и лед" - 1

Великото Четене на "Песен за огън и лед" с Мисаки, Хикари и Д-р Алу
"Игра на тронове" от Джордж Р. Р. Мартин

Малко въведение.

Няма да забравя случката в детския отдел на Народната библиотека Иван Вазов. Отидох там, тъй като в главната част бяха изчезнали всички книги от поредицата за Вещерът, която тогава упорито четях. На мястото имаше един персонаж, на видимата възраст от 40 години, прилично обрасъл с космена покривка, приличащ на Робърт Баратеон и желаещ да ме упъти, след като видя, че се заглеждам по фентъзи рафта. И се започна едно възхваляване на Песента и Малазана, с които тогава не си бяхме близки. Аз естествено не се отказвам и твърдя, че от Сапковски няма по-добър, но човека продължава да обяснява...Тогава си казах, че тоя трябва да е луд да ми говори за тези поредици като за Библията на фентъзито. След малко упорито ровене из интернет форуми и класации, стана ясно, че не си ли чел гореспоменатите фентъзи светове, си пълен профан. И така, половин година по-късно играта на тронове започна.

~Пролог~(7-15 стр.)

Трима мъже от Нощния страж са изпратени да заловят група диваци отвъд Вала. Навлизат дълбоко в "Гората на духовете", водени от сър Веймар Ройс, "последният син на древен род с твърде много наследници".  

Уил е изпратен да разузнае къде са диваците. Той намира станът им, но мъжете и жените са като застинали, няма кръв около телата. Връща се със сведенията, но командира им е твърдо решен да види сам с очите си. Третият конник, Гаред, от 40 години в Стража, е против.

-Мъртвите са си мъртви. С мъртвите работа нямаме.

- А дали са мъртви? - настоя Ройс. -Имаме ли доказателство?

Отиват на място и виждат, че телата липсват. Решен да не се провали със задачата си,  сир Веймар продължава търсенето. Изведнъж става адски студено, вятърът се усилва и почват да се появяват бели сенки сред дърветата. Другите.

И наистина беше студено. Смразяващо.

"Високи , длъгнести и яки като стари кости, с бяла като мляко плът. Бронята им менеше цвета си с всяко помръдване...С оръжие, изковано не от човешки метал. И очите им сини, парещи като лед". Ройс започва битка: За Робърт!....и умира. Заскреженият от допира с острието на съществото меч, се пръсва и  започва касапницата над трупа.

Минава време и Уил слиза от укритието си на дървото. Взима меча за доказателство и тръгва да намери Гаред, но пред него се изправя същият Ройс,  и започва да го души.

Ръцете му бяха облечени в най-фината къртича кожа и подгизнали от кръв, но допирът им беше смразяващ.

Коментар 

- другите се появяват, когато стане смразяващо студено. Може би затова "Зимата иде"?

- мечовете им явно са направени с магия, тъй като при допир със стоманата, мечът на Ройс се разпадна на парчета

- ако те представляват студа, логично е както Гаред предложи,  да се боят от огъня

~Бран~(17-23 стр.)

Седем годишният Бран,заедно с още 19 души, отива да види как ще отсекат главата на един мъж. Брат му, Роб, "смяташе, че е дивак, заклел меча си на  Манс Райдър, краля отвъд Вала." Но той се оказва мъж пристъпил клетвата си - дезертьор от Нощният страж. Баща, им е лорд Едард Старк, господар на Зимен хребет и Пазител на Севера. Повереникът му Теон Грейджой му поднася семейният меч на рода Старк, от валирианска стомана, "Лед". Той изпълнява присъдата си, защото "владетел, който се крие зад платени палачи, скоро забравя какво е смъртта." От него научаваме още че крал е Робърт, а преди него са властвали Таргариените. И така те поемат обратно към Зимен хребет, но Роб и  незаконният им брат Джон, намират едно умряло вълчище, по-голямо и от пони.  До него намират и котило от пет вълчища, по едно за тримата синове и двете дъщери на лорд Старк.

-Родени в смърт. Най-лошият късмет.

Джон "Сняг" убеждава лорд Едард да позволи на децата си да задържат вълчищата. 

-Вие имате пет законно родени деца. Вълчището е знакът  на вашият род. На децата ви е отредено да отгледат тези палета."

Тръгвайки по пътя, Джон чува шум, който другите не забелязват. Връща се при трупа на животното и намира още едно пале. Бяло като сняг, с очи, червени като кръв. 

-Албинос - подхвърли с насмешка Теон Грейджой. - Това ще умре по-бързо и от другите.

Коментар

Съжалявам ако обръщам прекалено много внимание на някакви малки детайли, но просто ми харесва да ги разнищвам. По този начин си изграждам по пълно мнение за героите.

- лорд Едард Старк е с дълга кестенява коса и късо подстригана прошарена брада, на тридесет и две години. Има сиви очи, може да изглежда мрачен, но видимо обича децата си, дори и незаконно родения Джон.

- Мечът Лед е от валирианска стомана, изкован с магия.

- Най-големият му син , Роб е 14 годишен и прилича на майка си от рода Тъли, от Речен Пад.
 Той има светла кожа, червено-кафява коса и сини очи.

-Теон е на 19, дълъг и мършав, "всичко на този свят му беше смешно". Той е повереник на лорд Едард.

- Джон е  незаконно роден син на лорд Старк, с фамилия Сняг, която се дава на този , който няма своя. Той е на на възрастта на Роб, но по нищо не прилича на него. "Джон е мършав, а Роб - мускулест;Джон тъмен, а Роб светлокож; Джон - гъвкав и пъргав, а Роб - силен и мълниеносен. Очите на Джон са тъмносиви, изглеждаха почти черни". 

- Джори Касел е капитан на домашната им гвардия.

- искам да спомена и приказките на баба Нан като съществена част от действието, понякога те са много въвеждащи в света. Тя описва на Бран диваците като чудовища. Всеки знае, че мита и легендата се преплитат с истината. И това, което е било преди, дори забравено и по украсено, има своите корени в историята.

-Вълчището беше убито от рогата на елен! Те са се смятали очевидно за нещо изчезнало, щом от 200 години никой не ги е виждал откъм южната страна на Вала.

- момента, когато Джори казва за вълчищата, че родени в смърт, те носят най-лошият късмет. И това може ли да показва какво ще се случи с децата на Старк по-нататък в поредицата?

- промяната на изражението на Едард Старк, когато Джон го убеждаваше да задържат палетата. Джон се отрече от името Старк, което доведе до странна реакция от страна на баща му. "Лорд татко им го изгледа замислено." И после, когато Джон намери шестото пале, което единствено от всички е прогледнало ( по-нататък  ще разберем защо Джон единствен го "чува"). Тук пак лорд Старк коментира: "Или е довлечено настрана".

- как така Джон се отличава толкова много от братята и сестрите си? И защо са тези странни намеци на автора за Джон Сняг?

Направих всички тези странни забележки за първите две глави, защото мисля с тях да подкрепям по нататъшните си предположения, за това какво ще се случи в книгите. Чета ги за втори път и пак се убеждавам, че за някои неща може и да съм права. Моите размисли ще са базирани на това, което се е случило до прочетените глави, тоест няма да говоря за неща, които тепърва предстоят.

- Може ли човек да е храбър дори когато го е страх?
- Единствено тогава човек може да е храбър.

"Взривената въздушна кула" Стиг Ларшон

Взривената въздушна кула - Стиг Ларшон (Милениум №3)

Лисбет Саландер е застреляна в главата и закопана в гроб, но въпреки това оцелява. Докато лежи в болница, омразният й баща, бившият руски агент Залаченко, когото се опита да обезглави с брадва, се намира на две врати разстояние от нея. 

Обвинена за три убийства и  изолирана от своя свят, тя може да разчита на хората, които ги е грижа за нея.  А те трябва да се изправят срещу безскрупулната Секция, автономна част от Полицията за сигурност на Швеция, която раздава свое правосъдие. 

Историята не може да подмине изобретателния Микаел Блумквист, който за пореден път ще създаде фурор сред шведското общество. Конспирация, която започва с разследването на  секс скандали и постепенно разкрива подробности от тайния живот на държавната власт.

Книгата е пълна с агенти и теории на конспирацията, само за най-заклетите фенове на жанра. Беше ми интересно да разбера как ще се развият отношенията между главните герои, но те почти липсваха. Страниците бяха едно безкрайно описание на дати и събития, които след време ме изгубиха като читател. Хареса ми социалната тема, която се върти през цялата поредица - насилието срещу жените. Самата Лисбет го преживява в детството си, гледайки баща си, който редовно пребива майка й. И нехарактерно за жертвите на насилие, тя поема контрола над ситуацията като се опитва да прекрати нещата. Но се забърква в по-голяма каша, която я довежда до психиатрична клиника и лишение от правата й на свободен гражданин. 

Трябва да си призная, че американската адаптация на първата книга ме накара да започна поредицата. И единствено първата част ми хареса, заради мистерията около образа на Лисбет Саландер.

Патрик Нес - "Чудовища на войната"

Патрик Нес - "Чудовища на войната"

Тод Хюит расте в град наречен Прентистаун. Там всеки може да чуе мислите на другия, дори и животните "говорят". За да стане едно момче мъж, трябва да премине през специален ритуал. Интересното в случая е че в града няма жени. Къде са? Защо ги няма? И съществува ли място на Земята, където няма Шум? Това разбираме в първата книга. Не искам да издавам много от историята, за да е интересна ако някой реши да я чете. Затова накратко:
"Не изпускай ножа" създава атмосферата на уестърн тип обстановка. Хората се предвижват с коне, използват пушки и хората се занимават главно със земеделие. Дни преди Тод да навърши годините, в които трябва да стане мъж, хората които се грижат за него му казват да бяга. Връчват му една раница с необходими неща, дневникът на майка му и една карта. С нея той трябва да стигне до Ню Хейвън. Там той ще избяга от мъжете от Прентистаун и ще научи истината за света около себе си. По пътя среща жена, нещо което не му се е случвало до сега. Но тя е различна, сякаш не е от този свят. Ще научим и за това.
"Въпросът и възражението" не може да се чете без първата част от трилогията. Втората книга проследява пътуването на Тод и Виола до крайната им цел, Ню Хейвън, и ние заедно с тях разбираме от къде са дошли хората на тази планета, защо мъжете от Прентистаун са изолирани от другите.
"Чудовищата на войната" е последната книга и решаващата част за решението на конфликта, възникнал във предишната. В третата част има драма и моменти, които решават съдбата на персонажите. Показва какво е способен да направи човек, за да защити този, когото обича или това, в което вярва. Показва и как "войната превръща мъжете в чудовища".
Не съм ентусиазирана за тази поредица. Не ми е достатъчно "узряла". Когато чета подобен род фикция ми се иска персонажите да са по-мрачни, в историята да има неочаквани обрати. Стилът на автора не ме вчепетли, разказва леко, действието не е мудно. Но ми липсва момента на вглъбяване и чета по-скоро за да свърши, а не защото съм нетърпелива да разбера какво още ще се случи. Трилогията е издадена от АртЛайн и мисля, че целевата група са тинейджърите. В този смисъл не бих ти я препоръчала. Има интересни хрумвания, но за три книги по около 600 страници можеш да прочетеш "Името на вятъра" на Ротфус и да се кефиш максимално, затова ще кажа само - don't bother.

Стивън Кинг - N.

Стивън Кинг и графичната новела N.

Преди години прочетох "Мъртвата зона" и останах очарована. Хареса ми стилът му на писане - лек, лесен за разбиране. Докато четях все едно гледах филм, историята ми беше като сценарий. Година назад прегледах и "Цикълът на върколака". Хареса ми, но не бих казала, че е нещо особено, което ще запомня или ще ме вълнува дотолкова, че да го обсъждам с приятели. Знам, че не съм пробвала "по-страшните" му книги, но Лъвкрафт ми е по на сърце.

N. е разказ на Кинг, адаптиран от Марвъл като графична новела. Той изследва документално случаят на Н., който страда от натрапчиви мисли за място, което на пръв поглед не се различава с нищо особено. Но тук идва мистерията. Способен ли е човек, чрез самовнушение да се побърка и да започне да вижда и чува неща, невидими за другите? Именно тук мисля, че се крие магията на историите на Лъвкрафт и неговите последователи. Няма нищо по-страшно от нашето въображение. То е като един притихнал глас зад открехната врата, който понякога чуваме и се обръщаме, за да видим дали някой не ни вика. А знаем, че нещото което няма как да пренебрегнем е нашето любопитство.