понеделник, 11 август 2014 г.

The Shape of Things to Come - A.S.Byatt's "Ragnarok"

"Бях малко дете, по време на война, което се опитваше да намери смисъл в хаоса."
The thin child walked through the fair field in all weathers, her satchel of books and pens, with the gas-mask hanging from it, like Christian's burden when he walked in the fields, reading in his Book. She thought long and hard, as she walked, about the meaning of belief. she did not believe the stories in Asgard and the Gods. But they were coiled like smoke in her skull, humming like dark bees in a hive. She read the Greek stories at school, and said to herself that there has once been people who brought "belief" to these capricious and quarrelsome gods and godesses, but she herself read them as she read fairy stories. Puss in Boots, Baba Yaga, brownies, pucks and fairies, foolish and dangerous, nymphs and dryads, hydras and the white horse, Pegasus, all these offered the pleasure to the mind that the unreal offers when it is briefly more real than the visible world can ever be.
"Homo Homini Lupus Est"
Then there was Loki. Loki was a being who was neither this nor that. Alone among the gods, he was a shapeshifter...He was intimate with secret places. The Germans believed his name was related to Lohe, Loge, Logi, flame and fire. He was also known as Loptr, the god of the air. Later Christian writers amalgamed  him with Lucifer, Lukifer, the loght-bearer, the fallen Son of the Morning, the adversary. He was beautiful, that was always affirmed, but his beauty was hard to fix or to see, for he was always glimmering, flickering, melting, mixing, he was the shape of a shapeless flame, he was the eddying thread of a needle-shapes in the shapeless mass of the waterfall. He was the invisibe wind that hurried the clouds in billows and ribbons. The gods needed him because he was clever, because he solved problems. He was the god of endings. He provided resolutions for stories - if he chose to. The endings he made often led to more problems.
There are no altars to Loki, no standing stones, he had no cult. In myths he was the third in the trio, Odin, Hodur, Loki. In myths, the most important one comes first of three. But in fairy tales, and folklore, where these three gods also play their parts, the rule of three is different; the important player is the third, the youngest son, Loki.
He had a wife, in Asgard, Sigyn, who loved him, and two sons, Wali and Narwi.
But he was an outsider, with a need for the inordinate.
"We are all born innocent"

"Eastward the old one in the Iron Wood
raises the wolves of Fenrir's race
one is destined to be same day
the monstrous beast who destroys the moon"

"But there is no beginning and no end..."

"...for we all pay our fathers mistakes"


***
Most dreams, the thin child knew, are wispy and thin, can be torn away by a determined sleeper, can be reduced to a peepshow or a puzzle in which the dreamer is a looker-on, not threatened. But there are gripping dreams of real terror, more real than the world the dreamer wakes to, thick, suffocating, full of hurt to come, in which the dreamer is the victim of uneluctable harm.

В миналото бях скалд, дете бягащо от вълци и войн, жадно впил поглед в приближаващата смърт. Изживявам хиляди животи само за секунда и единсвено въображението може да ми е граница.

четвъртък, 5 юни 2014 г.

"Вакантен пост" от Дж. К. Роулинг

снимка:интернет
снимка: интернет
Дж. К. Роулинг успя да се скрие за миг от успешното си творение, "Хари Потър" и да затвърди позицията си на автор, който ще разбунва духовете години напред. И може би докато хиляди фенове по света искат да четат още и още продължения за премеждията на любимият си магьосник, 14 години по-късно, аз като един от тях, съм напълно доволна от този обрат. 
Научили са ни да казваме, че за всяка книга си има време и отчасти съм съгласна. В този случай, от собствен опит твърдя, че поредицата за Хари Потър би била най-полезна към 12-13 годишна възраст, главно за да породи любов у читателите към фентъзийните книги. Ако сте изпуснали момента, гарантирам и че на една по-зряла възраст ще откриете положителните страни на книгата. 
С това малко встъпление исках да кажа, че сега, когато изживях манията по тази книга, "Вакантен пост" все пак се явява като едно естествено продължение на известната поредица. Авторката успява да премине от амплоато си на писателка на детски роман към една сериозна позиция на човек, чийто глас се чува в обществото. 
Джоан Роулинг набляга за пореден път на теми като предразсъдъците към различните хора, доброто и лошото, моралните ценности и животът на хората, свързани с класовите им различия.  Оттук идва и уважението ми към книгата, която е създала. Чрез името, което е изградила, тя е като посланик на добра воля, който ни приканва да сравним моралния си компас и да внимаваме за бъдещето, което всеки от нас създава. Защото нашите действия имат и скрити последствия, които влияят на хората около нас. В този случай една наша малка грешка или пренебрегване на проблем може да са пагубни за целият ни живот.
Това, което за пореден път научих след като прочетох "Вакантен пост" е, че тихите води са най-дълбоки. Колкото и реалността да ни приканва да сме егоисти и лицемери, напук трябва да правим добро, защото равносметката в края е винаги една.

П.П. Убедена бях, че всеки режисьор ще види потенциалът на книгата като възможност за филмова адаптация, или поне такава в мини-поредица от 4-6 едночасови епизоди и се оказах права. BBC са обявили такава за 2014 година. Предстои да видим развитието по въпроса.

събота, 17 май 2014 г.

SANDMAN vol.1 by Neil Gaiman /за хора, които живеят в сънищата си/

снимка: интернет
За едно нещо трябва да се приготвиш, когато четеш Геймън, а това е - да бъдеш омагьосан. Признавам си, от около 5 години съм на строга фентъзи/средновековно/ диета и когато за първи път прочетох неговата книга "Никога, никъде, никой" бях малко разочарована. Просто ърбан фентъзи-то ми беше непознато! Когато в ума си имаш една утвърдена представа за това какво ти харесва/не ти харесва в едно фентъзи, според това с кой под жанр си свикнал, е трудно да "протегнеш ръка" и да опиташ нещо ново и различно. Защото нека си признаем, от всичко има по много и ако искаш винаги да четеш една и съща книга, за която си сигурен, че няма да те разочарова/толкова много/, спиралата е без край...
Morpheus




Нека ви разкажа приказка...








Англия, 1916
Окултистът Родерик Бърджес мечтае за сила и слава. И за Смъртта, най-вече за нея. В полунощ, часът на всички тайнства, мелодията на заклинанието кънти в тъмната стая на тайния орден и за хората, решили да призовават богове, часът на истината настъпва. Да призовеш древно божество не е толкова забавно, колкото звучи, знаеш ли? Какво е за него времето като понятие? За нас смъртните то отброява дните оставащ ни живот, защото никой не живее вечно, нали?

Какво виждат очите на вярващите, това Смъртта ли е?

~ Имало едно време един принц. Той владеел Кралството на Сънищата и Кошмарите. Вечер, когато децата заспивали, той поръсвал над главите им вълшебен прах, който ги пренасял в света му. ~

А сега, какво ще стане със света, който е лишен от своя господар?
Каква участ очаква човечеството в този хаос...
Бог - заплашен, примамен и затворен. Лишен от сила, която нито принадлежи на хората, за да бъде поискана, нито е негова, за да бъде подарена.
Бог, който има цялото време на света, за да чака...
...и потърси своето отмъщение.

В първи том "Прелюдии и Ноктюрни" започва историята за света на сънищата и кошмарите. Централна фигура е Морфей /или Dream/, един от седмината Endless /Destiny, Death, Desire, Despair, Delirium, Destruction, Dream/, които са антропоморфни персонификации на тези концепции. Призован от своята реалност, той 70 години е пленник. Когато най-накрая дочаква своето освобождение, тръгва да търси своите "есенции", които му помагат да управлява Света на Сънищата.  В търсене на това, което му е било отнето, той преминава през различни измерения и разбира, че трябва да направи избор между това да се промени или да умре. The Sandman е "история за историите", фантазия и митология, което може би прави този комикс толкова харесван и факта, че всеки има своите тълкования за света.
Това, което прави впечатление е подходът на Геймън като писател и невероятно пресъздадените, почти нереални на моменти образи, създадени от двамата художници. В диалога авторът е вплел голямо майсторство, четете репликите на Dream на глас и ще усетите магията. Нека поговорим малко и за него.


"Мъж, млад, блед и гол, затворен в тясна клетка, който чака похитителите му да умрат, способен да чака докато стените на клетката му станат на пясък; смъртно слаб, с дълга черна коса и странни очи: Dream." Така самият Геймън вижда героят. (Въпреки, че не той е прекият създател на The Sandman, това продължава да е едно от емблематичните му произведения. Това е автор-икона за поколението си. Бих казала дори магьосник, редом с приятеля му Алън Мур.)

В началото възприемаш това създание като нещо дошло от друг свят, неразбираемо, плашещо, но не мога да се отърся от усещането, че до края на историята това ще се промени. Има нещо замечтано, нещо прикрито и човешко в Dream. Една меланхолия, която витае около него и му създава образа на един трагичен герой. В една от последните сцени виждам как по детски се радва на едно ято гълъби, за момент избягвайки от самотата, на която е обречен.


И както той би казал, надявам се и за него да има надежда.


***
It is as natural to die as it is to be born.

"Death is before me today:
Like the home that a man longs to see.
After years spent as a captive."

Which would you choose - 
To Dream or To Die?

четвъртък, 24 април 2014 г.

"Пътуване през спомени", част 1/ Книга първа от "Истории от Последното измерение" на Делиян Маринов

Книжка!
Понякога спомените ни отвеждат по пътеки, които никога не бихме искали да пресичаме отново.

"Нямаш друг избор. Всеки път, по който поеме човек, води така или иначе до смърт."

Скар се събужда забравен, в една долина от пепел. Не помни как се е озовал там. Последният му ярък спомен е мигът, в който проблясваща в черно кама се увива около врата му като змия. Но сега той беше жив. Или не съвсем.

"Единственият отговор, който ще ти дам за момента е, че ти си роб най-вече на себе си. Или по-скоро на това, което си бил."

Единственото, което води воина, е гласът на мистериозен Господар, идващ от примамващата зелена светлина на отсрещния хълм. Мястото, където призованите научават съдбата си. А Той има големи планове за тях.

Последното измерение е място, на което единствено Животът и неговите блаженства са на почит. Реалност, в която войната, злото и убийството са нещо забравено и чуждо. Така великите божества Зити създават земята. Те вградили своята материя във всичко материално и нематериално, в духовното и отвъд него. За да има баланс създали Аморфидите, за да свързват измеренията на живите и мъртвите, и Аморфериите, за да свързват Божественото със самата земя - Сявасугда.
Аморфидите имали свое измерение, където стояли в покои. Когато някой смъртен умирал, те съпровождали душата му към измерението на Мъртвите, докато Великия Зит на Прераждането не я върнел отново в Сявасугда, подчинявайки живота на един безкраен кръговрат. Това било така, докато божественият им план не претърпял провал.
Когато Зитите създавали Аморфериите, те им дали човешки облик, но забравили да премахнат онзи порок, който най-често подхранвал злото в душата. Това била именно завистта. Тези претворени божества забравили мисията си да пазят човека от лоши дела. Те правили точно обратното и то само заради завистта си към Аморфидите, които имали собствено измерение, а не били обречени като тях дълги години да се скитат по земята. 
Великите Зити късно разбрали за делата на творенията си и били оковани от тях. Затворени в различни части на света, Зитите дълго служили на Аморфериите като източник на сила. Тяхната цел била да заемат мястото на своите създатели и да причинят страдания на тъй омразните им Аморфиди. Но Петимата богове, на Прераждането, на Кръвта, на Изцелението, на Природата, и на Магията успели да заключат част от божествената си есенция във вълшебна сфера, която изпратили на земята. Така в Сявасугда били пратени Камъкът на прераждането, на кръвта, на изцелението, на природата, и на магията. Зитите се надявали, че когато верните им помощници, Аморфидите, усетят липсата им, ще се пробудят и ще потърсят вълшебните сфери, за да ги освободят. 
Но в света на Сявасугда минали векове, през които камъните били използвани къде за добри, къде за лоши дела. Различните раси, които ги намирали, причинили катаклизми, които обитателите на земята не смятали, че съществуват. След всичките нещастия се намерил и добър човек. Пътешественик, който намерил Камъкът на Изцелението и създал кралство, в което хората започнали бавно да се връщат към доброто. В тази епоха наречена Епохата на трите камъка - на изцелението, на прераждането и на кръвта, Камъкът на Прераждането бил намерен от зъл човек, който познавал добре язвите на новото Кралство. Той искал да използва придобитите божествени сили за собствена облага и користни цели. Така започнала и тази история от последното измерение, в Петата епоха, наричана още Епохата на Трите камъка.

Книгата е доста различна от това, което очаквах. Съвсем не е история за битката между доброто и злото, което е и търсен ефект. Всичко, което авторът ни представя е една изопачена действителност, един свят, видян през криво огледало. Според мен това е най-големият плюс на книгата. Това е само първа част и с нетърпение очаквам да прочета как ще продължи историята на Скар и неговото пътуване през спомени. Забавно ми е как описаният като най-скучният персонаж ми стана един от любимците :D 
Основното, което ме накара да дам ниска оценка в Goodreads, е липсата на редакция. Просто си личи и лошото, е че се набива на очи, което е жалко, защото идеята е добра.  През цялото време имах чувството, че чета "книга по бележки", което не ми допадна. Надявам се стилът на авторът да се оформи в следващите книги. Имах късмета да обсъдя книгата с него и съм обнадеждена, че идеята му за следващите истории в Последното измерение си заслужават. Също така подкрепям инициативата му за повече български фентъзи книги. За нас, почитателите на този жанр, това би било прекрасно.

"Засега ще се придържам към плана и Господаря си, поне докато получа нужните отговори"

понеделник, 24 март 2014 г.

Гейл Мартин - "Изковани от лед"/ Gail Martin - "Ice Forged"


"По-добре да умра отмъстен, отколкото да се влача като пребито куче"

Бащата на Blaine McFadden с години малтретира физически семейството си. Като бивш офицер в армията на крал Мерил, той е свикнал да му се подчиняват. 20-годишният Blaine, с години търпи побоите на отмъстителния си баща, но когато вижда сълзите в очите на малката си сестра, решава че не си струва повече да скланя глава, дори това да му коства живота.
Младият лорд на Glenreith се изправя пред кралския съд и чува присъда, която го лишава от дом, семейство и име. Дори болката в очите на обещаната му Carensa, дъщерята на графът на Rhystorp, не му позволява и за минута да съжали за извършеният грях.

"- Обвинен си в убийство. Убийството на лорд, на собствения ти баща. Какво пледираш?
 - Виновен, Ваше Величество.
...Не съжалявам. Проклет да съм ако се извиня, дори на краля. Да приключваме с това."

Присъдата е по-жестока и от смъртта, която Blaine предпочита. Той е осъден на изгнание в наказателната колония Velant. Място, където кралство Donderath се отървава от нежеланото бреме и от което никой не се връща. Устроен на Edgeland, остров на върха на света, това е свят със свои собствени закони и правила. Далеч от кралската власт, командир Prokief, с помощта на своите магьосници-пазители, държи затворниците под контрол. Мъжете работят или в мините, чийто добив се търгува с кралството в замяна на стоки от първа необходимост, или на борда на корабите за риба, които носят основното препитание на заселниците. Жените от своя страна работят в пералното или помагат за обработването на земята, когато им остане време от набезите на пазачите.
Edgeland е забравено от света място. Там се озовават, както виновните, така и "неудобните" на хората с власт. Малко от тях оцеляват в колонията, за да се опитат да доживеят живота си, който не е бил потребен никому. В смразяващият студ и мракът, който обхваща островът с месеци, само най-силните оцеляват. Ако човек издържи 3 години на условията в колонията, получава билет, с който може да предяви искане за малко късче земя, която да обработва и да създаде стопанство, както да работи за някой търговец или трапер. Като за утешение да се превърне в колонизатор, а не затворник до края на дните си.
За да опита да продължи живота си, Blaine решава да забрави миналото, дори сменя името си. Но благородството и честността са в сърцето и колкото и да се опитва, той не може да измени докрай на себе си. В трудностите, той намира верни приятели. С общи усилия те се опитват да подобрят положението си.
С Piran, Blaine се запознава още на корабът, с който затворниците стигат до Edgeland. Обвързват се с братска дружба, която им пази гърбовете. Piran Rowse, някога бивш наемник и бодигард, е верен приятел и винаги подкрепа. Verran Danning е изкусен крадец и майстор менестрел. Само му дайте задача и той ще е първият, който ще я разгадае. Dawe Kilick притежава остър ум и изобретателност, на която би завидял всеки. Тих и спокоен по природа, когато има работа за вършене, той е насреща. Това, което сплотява тези разностранни характери е Kestel Falke. Някога високо ценена дама от кралския двор, чийто умения превъзхождат иначе съблазнителната й външност.
Светът на Гейл Мартин има просто устройство, частите на което взаимодействат една с друга. Героите, които са главни участници в първата книга, идват от кралство Donderath, една от големите сили на Континента. Той от своя страна е отделен от Полуостровът чрез Сарнийският океан, посредством който се извършва търговията между тези две населени места и земите на Далечните брегове. Важно е да се уточни тази подробност, защото историята на "Изковани от лед" започва с война. Първоначален повод за военните действия между кралствата на Континента бива една погранична земя. Но когато авторката ни посреща на самия кралски съвет, където командири и владетел взимат решения за съдбата на поданиците, разбираме че историята е много по-заплетена отколкото изглежда.
В този свят магията съществува, но е дълбоко свързана с природата. Религията на Континента позволява почитането на множество богове, като човек сам решава на кого да поднесе дарове пред олтара си. Интересно е че магьосниците, за които разбираме от повествованието са по-скоро откриватели и мислители, отколкото "дейци". Разбира се, бойните магове и магьосниците- пазители са изключение. Хората разчитат предимно на астролози и гадатели за тълкувания. И още нещо, което е особено приятно в книгата. Почти всеки от хората има свой "чар", частица магия, която му помага да е по-добър в занаята си.
Тук идва завръзката в цялата история...
Представете си, че в нашият свят някой дръпне главния шалтер и не можем да използваме електричество. Какво би могло да се случи?
В "Изковани от лед" се случва нещо подобно. Когато желанието за власт и егоизмът са на първо място страдат само невинните, защото всеки друг оправдава действията си.
Когато войната настъпва с пълна сила и корабите по снабдяване спират да се появяват на отдалеченият остров, прокудените имат само един избор. Да останат в своя отдалечен затвор или да потърсят причината за застигналата ги катастрофа.
Blaine и приятелите му по неволя са единствените, които разбират необходимостта от действие и решават да опитат да сглобят цялата картина от малкото информация, на която се натъкват. Оттук започват приключенията им, които ги отвеждат в кралство, което някога е било техен дом, за да намерят единствено пепел и разруха. Писанията на един изчезнал магьосник и напътствията на един вампир, който го е грижа за хората, са единствените им насоки към разбирането на една загадка.

Поредицата "The Ascendant Kingdoms" включва:
1. "Ice Forged" - Goodreads
2. "Reign of Ash" - Goodreads

понеделник, 27 януари 2014 г.

Новини около новата трилогия на Джо Абъркрoмби

„Зарекох се да отмъстя за смъртта на баща си. Може да съм половин човек, но клетвата ми е пълнокръвна.“

Принц Ярви е дал обет да си възвърне тронът, който никога не е искал. Но първо трябва да оцелее през жестокостите, веригите и горчивите води на  Разбито море. И трябва да извърши всичко това само с една здрава ръка.

Измаменият трябва да се превърне в измамника.

Роден като недоносче в очите на баща си, Ярви е сам в свят, където властват само силни ръце и студени сърца. Неспособен да вдигне щит или да завърти секира, той е принуден да наточи ума си като даряващо смърт острие.

Предаденият трябва да се превърне в предателя.

Събирайки непривична задруга от отхвърлени и загубени, той съзнава, че те могат да му помогнат много повече от който и да е сбор от благородници, за да се превърне в човекът,който се стреми да бъде.

Дали узурпираният ще стане узурпатора?


Но дори с доверени приятели до него, Ярви съзира, че пътят му може да завърши, както е започнал – в обрати, и в капани, и в трагедия.


Миналата седмица в личния си блог, Джо Абъркромби обяви, че е готов с черновата на втората книга от трилогията. Казва се "Half a World" и се очаква да излезе на английски език през февруари месец 2015 година. Първата книга от трилогия, "Half a King" е завършена и копия от нея са раздадени на читатели и автори за оценка. Нейното публикуване на английски език ще е юли месец 2014. Последната част, носеща името "Half a War" е прогнозирана за юли месец 2015 година. След заслужения успех на трилогията "Първият закон" и новелите в същия свят, тези новини са повече от добри. Дори и потвърждението от самият автор, че новата му поредица е young adult, ни най-малко не намалява ентусиазмът ми.
1. "Half a King" - Goodreads
2. "Half a World"
3. "Half a War"

Еви Маниери - Кървава чест /Evie Manieri - Blood's pride/

"Историята, която държиш в ръцете си може да те отврати. Да те накара да мислиш, че като пиша тези думи извършвам непростим грях - но няма да хабя мастило и листи, за да оправдавам действията си. Ще кажа само, че ако това е грях срещу боговете, моля се да стоварят гнева си единствено върху мен. Моля се да спестят страданието на народа си, защото достатъчно е това, което друг им стори."

Така започва историята на хората от Шадар, описана от техния даймон. Крал, който не иска да повтаря стари грешки.
Jo Fletcher books (UK)
Шадарите живеят в мир със своите богове. всеки изгрев рибарите се прибират със своя улов и заедно със семействата си обработват рибата. Дните са спокойни, когато Слънцето озарява върховете на планините обграждащи града и човек може да усети вятърът, носещ вечерният хлад от пустинята. За този народ, храмът, изсечен в червените скали на север е свещено място, където нови избраници са допускани веднъж годишно. Този лабиринт от безкрайни коридори, прокопани от древни и мистериозни ръце, е достъпен само за жреците - аши. В своите зали гледащи към небето, те изписват молитвите си в пясъка и всяка вечер боговете им се усмихват от звездното небе. Докато Морето на нещастието не им праща лоша поличба.
Три призрачни кораба, с дрипави платна и повредени коруби, се насочват към брега. За рибарят, който пръв ги вижда, те са привидение. Надявал се, че затвори ли очи, когато пак погледне, те няма да са там. Надежда имало, но само преди да падне нощта.
Черна сянка потъмнила хоризонта и закрила багрите на залязващото слънце. Пелена от летящи създания, дерешади, покрила небето. За тях шадарите вярвали, че пренасят душите на лошите хора в дебрите на земята след смъртта им. Но не били само те. Ездачите им приличали на гиганти. Бледи създания с мъртвешка кожа, покрита със сълзящи пурпурни язви и коси разлети като морска пяна. Настанала сеч и хаос обхванал мирният град. Три нощи са нужни на норландърите да подчинят Шадар. Когато и последното мъртво тяло на ашите разпенило вълните на морето, съдбата на шадарите била решена. Как биха могли да се борят за свободата си след като виждат как защитниците им сами отнели живота си.
Цяло поколение по-късно, шадарите още работят като роби за нашествениците. Едни се трудят в мините, където извличат ценен метал, важен за норландърите, а други им прислужват в храма, където те живеят. Там работи и Дариан, даймонът, който вече е достатъчно пораснал, за да чуе призива на хората си за бунт срещу окупаторите. 
Твърде различно от собствената им култура, малцина местни могат да общуват с норландърите. Но това не пречи на Дариан да се сприятели с Еофар, един от могъщите норландъри и да се влюби в по-малката му сестра.
Като нрави норландърите могат да се оприличат на викинги. Бойната им слава и чест са единственият закон по който се водят, как е записано в тяхната "библия". Всеки от тях, който има благородна кръв притежава меч, предназначен единствено за него. Магията, която е вплетена при изработката му прави всеки уникален, както и името, което носи. Норландърите имат не само странен външен вид, но и тялото им отделя студ. Светлината и топлината за тях са отрова. Това, което ги прави добри воини са бързото им възстановяване от рани  и начинът им на общуване. Употребата на устна реч е нещо, което те не практикуват, а предават мислите и емоциите си телепатично. Въпреки, че в много отношения превъзхождат шадарите и за тях самите е трудно да разчитат подчинените си. Води ги само едно, да изпълнят мисията, с която са били изпратени в Шадар.
В същото време, пустинята ограждаща града кипи от живот. Номасите, народ на търговци, кръстосват пясъците, докато жените им пиратстват по море. От тях главна роля играе кралят им, който сключва тайна сделка с Еофар и The Mongrel (някой нечистокръвен, мелез), загадъчен наемник, който се заема да помогне на шадарите в борбата им за свобода, но не без цена. 
Tor books (US)
Книгата в никакъв случай не е едностранчива. Норландърите не са само безмилостни поробители, а шадарите толкова беззащитни. Най-силната страна на историята е,  че действието е пряко свързано с развитието на персонажите.
Докато в Шадар се води борба за освобождение, паралелно се разплита и историята на благородното семейство, което води мисията от Норланд. Бащата на Еофар е прекалено болен, за да управлява и оставя това на наследниците си. Еофар, първи по рождение, оставя властолюбивата си сестра Фреа, да управлява мините, които носят така ценния добив. А най-малката Иса, се опитва да спечели признанието на сестра си. В техните отношения лежат дълбоко погребани тайни.  
Книгата успя да задържи вниманието ми до края. Стилът на Еви Маниери е лек, което облекчи четенето ми, тъй като това е първото фентъзи, което прочетох изцяло на английски език. Това, което бих изтъкнала като недостатък за мен, са размитите очертания на света, който авторката изгражда. Може би се получава така, защото фокусът е изцяло върху героите, но и с тях е нужно търпение. В книгата действието понякога те прехвърля от една история в друга и на моменти усещаш действието хаотично. но горните две изброени в никакъв случай не могат да дадат категоричен отговор лоша или добра е поредицата, защото това е едва първа част. А начинът, по който приключва може единствено да те накара единствено да искаш да прочетеш и следващата, защото има интересни персонажи, които остават загадка. Като за финал бих дала една добра оценка. Книгата ми хареса и очаквам издаването на следващата. Поредицата не е издадена на български език. 




П.П. Kорицата на изданието на "Tor" е дело на Кеккай Котаки :P

Поредица "Shattered Kingdoms":
1. Blood's Pride - ревю
2. Fortune's Blight - Goodreads
По думи на авторката, всяка книга има собствена арка и разказва завършена история. Но има по-голяма завръзка, за която героите от първата книга не подозират. Тя ще стане ясна във втората част на поредицата, където действието ни пренася в сърцето на империята Норланд (земя постоянно покрита с лед и сняг, напълно различна от света в първата). Тук ще разберем и повече за миналото на The Mongrel.
3. Strife's Bane - планирана за 2015 година
В третата книга историите ще се обединят. Въпреки мащаба, действието отново ще е тясно свързано с личните премеждия на героите, всеки със своя собствена съдба.