"Освен този живот" от Патрик Нес

Харесвам книгите на Патрик Нес, които носят емоция близка до моята. Не разбирам такива, за които трябва да "се подготвя", за да прочета. Също като "Часът на чудовището", Сет Уеъринг се оказа близък приятел. Всеки е усещал непреодолимото чувство на загуба, още по-болезнено ако си загубил себе си. Това е емоция, която те тласка към ръба, към студената вода и те кара да желаеш да се хвърлиш, без да мислиш за последствията.

Така започва и тази история, която може да е истинска - може и да е съчинена. Момче без име, но с голяма болка и следи, които се губят в океана.
Той е мъртъв, знае го. Още чувства разкъсващата болка на ударите в скалите. И едновременно с това се събужда, без да знае къде е - за сега.
Озовава се в стария си дом, в Англия. Стаята, в която се намира е същата като тази от детството му, минало което си е мислил, че е далеч от него. Има ли живот след смъртта? Омотаното в бинтове тяло и ковчег? Всичко му изглежда нереално. Същата къща, същата улица, но е празно. Хората ги няма, не чувства дори собственото си тяло - празнота.
Докато се опитва да осмисли какво се случва, спомените го връхлитат с болезнена яснота. В сънищата вижда семейството си, приятелите и вината, която не го оставя дори и след смъртта, ако това е нещо реално. Заради него семейството му е нещастно и малкото му братче никога няма да е същото.

"Защото е възможно да умреш дори и след смъртта."

Цялото терзание и мъка изглежда, че ще имат край само ако Сет се върне обратно. Ако направи същият избор. Кому си нужен ако носиш само болка?

Това, което се случва после е невероятно. Сет, който е една изкупителна жертва на нашето време, среща два образа, които може да опишеш като ангели, собствения му разум, светлината, урокът - каквото си избереш. Патрик Нес успява да опише обърканите чувства на едно същество, което се опитва да намери смисъл за съществуването си извън обичайното. 

Това е книга, която много просто описва причините и следствията от това да сме част от една жива система, която дава грешки. Но именно в тази наша свързаност се състои нашата значимост. Защото където свършваш ти, започва другия. За мен отговорът е, че не трябва да сме егоисти. Всичко, което имаме в тази си форма, в този свят, е нашето време.

"Сещаш ли се как си говорихме за онова чувство, чувството, че някъде трябва да съществува нещо повече, нещо, освен този живот? Още живот, освен тая гадост, която сме живели досега? - каза й Сет.

- Да - колебливо отвръща Рейджийн.

- Е, аз си мислих, че го имам това повече. Че Гудмунд е моето повече. Нямаше значение колко скапано е иначе всичко. Цялата работа с Оуен, цялата работа с родителите ми, дори после и цялата гадост в училище. Можех да живея с всичко това, защото имах него. Той беше мой, само мой. Живеехме в свой свят, за който никой друг не знаеше, свят, в който никой друг никога не беше живял. Това беше моето повече, разбираш ли?Онова, което правеше всичко останало поносимо.

- Но той не е бил само твой - отвръща тихо Рейджийн, сякаш сега започва да разбира.

- Мислих си, че да ми отнемат Гудмунд е най-лошото,, което може да ми се случи - отвръща Сет, - но не се оказа така. Най-лошото беше да открия, че той никога не е бил мой. Така че в един момент, в един ужасен, невероятно гаден следобед в едно скапано жалко градче на скапания, безумно студен бряг на Вашингтон, аз се оказах без нищо на света. Нямах нищо повече, освен този живот. И ми стана ясно, че единственото хубаво нещо, което имах, никога не е било мое.

- Само дето винаги съм мислила, че никога не трябва да правиш последната крачка. Дори ако се изкушаваш, дори ако си на косъм от нея, не бива да я правиш, защото кой знае? Може пък в живота да има нещо повече.

... - До болка силно исках да съществува нещо повече, освен скапания ми и жалък животец! А то е съществувало. Само дето аз не съм го видял."

...И любовта, и привързаността имат много различни лица и сред тях има място и за прошка, и за разбиране, и за още нещо, за нещо освен тях, за нещо повече.

The Republic of Thieves // "Републиката на крадците" от Скот Линч

„Републиката на крадците“

трета книга от поредицата за „Джентълмените копелета“

‘Give me up, Jean.’

‘Oh, marvelous. Fucking masterful. You’ll be dead and they’ll be inconvenienced. Maybe even mildly disappointed. What a worthy trade!’

‘But-‘

‘Shut it. Just shut it…you are a miserable bastard.’

‘I’ve always admitted-‘

‘No. You’ve never admitted this…Locke, you have the…look, it’s called Endgliktgelaben. It’s a High Vadran word. I learned about it when I was studying as an initiate of Aza Guilla. It means, ah, death-love, death-desire. It’s hard to translate. It means you have moods where you absolutely want to destroy yourself. Not as some self-pitying idle notion, either. As a certainty.’

‘For God’s sake, Jean, I wouldn’t want this if I had a fucking choice!’

‘You don’t want it up here’, said Jean, pointing at his own head. ‘You want it somewhere deeper, so deep you can’t recognize it. You think you’ve got some logical, noble excuse…But it’s really that darkness inside, trying to fuck you over once and for all. Something has you so scared you’re seeing everything backwards.’

Какво харесвам в тази книга ли?

Още в началото на историята си, Скот Линч, ми показа, че няма да е лесно. Пътят към това да победиш лошите и да защитиш идеалите си, няма да е детска игра. Именно защото ние сме най-големият си враг. И всичко ще се нареди само след като осъзнаеш грешките си и отговорностите, които носиш като възрастен. Това се случва до момента в поредицата за Джентълмените копелета. Да, фентъзи световете може да са измислени места, пълни с магия и невиждани създания, но са и болезнено реални. Когато се събудим от лош кошмар, знаем че сме сънували, но това не ни пречи да изпитаме физическа болка от преживяното. Така е и с историите, които четем. Може да не са истински, но са преживени. Republic of Thieves, за мен е едно болезнено откровение.  

Локи не може без Джийн, както и Джийн без Локи. Ако един от двамата го няма, това би довело до сигурен край за другия. Двамата винаги са били пълни противоположности и точно това ги съхранява и до този момент. След събитията в „Червени морета под червени небета“, остатъкът от Джентълмените копелета са корабокрушенци. Захвърлени на чужд бряг, те се опитват да оцелеят. Фабулата е доста интригуваща и Скот Линч още веднъж използва ретроспекция, за да придаде конкретния нюанс на събитията. Бъди сигурен, че няма случайни неща. Още повече при наличието на бондсмагита. Как мислиш, дали Локи е толкова незначителен, че да се занимават с него?

'My life is haunted by wild coincidences', said Locke.'

Действието се развива в Karthain, град-държава, известен с това, че е седалището на бондсмагитата. На всеки пет години те организират избори в града си, като всяка тяхна фракция подкрепя определени кандидати, чрез които легално си гарантира властта над града. Не че това им е нужно, но интересен факт е че използват магията си доста оскъдно предвид възможностите си. Може би това е книгата, в която имаме възможност да осъзнаем каква потенциална сила е довела до краят на Теринското царство.

'They made themselves obvious to some power they didn't necessarily need to cross paths with.'

Друга предпоставка на историята ли? Ами една конкретна личност, с червена коса, която за нас е обвита в мистерия, но не и за Локи. Сабета. Име, което не се изрича без предупреждение. Интересен подход на автора и много добра идея чрез противопоставянето на тези два силни характера, да намери начин да ни разкаже повече за отношенията помежду им. Защото това, което знаем до тук са само догадки.

'Damn it, when will you learn that refusing to admit you've lost isn't the same as winning?'

'Sort of depends on how long one keeps refusing, doesn't it?'

Епизодите от миналото ни връщат на момента, в който Джентълмените копелета са достигнали границата, в която Окови може да им даде бащински съвет. Съзряването за тях е период , в който не само трябва да открият себе си, но и да се научат да живеят с тази истина. Групата от лицедеи е изпратена в Еспара, да подпомогне местна трупа позагубила блясъка си. Пиесата, която поставят на сцена, носи името „Републиката на крадците“. В тези откъси от главното действие, Линч разкрива повече за миналото на Сабета и чувствата между нея и Локи.

Като за финал искам да напиша, че е най-лесно да съдиш другите за своите грешки. Най-лесно е да намираш оправдания за действията си и за теб да не съществува друга гледна точка. Но не трябва да е така. Ние сме хора, грешим. Учим се от грешките си, „ставаме“ и сме по-добри - към другите и към себе си. Защото е много лесно да загубиш това, което приемаш за даденост. И трябва много кураж и верен приятел, който първо да те изслуша и след това да ти помогне да оздравееш. Ако имаш такъв човек до себе си, не спирай да му благодариш, защото без него няма да си същият.

Цикълът за "Джентълмените копелета":
1. "Лъжите на Локи Ламора" - ревю
0. "The Bastards and the Knives" - това е сборник от две новели, които допълват "Лъжите на Локи Ламора". По-точно как джентълмените копелета се сдобиват с Остершалинската ракия, която изигра важна роля в първата книга и как успяват да се отърват от убийците известни като "Хорът от ножове". Тя ще бъде издадена след третата книга "The Republic of Thieves". Стискаме палци издателство Рива да направят допечатка с оригиналните корици и третата книга да е с прекрасния арт.
2. "Червени морета под червени небета" - ревю
3. "The Republic of Thieves" предстои издаване на български език- GoodReads
4. "The Thorn of Emberlain" - Goodreads
5. "The Ministry of Necessity" - Goodreads
6. "The Mage and the Master Spy" - Goodreads
7. "Inherit the Night" - Goodreads

The Shape of Things to Come - A.S.Byatt's "Ragnarok"

"Бях малко дете, по време на война, което се опитваше да намери смисъл в хаоса."

The thin child walked through the fair field in all weathers, her satchel of books and pens, with the gas-mask hanging from it, like Christian's burden when he walked in the fields, reading in his Book. She thought long and hard, as she walked, about the meaning of belief. she did not believe the stories in Asgard and the Gods. But they were coiled like smoke in her skull, humming like dark bees in a hive. She read the Greek stories at school, and said to herself that there has once been people who brought "belief" to these capricious and quarrelsome gods and godesses, but she herself read them as she read fairy stories. Puss in Boots, Baba Yaga, brownies, pucks and fairies, foolish and dangerous, nymphs and dryads, hydras and the white horse, Pegasus, all these offered the pleasure to the mind that the unreal offers when it is briefly more real than the visible world can ever be.

"Homo Homini Lupus Est"

Then there was Loki. Loki was a being who was neither this nor that. Alone among the gods, he was a shapeshifter...He was intimate with secret places. The Germans believed his name was related to Lohe, Loge, Logi, flame and fire. He was also known as Loptr, the god of the air. Later Christian writers amalgamed  him with Lucifer, Lukifer, the loght-bearer, the fallen Son of the Morning, the adversary. He was beautiful, that was always affirmed, but his beauty was hard to fix or to see, for he was always glimmering, flickering, melting, mixing, he was the shape of a shapeless flame, he was the eddying thread of a needle-shapes in the shapeless mass of the waterfall. He was the invisibe wind that hurried the clouds in billows and ribbons. The gods needed him because he was clever, because he solved problems. He was the god of endings. He provided resolutions for stories - if he chose to. The endings he made often led to more problems.
There are no altars to Loki, no standing stones, he had no cult. In myths he was the third in the trio, Odin, Hodur, Loki. In myths, the most important one comes first of three. But in fairy tales, and folklore, where these three gods also play their parts, the rule of three is different; the important player is the third, the youngest son, Loki.
He had a wife, in Asgard, Sigyn, who loved him, and two sons, Wali and Narwi.
But he was an outsider, with a need for the inordinate.

"We are all born innocent"

"Eastward the old one in the Iron Wood

raises the wolves of Fenrir's race

one is destined to be same day

the monstrous beast who destroys the moon"

"But there is no beginning and no end..."

"...for we all pay our fathers mistakes"

***

Most dreams, the thin child knew, are wispy and thin, can be torn away by a determined sleeper, can be reduced to a peepshow or a puzzle in which the dreamer is a looker-on, not threatened. But there are gripping dreams of real terror, more real than the world the dreamer wakes to, thick, suffocating, full of hurt to come, in which the dreamer is the victim of uneluctable harm.

В миналото бях скалд, дете бягащо от вълци и войн, жадно впил поглед в приближаващата смърт. Изживявам хиляди животи само за секунда и единсвено въображението може да ми е граница.

Гейл Мартин - "Изковани от лед"/ Gail Martin - "Ice Forged"

"По-добре да умра отмъстен, отколкото да се влача като пребито куче"

Бащата на Blaine McFadden с години малтретира физически семейството си. Като бивш офицер в армията на крал Мерил, той е свикнал да му се подчиняват. 20-годишният Blaine, с години търпи побоите на отмъстителния си баща, но когато вижда сълзите в очите на малката си сестра, решава че не си струва повече да скланя глава, дори това да му коства живота.
Младият лорд на Glenreith се изправя пред кралския съд и чува присъда, която го лишава от дом, семейство и име. Дори болката в очите на обещаната му Carensa, дъщерята на графът на Rhystorp, не му позволява и за минута да съжали за извършеният грях.

"- Обвинен си в убийство. Убийството на лорд, на собствения ти баща. Какво пледираш?
 - Виновен, Ваше Величество.
...Не съжалявам. Проклет да съм ако се извиня, дори на краля. Да приключваме с това."

Присъдата е по-жестока и от смъртта, която Blaine предпочита. Той е осъден на изгнание в наказателната колония Velant. Място, където кралство Donderath се отървава от нежеланото бреме и от което никой не се връща. Устроен на Edgeland, остров на върха на света, това е свят със свои собствени закони и правила. Далеч от кралската власт, командир Prokief, с помощта на своите магьосници-пазители, държи затворниците под контрол. Мъжете работят или в мините, чийто добив се търгува с кралството в замяна на стоки от първа необходимост, или на борда на корабите за риба, които носят основното препитание на заселниците. Жените от своя страна работят в пералното или помагат за обработването на земята, когато им остане време от набезите на пазачите.
Edgeland е забравено от света място. Там се озовават, както виновните, така и "неудобните" на хората с власт. Малко от тях оцеляват в колонията, за да се опитат да доживеят живота си, който не е бил потребен никому. В смразяващият студ и мракът, който обхваща островът с месеци, само най-силните оцеляват. Ако човек издържи 3 години на условията в колонията, получава билет, с който може да предяви искане за малко късче земя, която да обработва и да създаде стопанство, както да работи за някой търговец или трапер. Като за утешение да се превърне в колонизатор, а не затворник до края на дните си.
За да опита да продължи живота си, Blaine решава да забрави миналото, дори сменя името си. Но благородството и честността са в сърцето и колкото и да се опитва, той не може да измени докрай на себе си. В трудностите, той намира верни приятели. С общи усилия те се опитват да подобрят положението си.
С Piran, Blaine се запознава още на корабът, с който затворниците стигат до Edgeland. Обвързват се с братска дружба, която им пази гърбовете. Piran Rowse, някога бивш наемник и бодигард, е верен приятел и винаги подкрепа. Verran Danning е изкусен крадец и майстор менестрел. Само му дайте задача и той ще е първият, който ще я разгадае. Dawe Kilick притежава остър ум и изобретателност, на която би завидял всеки. Тих и спокоен по природа, когато има работа за вършене, той е насреща. Това, което сплотява тези разностранни характери е Kestel Falke. Някога високо ценена дама от кралския двор, чийто умения превъзхождат иначе съблазнителната й външност.
Светът на Гейл Мартин има просто устройство, частите на което взаимодействат една с друга. Героите, които са главни участници в първата книга, идват от кралство Donderath, една от големите сили на Континента. Той от своя страна е отделен от Полуостровът чрез Сарнийският океан, посредством който се извършва търговията между тези две населени места и земите на Далечните брегове. Важно е да се уточни тази подробност, защото историята на "Изковани от лед" започва с война. Първоначален повод за военните действия между кралствата на Континента бива една погранична земя. Но когато авторката ни посреща на самия кралски съвет, където командири и владетел взимат решения за съдбата на поданиците, разбираме че историята е много по-заплетена отколкото изглежда.
В този свят магията съществува, но е дълбоко свързана с природата. Религията на Континента позволява почитането на множество богове, като човек сам решава на кого да поднесе дарове пред олтара си. Интересно е че магьосниците, за които разбираме от повествованието са по-скоро откриватели и мислители, отколкото "дейци". Разбира се, бойните магове и магьосниците- пазители са изключение. Хората разчитат предимно на астролози и гадатели за тълкувания. И още нещо, което е особено приятно в книгата. Почти всеки от хората има свой "чар", частица магия, която му помага да е по-добър в занаята си.
Тук идва завръзката в цялата история...
Представете си, че в нашият свят някой дръпне главния шалтер и не можем да използваме електричество. Какво би могло да се случи?
В "Изковани от лед" се случва нещо подобно. Когато желанието за власт и егоизмът са на първо място страдат само невинните, защото всеки друг оправдава действията си.
Когато войната настъпва с пълна сила и корабите по снабдяване спират да се появяват на отдалеченият остров, прокудените имат само един избор. Да останат в своя отдалечен затвор или да потърсят причината за застигналата ги катастрофа.
Blaine и приятелите му по неволя са единствените, които разбират необходимостта от действие и решават да опитат да сглобят цялата картина от малкото информация, на която се натъкват. Оттук започват приключенията им, които ги отвеждат в кралство, което някога е било техен дом, за да намерят единствено пепел и разруха. Писанията на един изчезнал магьосник и напътствията на един вампир, който го е грижа за хората, са единствените им насоки към разбирането на една загадка.

Поредицата "The Ascendant Kingdoms" включва:
1. "Ice Forged" - Goodreads
2. "Reign of Ash" - Goodreads

Топ 10 любими книги (so far)

10. "Сред дивата пустош" от Джон Кракауер

Книгата е писана по истинска история, за един млад мъж, тръгнал да търси себе си. Това е по-скоро сантиментален избор свързан с любимата ми група и един период, в който се питах "има ли смисъл?". Ако искаш да разбереш повече гледай документалния филм Into the wild. Книгата описва същите събития с малко повече история и снимки.

9. "Гордост и предразсъдъци" от Джейн Остин

Доста противоречиво за мен. Може да се каже, че обратното броене показва и промяната в жанровете, които чета. Англичаните и техните безкрайни порядки и обществени норми. И разбира се героинята, която е различна от останалите, но въпреки разбиранията си попада в същия затворен кръг. Никой не може да избяга напълно от това, което му е вкоренено в съзнанието. Харесвам остроумния диалог и щастливия край, естествено :)

8. "Хари Потър и философският камък" от Дж. К. Роулинг

Защото без нея надали щях да възприема каквото и да е фентъзийно четиво. Получавах всеки том като подарък за Коледа и мисля, че това беше началото на любовта ми към книгите. Истина е когато казват, че всяка нова книга е нов свят, в който да се изгубиш.

7. "Ребека" от Дафни дю Морие

"Ребека" е едно емоционално преживяване. Главната героиня, която се бори с духа на една умряла съпруга и силата, която е нужна, за да простиш и продължиш напред. Всичко това допълнено с внушителни природни картини и авторска ръка по-лека от перце, но особено въздействаща.

6. Разказите на Х. Ф. Лъвкрафт

Никога не съм харесвала ужасите като жанр, но Лъвкрафт ми допадна от пръв прочит. Философията му за страха от неизвестното и как хората сме една незначителна част от една невидима вселена, е това, което го отличава. Неговият митос за "древните богове", чийто сили си играят със съзнанието ни наистина може да ти въздейства. Какво по-страшно от собственото ни въображение, което може да си играе с най-големите ни страхове.

5. "Облак врабчета" от Такаши Мацуока

Любовта ми към тази книга е свързана с любопитството ми към японската култура и обичаи. Хикари може по-добре да разкаже за източните традиции и история на тази нация. Харесвам манга от порядъка на Blade of the Immortal и Berserk, и "Облак врабчета" беше естествено продължение в тази насока. Една дълбока и откровена история, която като река дълбае своя път във времето.

4. "Преди да увиснат на въжето" от Джо Абъркромби

Страхотна динамика на действието - така описвам за себе си Абъркромби. Това най-силно си пролича във втората част на "Първият закон". Оригинални герои и история, която събаря клишета. В нея има всичко, което търся в едно фентъзи - кръв, насилие и ако може да няма цензура. Dark gritty fantasy.

3. "Името на вятъра" от Патрик Ротфус

В тази книга няма един излишен ред. Главният герой ти разказва цялата си история за три дни, всеки от тях описан в по книга. В първата част срещаме Квоте, който вече е легенда и всичко довело до това, за него е в миналото. Представи си, че гледаш филм, чието начало си изпуснал, но е толкова интересен, че трябва да се върнеш и да разбереш какво се е случило. Харесват ми ребусите, които Ротфус плете и те оставя да гадаеш. Изключително умен автор с богато въображение. Много важна в книгата е играта на думи с имената на персонажите и местата, на които се развива историята, затова е препоръчително да се чете в оригинал.

2. "Игра на тронове" от Джордж Р. Р. Мартин

Харесва ми историята на света в "Песен за огън и лед". Мога да чета с хиляди страници за отминали времена на интриги, стари вражди, любовници и герои. Това, което може да те отблъсне в тази книга, мен ме привлича. Отбелязвам си всяка малка подробност и живея с персонажите. Не е тайна за хората, които ме познават, че има ли герой, който да наподобява варварин/викинг/северняк, аз съм от неговия отбор. Аз съм от Старките, но симпатизирам силно и на Виктарион Грейджой, и много се чудих дали на трето място да не поставя "Пир за врани". Но първата книга е тази, която ме накара да искам да науча как се печели играта на тронове.

1. "Вещерът: Последното желание" от Анджей Сапковски

Харесвам конкретно първия сборник, заради майсторството, с което авторът претворява една поучителна история, в един мрачен разказ за живота. Легендите, които хората са си предавали от уста на уста, макар и украсени на места, вярвам са били реални събития. Такъв е за мен Гералт. Това е, което прави тази книга специална за мен. Той ме кара да вярвам, че моето Предопределение съществува и животът, който водя не е без смисъл.

to Read: Април 2013

Месечното ми предизвикателство за Април!

Oyaji,

ще ти разкажа на кратко за всяка книга, какво ме накара да я избера и какво очаквам :)

Патрик Нес - Чудовищата на войната (книга 3-та от "Живият хаос")

 Мразя да започвам поредица и да не я довърша, затова ето я и третата част. Отличена е с медал Карнеги зa 2011г. Историята започва в едно градче, в което не можеш да останеш насаме с мислите си (дори и животните изразяват гласно мислите си). Още от дете ти си като отворена книга и не можеш да скриеш нищо от околните. По стечение на обстоятелствата в Ню Прентистаун няма жени. Защо и как се е случило, историята разказва. Главният ни герой е едно момче на име Тод, с който разкриваме загадките на света. Атмосферата е много странна, напомня на уестърн. Първите 2 книги не ме вчепетлиха особено. Имаше драма и интересни моменти на психически срив и насилие, но нищо особено. Това, което ме грабна в историята (към втората част) е че видях приложение на мантрата ми за СИЛАТА НА МИСЪЛТА :D

Нийл Геймън - Никога, Никъде, Никой

Прочетох "Чупливи неща" и разказите за Шерлок Холмс и Месеците от годината ми харесаха много. От теб знам за Sandmen и нямам търпение да го прочета. Общо взето, искам да свикна със стила му преди да започна класиките - "Американски богове" и всичко след тях.

Сара Уинман - Когато Господ беше заек

Страшно красиво оформление, само за това си заслужава да я имаш на рафта. В нея ще се разказва за нещата от живота и очаквам да видя дали ще мога да се оприлича или ще съм пълна с критики. Може би ще е сантиментално четиво, ще видим.

Паоло Бачигалупи - Момиче на пружина

Много съм зле с фантастиката. Мисля, че не е моя стил, но ще се опитам да не съм предубедена. Четох само хубави неща за тази книга от други книжни блогове. Надявам се това да е един добър старт.

Франсоаз Саган - След месец, след година

Много чувствена авторка. На французойките просто им е в кръвта да създават истории за любов. Книжката е само 150 страници, но можеш да преминеш през всички крайни чувства, когато четеш. Обожавам "Слушате ли Брамс?". Толкова истински написана, на моменти чувствах себе си на мястото на главната героиня. Нямам търпение!

Тери Пратчет - Стражите!Стражите!

Толкова приятели хвалят хумора и историите на Пратчет, чак ми е гузно, че не съм чела нищо. Пробвах твоята "Музика на душата" и не можах да я дочета, беше ми много тромава. Сега ще видим дали Ваймс ще ни вчепетли :)

Пол Хофман - Петата погибел (продължение на Лявата ръка на Бога)

Томас Кейл е 15 годишно момче, доведено в Светилището когато е  малко дете. Родителите му го продали за един грош на Изкупителите. От тук насетне следват 12 часа изтощително обучение в това да се научи да убива ефективно. "Изненада, насилие, инерция. Ако не убиеш до три секунди си мъртъв". Интересен персонаж е. В този "затвор" момчетата нямат право на усамотение и на възможността да изпитват чисто човешки чувства като доброта и сърдечност. Само страх и постоянното усещане за близката смърт. Не могат да имат приятели. Точно това ограничение в тяхното светоусещане според мен прави диалога толкова добър. Защото когато попадат в свят различен от този, с който са свикнали, ти виждаш как те не разбират елементарни неща от живота и начина, по който реагират е комичен. Първата 3/4 от "Лявата ръка на Бога" са за 5*, но края ме разочарова толкова много. Томас Кейл се разви така добре, имаше толкова силна воля и моменти в които я утвърди, че последните 60 страници просто го попиляха (лично мнение). Ще видим какво следва.