вторник, 23 април 2013 г.

Пол Хофман - Петата погибел

Пол Хофман - Петата погибел
Това си беше същинска смърт за мен, едва я довърших. Наистина, усетих действието мудно и все едно главните персонажи нямаха цел и посока. Определено не ти препоръчвам да я четеш. Първата част ще ти е достатъчна. Това, което мислех за различно и свежо (доколкото това може да се каже за фентъзи клишетата), се оказа спукан балон. Не мога да разбера как главния персонаж, Кейл, се превърна от свободен дух, в послушник на великата кауза на омразния му учител Боско. Имаше сцена с разчистване на сметките стил Дон Корлеоне, малка имитация. Липсваше ми градация на действието. Съня, който сънува нашето момче през цялото време да се беше сбъднал поне. И цялата идея за религията...фанатизма е страшна работа. Ако боговете не се бият с бойни брадви, знаейки че отиват на смърт или слава, не ми ги хвали :D

Имам няколко извадени реда, които може би ще харесаш:

" - А ти защо дойде? Изкупителите няма да са по-милостиви към теб, отколкото към мен.
- Много просто - каза ИдрисПюк. - Позволих на симпатията да надделее над здравия разум. - Тук той не можа да устои на  възможността да развие още една от любимите си идеи. - Ето защо е далеч по-добре да нямаш приятели, ако притежаваш достатъчно силен характер, за да минеш без тях. В края на краищата, приятелите винаги ти докарват неприятности по един или друг начин. Но ако трябва да ги имаш, тогава недей да им се месиш и приеми, че всеки има правото да съществува според характера си, какъвто и да е той."

И не на последно място:

" - На ваше място не бих се притеснявал, че трябва да бъда верен на хора, които мразя. - каза той. - Има много видове вярност, господин Кейл. Например верността на свинаря към прасето."

неделя, 7 април 2013 г.

to Read: Април 2013

Месечното ми предизвикателство за Април!


Oyaji,
ще ти разкажа на кратко за всяка книга, какво ме накара да я избера и какво очаквам :)

Патрик Нес - Чудовищата на войната (книга 3-та от "Живият хаос")
 Мразя да започвам поредица и да не я довърша, затова ето я и третата част. Отличена е с медал Карнеги зa 2011г. Историята започва в едно градче, в което не можеш да останеш насаме с мислите си (дори и животните изразяват гласно мислите си). Още от дете ти си като отворена книга и не можеш да скриеш нищо от околните. По стечение на обстоятелствата в Ню Прентистаун няма жени. Защо и как се е случило, историята разказва. Главният ни герой е едно момче на име Тод, с който разкриваме загадките на света. Атмосферата е много странна, напомня на уестърн. Първите 2 книги не ме вчепетлиха особено. Имаше драма и интересни моменти на психически срив и насилие, но нищо особено. Това, което ме грабна в историята (към втората част) е че видях приложение на мантрата ми за СИЛАТА НА МИСЪЛТА :D

Нийл Геймън - Никога, Никъде, Никой
Прочетох "Чупливи неща" и разказите за Шерлок Холмс и Месеците от годината ми харесаха много. От теб знам за Sandmen и нямам търпение да го прочета. Общо взето, искам да свикна със стила му преди да започна класиките - "Американски богове" и всичко след тях.

Сара Уинман - Когато Господ беше заек
Страшно красиво оформление, само за това си заслужава да я имаш на рафта. В нея ще се разказва за нещата от живота и очаквам да видя дали ще мога да се оприлича или ще съм пълна с критики. Може би ще е сантиментално четиво, ще видим.

Паоло Бачигалупи - Момиче на пружина
Много съм зле с фантастиката. Мисля, че не е моя стил, но ще се опитам да не съм предубедена. Четох само хубави неща за тази книга от други книжни блогове. Надявам се това да е един добър старт.

Франсоаз Саган - След месец, след година
Много чувствена авторка. На французойките просто им е в кръвта да създават истории за любов. Книжката е само 150 страници, но можеш да преминеш през всички крайни чувства, когато четеш. Обожавам "Слушате ли Брамс?". Толкова истински написана, на моменти чувствах себе си на мястото на главната героиня. Нямам търпение!

Тери Пратчет - Стражите!Стражите!
Толкова приятели хвалят хумора и историите на Пратчет, чак ми е гузно, че не съм чела нищо. Пробвах твоята "Музика на душата" и не можах да я дочета, беше ми много тромава. Сега ще видим дали Ваймс ще ни вчепетли :)

Пол Хофман - Петата погибел (продължение на Лявата ръка на Бога)
Томас Кейл е 15 годишно момче, доведено в Светилището когато е  малко дете. Родителите му го продали за един грош на Изкупителите. От тук насетне следват 12 часа изтощително обучение в това да се научи да убива ефективно. "Изненада, насилие, инерция. Ако не убиеш до три секунди си мъртъв". Интересен персонаж е. В този "затвор" момчетата нямат право на усамотение и на възможността да изпитват чисто човешки чувства като доброта и сърдечност. Само страх и постоянното усещане за близката смърт. Не могат да имат приятели. Точно това ограничение в тяхното светоусещане според мен прави диалога толкова добър. Защото когато попадат в свят различен от този, с който са свикнали, ти виждаш как те не разбират елементарни неща от живота и начина, по който реагират е комичен. Първата 3/4 от "Лявата ръка на Бога" са за 5*, но края ме разочарова толкова много. Томас Кейл се разви така добре, имаше толкова силна воля и моменти в които я утвърди, че последните 60 страници просто го попиляха (лично мнение). Ще видим какво следва.