Скот Линч "Червени морета под червени небета" (Locke Lamora lives!)

Поредната книга от цикъла за Джентълмените копелета отново ни връща в играта с лъжите на Локи Ламора. Прекрасно продължение и напълно заслужено чакане.

Загубата за Джентълмените в Камор беше голяма. Раната, която носят двамата приятели трудно ще се излекува след като има кой да помни. Локи е съкрушен и не може да повярва, че плановете му бяха почти осуетени. Но с помощта на Джийн, те трябва да продължат да правят това, в което са най-добри, заради старият Окови и Джентълмените копелета.

Локи и Джийн оставиха безредиците в Камор и решиха да започнат на чисто (което в никакъв случай не значи, че Паякът е забравил). Двамата отиват в Тал Верар с една цел - да постигнат невъзможното. Като знаем породата на Локи Ламора това звучи смехотворно. Невъзможно? По-скоро Локи още не се е пробвал.

Тал Верар е поредният град, в който лицедеите залагат на изобретателност и късмет. В ретроспекция научаваме, че две години са били нужни за подготовката на нещо нечувано - да ограбиш най-добре охраняваният трезор в Кулата на греха, мястото за разтуха на богатите верарци. Но за да спечелиш играта трябва да познаваш своите опоненти.

В сърцето на града се намират три острова полумесеца на Великите гилдии (Алхимици, Изобретатели и Търговци), а в центъра е високата Кастелана, на чийто връх е Мон Магистерия, крепостта на Архонта. Тал Верар официално се управлява от Приори, търговски съвет, в който членуват най-заможните верарци, но значителна власт има и обитателят на тази крепост. Архонтът заема пост, който му носи командването над армията и флотата на Тал Верар, която съществува благодарение на финансите на търговците. Тези две сили движат политиката на града. Познайте кой става първи приятел с Локи и Джийн. Въпреки двете години подготовка, пак успяват да засегнат нечий интереси, което никога не им е вършело безплатна услуга. Но ние затова ги харесваме.

Чрез "измама в измамата" те успяват да си проправят път до ключът към тяхното богатство. Само с добре премерена крачка, капанът около Рекин, господарят на Кулата на греха, щраква. Но и друга лисица излиза от дупката си, когато научава от стари познайници на Джентълмените копелета, какво кроят.

Позицията на Архонта в град като Тал Верар е разклатена. Седем години са минали откакто гражданите са били спасени от своята флота. А в мирни дни няма как да видиш военната сила в действие. Притеснен от загубата на позиции, Страгос е решен да си върне старата слава на избавител. Затова трябва да измисли начин как да надделее над Приори, негови противници още от създаването на поста му. След Хилядодневната война с Камор, за да се ограничи тайната вражда за власт и пари на търговските съвети, бил създаден постът Архонт, който да предотврати използването на военната сила за лични облаги.

Тук Локи и Джийн се намесват  в неговите планове. Запознат с цялото им досие той иска да ги използва за целите си. С подходящата мотивация те стават пирати. Целта им е да разбунят духовете из Пиринчено море и да предизвикат буря, която да заплаши бреговете на Тал Верар.

Морската част е представена чудесно, тъй като имаме възможност да научим това-онова заедно с героите, които не са успели да стигнат до тази част на обучението си с Окови. Самият автор признава, че е направил изменения в терминологията, за да е по-разбираемо действието. По този въпрос мога да кажа, че да изкараш два месеца в открито море на пиратски кораб не си е работа, а робски труд.

Спойката, която държи историята жива за мен, е приятелството между Локи и Джийн. Страхотно е да видиш взаимодействието между двамата. Те са като два скачени предмета като се допълват един друг. Локи е мозъкът, а Джийн тялото (не в един случай го е спасявал от сигурна смърт).

Как завършва историята? Трябва сами да прочетете. Защото ако първата книга ви е направила впечатление, тази ще ви очарова. Пак има игри и неочаквани обрати, герои и победени. Прекрасен е начина, по който Линч продължава да гради персонажите си и в тази книга научаваме повече за тях. Авторът се е справил със задачата си да оправдае очакванията за продължение на първата книга. в скорошно интервю дори призна, че първите три книги са само предистория. Първоначалните му записки започват от четвъртата част. Знам, че ни очакват още по-грандиозни приключения и нямам съмнения, че поредицата завинаги ще запази челни позиции в класациите за фентъзи. Още повече, че в следващата книга ще се запознаем с енигматичният образ на Сабета, която е най-болезнената тема за Локи Ламора.

Fun Fact! Първоначалната идея на Скот Линч за историята на Локи Ламора започва от четвърта книга. Тоест първите три могат да се приемат като предистория.

Цикълът за "Джентълмените копелета":
1. "Лъжите на Локи Ламора" - ревю
0. "The Bastards and the Knives" - това е сборник от две новели, които допълват "Лъжите на Локи Ламора". По-точно как джентълмените копелета се сдобиват с Остершалинската ракия, която изигра важна роля в първата книга и как успяват да се отърват от убийците известни като "Хорът от ножове". Тя ще бъде издадена след третата книга "The Republic of Thieves". Стискаме палци издателство Рива да направят допечатка с оригиналните корици и третата книга да е с прекрасния арт.
2. "Червени морета под червени небета"
3. "The Republic of Thieves" предстои издаване на български език

4. "The Thorn of Emberlain" - Goodreads
5. "The Ministry of Necessity" - Goodreads
6. "The Mage and the Master Spy" - Goodreads
7. "Inherit the Night" - Goodreads

Четене на "Песен за огън и лед" - част 9

Още една част от епосът "Песен за огън и лед"

~Тирион~ 361-372
Тирион е в една от килиите на Орлово гнездо и чака присъдата на Арините. С хитрост или ако желаете късмет, той може би ще излезе през вратата по предназначение, а няма да полети.
Коментар
-историята за кинжалът, който трябваше да убие Бран Старк, прочетена от няколко различни гледни точки, все повече потвърждава, че Кутрето е наел убиецът.

~Едард~ 373-378
Едард се събужда дни след битката, в която загуби половината от хората си в Кралски чертог. След кратък разговор с краля, човек , с който го свързва цял живот, той отново е заставен да бъде Ръка. Още веднъж плановете му да се върне на Север пропадат.
Коментар
"Сънуваше стар сън - за трима рицари в бели плащове, за отдавна срутена кула и за Лиана в плувналото в кръв ложе...Разправяха, че Регар я наричал "кулата на радостта", но за Нед тя беше горчив спомен."
-кулата, в която Нед е намерил сестра си е била в земите на Дорн, откъдето е и жената на Регар, Елия. Имам предположение, че Регар е изпратил Лиана там, за да я опази (може би нея и нероденото им дете), далеч от битката за Кралски чертог.

~Кейтлин~ 379-390
Малките битки за надмощие въвличат всичките седем кралства в хаос.  Джайм Ланистър бяга от Кралски чертог и събира армия в Скалата на Кастърли. Кейтлин научава, че баща й, владетелят на Речен пад, през чийто земи минава единственият път към Севера, е  в не добро здраве. А сега и нейният пленник Тирион успява да се измъкне, като не забравя да спомене: "Ланистърите винаги плащат дълговете си".

~Джон~ 391-397
Джон Сняг се доказа като добър владетел, добър с меча и съвестен към хората си. Остава му само да се докаже като водач.

~Тирион~  398-405
Тирион притежава хитростта и умът на основателя на рода Ланистър. Това, което рицарите могат да направят с мечът си, той постига с думи. Успява да убеди бандата планинци, че е ценен техен съюзник като така си осигури тяхното сътрудничество.
Коментар
- Тирион обещава Долината на Арин на планинците, според които тя е тяхна по право.

"Скакалци в програмата" - български фантастични разкази

"Скакалци в програмата"

Сборникът съдържа 24 кратки разказа на различна тематика. Не съм фен на жанра и не съм чела много фантастика, затова мога да кажа само кой разказ ми допадна най-много. Книжката има средна оценка в GoodReads и намира почитатели. 

"Програматорът" на Златомир Коларов

Един Програматор, създаден по подобие на Бога, отива в Храма да се изповяда за греховете си. Когато Бог го създал, дарил му Райските градини, които да обработва и да се радва на плодовете на честния си труд. Работата обаче му натежала , посегнал към ябълката на познанието и сътворил помощник по свой образ и подобие, да му помага. Желанието му било творението да се самоусъвършенства и да не повтаря неговите грешки.

"...да бъде по-съвършено творение от нас, създадените от Бога програматори."

Клонирал го, за да може творението му да не скучае и го пуснал в градините си. С времето обаче то се възгордяло,станало хитро, завистливо и лакомо. Чрез знанието, дарено му от създателя, започнало да върши злини. Отрекло всичко, на което твореца го научил - крадяло. лъжело и убивало. Използвало знанието за недостойни и користолюбиви цели. Но въпреки това, трябвало да има и добра страна, нали било създадено, както Бог сътворил Програматора - по свой образ и подобие. Тогава защо повтаряло стари грешки?

Програматорът трябвало да разбере, че никой творец не е по-велик от творението си.

Четене на "Песен за огън и лед" - част 7

Великото четене на "Песен за огън и лед" от Джордж Р. Р. Мартин

~Кейтлин~ 252-260
По пътя за Зимен хребет, Кейтлин и сир Родрик, отсядат в хан, където срещат Тирион. Убедена във вината му за опита за убийство на сина й, с помощта на заклети мечове на Тъли, Кейтлин го прави свой пленник.

~Санса~ 261-270
Санса изживява мечтите си, когато отива на Турнира на Ръката и получава дар за красотата си от Рицаря на цветята. Сандор Клегейн й показва и грозната страна на живота. Рицарите не винаги са толкова доблестни и смели като в песните.
Коментар
- Петир Белиш не е забравил чувствата си към Кейтлин, той вижда в Санса лицето на майка й
- първата поява на краля от пристигането му в Кралски чертог е на турнира, където се напива и заявява, че ще участва в масовия бой. Церсей не е съгласна с решението му, Джайм иска да защити сестра си като опитва да усмири краля, но Робърт го избутва на земята. Кралят заявява, че може да го победи по всяко време; Джайм, знае че славата на Робърт Баратеон отдавна е загубила блясъка си.
- Хрътката се държи странно със Санса. Говори така сякаш знае каква е, но едновременно изпитва и страх от нея.

~Едард~ 271-287
Дворцовите интриги в Кралски чертог нямат край. Защо Арин е бил убит? "Задаваше въпроси", му прошепва Варис. Дали съдбата на предишната Ръка няма да сполети и Едард, който усилено търси причината за смъртта на приятеля си.
Коментар
- рицарят, когото Планината убива е скуайърът, когото Едард искаше да разпита.Може би наистина Церсей/Ланистърите са му платили да го убие. След смъртта на Арин, въпреки че Лиза Арин напуска Кралски чертог с цялата си свита, той остава. Помазват го за рицар. Купуват бронята му, за да участва на турнира и Планината, който е знаменосец на Ланистър, го убива. Случайна смърт или начин да му затворят устата?
- Варис е добър в дегизирането

~Тирион~ 288-300
Кейтлин излъга всички като ги остави да си мислят, че е тръгнала към Зимен хребет. На път за Орлово гнездо, Тирион оцелява в първата си битка.
Коментар
- от всички присъстващи рицари, Тирион обърна повече внимание на войниците на Фрей. Дали пресметливият владетел Фрей, който винаги закъснява и обича да е на страната на победителите, няма да отиде директно при Тивин Ланистър с новината за пленничеството на Тирион? Каква роля в последващите събития би могъл да изиграе Фрей?
- Белиш е излъгал за кинжалът, Тирион никога не би заложил срещу семейството си

~Аря~ 301-311
Аря упражнява задачи дадени от Сирио Форел и докато обикаля из замъка чува странен разговор.
Коментар
- аз разпознавам Варис и Илирио като двамата човека, които говорят. Човекът с говор от свободните градове и двуостра жълта брада е Илирио, а войника, който е смътно познат на Аря и иска още злато и "птиченца" е Варис.
Ще говоря по точки за да си систематизирам мисълта:
1)"Намери копелето. Вълкът и лъвът скоро ще се стиснат за гърлата." -Варис
Тук може би става дума за това, което Станис и Джон Арин са търсили в бардаците и то да даде конкретния повод за война между домовете. Но защо Варис го казва на Илирио, това копеле във Вестерос ли е или отвъд Тясно море? Чие копеле търсят?
2) Илирио, казва че е рано за война, не били готови, халът няма да се размърда докато Денерис не роди. Нека не забравяме и яйцата, които Илирио й подари, може би чакат тя да ги съживи.
И се замислям дали през цялото време целта им не е била да провокират война във Вестерос, за да може армията на Денерис по-лесно да превземе кралството, когато то е разединено?Илирио намеква за участието на Варис в смъртта на Ръката макар и косвено, слухарят не може да не е знаел какво се крои, просто развитието на нещата го е устройвало(в следваща глава на малкия съвет, Варис спомена за сълзите на Лис и Пицел облещи очи; тоест майстера играе по свирката на Ланистър, тъй като знаем, че единствената му цел е да си запази мястото си)
3)Странно, ако Илирио финансира Варис, той ли е поръчителя или работи за някой друг. Кой извън Вестерос ще иска това?
-в тази глава ясно може да видим как фигурите се наместват по дъската
1)Станис Баратеон и Лиза Арин събират мечове
2)Лорд Ренли и Лорас Тирел искат да омъжат Робърт за потомката на Планински рай, да създадат нова коалиция
3)Кутрето върши всичко сам. Единственото, което ще направи като "помогна" на Кейтлин да залови Тирион, е да предизвика Ланистър. А тръгне ли Тивин на север, домът Тъли му е на пътя.
4) Едард усеща какво се мъти и заповяда Северът да укрепи позициите си. Страхът му се потвърждава след като разбира, че Кейтлин е пленила Тирион. Той иска да напусне Кралски чертог по най-бързия начин, след като практически знае че Ланистър държат парите и дърпат конците на властта.

Топ 10 любими книги (so far)

10. "Сред дивата пустош" от Джон Кракауер

Книгата е писана по истинска история, за един млад мъж, тръгнал да търси себе си. Това е по-скоро сантиментален избор свързан с любимата ми група и един период, в който се питах "има ли смисъл?". Ако искаш да разбереш повече гледай документалния филм Into the wild. Книгата описва същите събития с малко повече история и снимки.

9. "Гордост и предразсъдъци" от Джейн Остин

Доста противоречиво за мен. Може да се каже, че обратното броене показва и промяната в жанровете, които чета. Англичаните и техните безкрайни порядки и обществени норми. И разбира се героинята, която е различна от останалите, но въпреки разбиранията си попада в същия затворен кръг. Никой не може да избяга напълно от това, което му е вкоренено в съзнанието. Харесвам остроумния диалог и щастливия край, естествено :)

8. "Хари Потър и философският камък" от Дж. К. Роулинг

Защото без нея надали щях да възприема каквото и да е фентъзийно четиво. Получавах всеки том като подарък за Коледа и мисля, че това беше началото на любовта ми към книгите. Истина е когато казват, че всяка нова книга е нов свят, в който да се изгубиш.

7. "Ребека" от Дафни дю Морие

"Ребека" е едно емоционално преживяване. Главната героиня, която се бори с духа на една умряла съпруга и силата, която е нужна, за да простиш и продължиш напред. Всичко това допълнено с внушителни природни картини и авторска ръка по-лека от перце, но особено въздействаща.

6. Разказите на Х. Ф. Лъвкрафт

Никога не съм харесвала ужасите като жанр, но Лъвкрафт ми допадна от пръв прочит. Философията му за страха от неизвестното и как хората сме една незначителна част от една невидима вселена, е това, което го отличава. Неговият митос за "древните богове", чийто сили си играят със съзнанието ни наистина може да ти въздейства. Какво по-страшно от собственото ни въображение, което може да си играе с най-големите ни страхове.

5. "Облак врабчета" от Такаши Мацуока

Любовта ми към тази книга е свързана с любопитството ми към японската култура и обичаи. Хикари може по-добре да разкаже за източните традиции и история на тази нация. Харесвам манга от порядъка на Blade of the Immortal и Berserk, и "Облак врабчета" беше естествено продължение в тази насока. Една дълбока и откровена история, която като река дълбае своя път във времето.

4. "Преди да увиснат на въжето" от Джо Абъркромби

Страхотна динамика на действието - така описвам за себе си Абъркромби. Това най-силно си пролича във втората част на "Първият закон". Оригинални герои и история, която събаря клишета. В нея има всичко, което търся в едно фентъзи - кръв, насилие и ако може да няма цензура. Dark gritty fantasy.

3. "Името на вятъра" от Патрик Ротфус

В тази книга няма един излишен ред. Главният герой ти разказва цялата си история за три дни, всеки от тях описан в по книга. В първата част срещаме Квоте, който вече е легенда и всичко довело до това, за него е в миналото. Представи си, че гледаш филм, чието начало си изпуснал, но е толкова интересен, че трябва да се върнеш и да разбереш какво се е случило. Харесват ми ребусите, които Ротфус плете и те оставя да гадаеш. Изключително умен автор с богато въображение. Много важна в книгата е играта на думи с имената на персонажите и местата, на които се развива историята, затова е препоръчително да се чете в оригинал.

2. "Игра на тронове" от Джордж Р. Р. Мартин

Харесва ми историята на света в "Песен за огън и лед". Мога да чета с хиляди страници за отминали времена на интриги, стари вражди, любовници и герои. Това, което може да те отблъсне в тази книга, мен ме привлича. Отбелязвам си всяка малка подробност и живея с персонажите. Не е тайна за хората, които ме познават, че има ли герой, който да наподобява варварин/викинг/северняк, аз съм от неговия отбор. Аз съм от Старките, но симпатизирам силно и на Виктарион Грейджой, и много се чудих дали на трето място да не поставя "Пир за врани". Но първата книга е тази, която ме накара да искам да науча как се печели играта на тронове.

1. "Вещерът: Последното желание" от Анджей Сапковски

Харесвам конкретно първия сборник, заради майсторството, с което авторът претворява една поучителна история, в един мрачен разказ за живота. Легендите, които хората са си предавали от уста на уста, макар и украсени на места, вярвам са били реални събития. Такъв е за мен Гералт. Това е, което прави тази книга специална за мен. Той ме кара да вярвам, че моето Предопределение съществува и животът, който водя не е без смисъл.

Четене на "Песен за огън и лед" - част 6

Великото четене на "Песен за огън и лед" от Джордж Р. Р. Мартин

~Аря ~(194-202стр.)

Аря загърбва непокорството си и влага усилия в уроците при Сирио Форел, защото се задава студът и хората освирепяват.

~Денерис~ (203-211)

Денерис свиква с ролята си на халееси като показва на брат си кой е истинският дракон. Тя загърбва невинността си и е решена да гледа само напред. А там е Дотракското море, което сега е нейният дом.

Коментар

-през цялата глава драконовите яйца бяха като живи. И съня за черният дракон се почви отново. Мисля си, че не случайно Илирио ги подари на Денерис, тя трябва да ги съживи. 

~Бран~ (212- 222)

Бран се старае да е истински лорд и крие сълзите, но споменът за падането го преследва и той малко по малко си спомня за случилото се. Тирион изпълва поръчението на Джон Сняг, но бърза да отпътува от Зимен хребет, където не е приет добре от Роб.

Коментар

- мисля че баба Нан е вещица, а син й Ходор е потомък на великан :D Обожавам приказките, които разказва на Бран. Авторът каза за нея как годините и спомените й се сливат в едно и тя самата не е сигурна кое било първо, което ме кара да мисля че тя е живяла повече отколкото изглежда. И историята, която разказа за Другите звучи като истина, а не легенда. В този случай защо след време ако "студ и смърт покрие земята", да не се появи последният герой, който с помощта на горските чеда да спаси хората?

~Едард~ (223-230)

Едард посещава Писел и го разпитва за смъртта на Джон Арин. Подробностите около внезапната болест и заминаването на кралицата към Скалата изглеждат доста съмнителни.

Коментар

- 1) Писел е замесен(отпраща майстера на Арин и сам го лекува до смъртта му като накрая му дава маков сок, може би за да не говори?) и прикрива кралицата, затова споменава Варис като иска да отклони вниманието от себе си

  2)Белиш също изиграва някаква роля, доста охотно предлага помощта си, дори изобличава слухарите на Варис и кралицата

  3)Преди смъртта си Джон Арин е разглеждал книга за родословието на знатни люде, жените им и децата. Преди да умре казва: "Семето е силно".

~Джон~ (231-241)

Противоречията на Джон със сир Алисър Торн се задълбочават, когато защитава Самуел Тарли. Сам и далеч от дома може би той вече намери истински приятели в лицето на Пип, Грен и Сам.

Коментар

-учителят по оръжие на Стражата е подкрепян от лорд-стюардът Боуен Марш (той защити Торн пред Тирион, като обясни че и той е бил принуден да отиде на Вала, защото се е биел на страната на Таргариените). Ако Джон продължава да е трън в очите на Торн, може да си навлече и неговият гняв.

- още няма вести от Бенджен Старк. Явно неговата роля е по-голяма щом авторът още ни напомня за него, все пак и други са се губили при обходи.

~Едард~ (242-251)

Кралят продължава да отсъства от съвета си. Турнирът, който той поръчва за Ръката си коства повече пари отколкото кралството може да осигури. Едард продължава да разследва смъртта на Джон Арин. 

Коментар

- веднага след смъртта на Джон Арин, Лиза Арин заминава за Долината заедно със детето си. Готвачът на Арин сподели на Едард, че двамата често се карали. Може ли да е било заради детето и това че Арин иска да го прати като повереник на Драконов камък при лорд Станис? Дори самият Едард си задава въпросът защо Станис заминава толкова бързо за Драконов камък след смъртта на Ръката и още не се е върнал, въпреки че е част от съвета. Може ли и той да е замесен в предполагаемото убийство на бившата Ръка? Но това противоречи на факта, че Арин и Станис редовно обсъждали нещо и заедно ходили до някакъв бардак. Книгата, която Арин заел от Пицел разглежда родословието на велики родове. Той и Станис дори потърсили едно копеле на краля. Едард смята, че това е причината за смъртта на приятелят му. Но защо Лиза Арин обвинява Ланистър за смъртта му? И какво значат думите, които смъртника изрича: "Семето е силно"? Защо Пицел гони майстера на Арин и сам го лекува? Защо точно преди да умре му дава маков сок, за да не се мъчи или за да не говори?

Георги Томов - Не беше тук и си отиде

Георги Томов - Не беше тук и си отиде

Когато отвориш тази книга и започнеш да четеш ще изпиташ любопитство. Защото всеки от разказите те грабва и те увлича до края. Няма мелодрама, а истински истории и много горчив привкус. Всички знаем, че не е лесно да си жив. В един момент се оплиташ в бодлива тел, която разранява ръцете и краката ти, а в следващия невидими ангелски криле ще ти покажат правилния път.

Авторът има невероятен усет за разгръщане на историята. Наглед малки детайли и отклонения от основното действие, накрая оформят цялата картина. Всеки от разказите се развиваше като филмов сюжет в главата ми. Героите са изключително реални и придават усещане за достоверност, което винаги е в плюс.

А самите разкази, колкото и да са различни се обобщават под една обща тема - животът. Смешен и забавен, така както ти се хили, може да ти забие и един шамар, за разнообразие. 

Колкото и да си мислим, че знаем за света и хората, двойно повече са тайните, които крием заключени зад вратите си.

От година не бях чела българска проза и съм радостна, че срещнах познато звучащи имена и обстановка. Книгата си заслужава след като те кара да се замислиш. Хареса ми.

"А лъжата всъщност е свързана с доверието - не можеш да излъжеш човек, който ти няма доверие." ~ из "Така си беше"

"На млади години човек обича точно както и мрази - с хъс, на живот и смърт. С времето разбира, че животът не е черно и бяло, животът е милиони нюанси сиво, а този цвят, толкова подценяван, носи мекота, дълбочина и постоянство." ~ из "Залез"

"На младини чувствата към човека до теб се базират на очакванията, а в зряла възраст - на общите спомени." ~ из "Залез

Четене на "Песен за огън и лед", част 5

Великото четене на "Песен за  огън и лед" от Джордж Р.Р. Мартин

~Бран~ (146-149)

Бран сънува странен сън. Свързва се с неестествена сила, която му помага да намери обратния път към тялото си. Духът му се рее в небето с триоката врана, която го учи да лети. Тя го дарява с трето око - носител на "ужасно знание".

Коментар

- интересни са сенките, които вижда, надвиснали над близките му в Кралски чертог: едната с ужасно лице на хрътка (охранителя на Джофри), другата със златни и красиви одежди като слънцето (Церсей), и третата с броня от камък(това мисля, че е Планината - брата на Сандор Клегейн);

- споменава се и Сянката на Асшаи, "където по изгрев слънце се пробуждат дракони". Мисля, че червените жреци владеят магия, която наистина може да пробуди дракон.

- в писъка на Бран, когато поглежда в самото сърце на зимата, се крие силата на думите, които Старк не забравят: Зимата иде. Това е призив към хората не само, за да не забравят крехкостта на живота, но и като предупредителен сигнал за опасността, която ги дебне.

- интерес ми направиха и костите, които Бран вижда на север, "на другите мечтатели". Значи е имало и други като него, преди него, които са виждали триоката врана?

~Кейтлин~(150-159)

Лейди Старк пристига в Кралски чертог, за да разбере чий е кинжалът, изпратен да убие сина й. Там среща лорд Петир Белиш, стар неин познайник, издигнал се до монетен надзорник и съветник на краля. Изненадата идва от факта, че не друг, а Тирион Ланистър е бил последния притежател на кинжала.

Коментар

- думите на Кейтлин за Петир ме заинтригуваха: "- Знаех, че ще се издигне високо - каза Кейтлин. - Още като момче беше много умен, но едно е да си умен, а друго да си мъдър." Карат ме да си мисля, че Петир ще повтори стари грешки, от които не си е взел поука.

- пак има малка част от историята на кралството, вмъкната много майсторски, за това как се е появил Кралски чертог. Крепостта е буквално лабиринт, който може би никой не познава изцяло.

- твърдението на Петир, че ножът е негов, но Тирион го е спечелил при залог е меко казано спорно. Д-р Алу ми напомни, че Тирион беше казал как никога не залага срещу семейството си. Това противоречи на обяснението на Петир. Още повече чувството ми за двойна игра от негова страна, наедно с Варис. Почва да става все по-интересно.

~Джон~(160-171)

Трудно е за Джон да забрави за предишния си живот. Студа и самотата е единственото, което има.

Коментар

- хората, които служат на Вала са пълни с гатанки. Харесват ми малките истории, които се сглобяват като пъзел. 

"Защо все става така, че когато човек издигне една стена, следващият веднага иска да разбере какво има отвъд нея?"

~Едард~(172-183)

Когато искаш мир, готви се за война.

Коментар

- кралството е на колене пред кредиторите си, ясно е. Финансовите интереси се защитават. Ланистърите са не само част от управлението, но и машината за пари.

- трудни дни предстоят на Старк. Ще повярва ли кралят на твърденията за смъртта на Джон Арин и този опит за убийство на едно дете. 

- Лорд Старк иска да е сигурен, че каквото и да стане, Северът ще е готов. Той дава заповед за укрепване на защитните си позиции.

~Тирион~(184-193)

Ситуацията на Вала е притеснителна. Лорд-командирът моли за помощ. Описва картина, която застрашава всичките Седем кралства. "Само Нощният страж ще остане между кралството и мрака, който ще помете от север."

Коментар

- лорд-командира е баща на Джора Мормон, който се намира на другия край на света, при Денерис

- взаимодействието около двата персонажа, на Джон и Тирион, е доста интригуващ. Сцената, когато си стиснаха ръцете беше като братско обещание за съдействие в бъдещ план. 

Вече получаваме ясен знак, че нещо наистина дебне отвъд Вала. Лорд-командир Мормон беше доста категоричен, когато молеше Тирион за помощ. Все повече са преминаващите на юг от стената. А от 19 защитни пункта, само 3 са обитаеми и то с под 1000 души бойци.

- ок, Бенджен не се връща. Отишъл е да търси сир Веймар Ройс, а както знаем той беше "убит" от Другите. Сигурно и той ще се срещне с тях, но съм убедена, че има още роля в книгата. Той каза на Джон: "Колко пъти трябва да ти го кажа, Джон? Ще си поговорим като се върна." Той ще е човекът, който ще ни разкрие повече за същността на Другите.

- забелязахте ли авторитета, с който се ползва слепия майстер Емон? Той нарича Тирион великан(хм...) И какви са тези сънища, които той има, пророчески?

"Молиш един недъгав да учи един сакат как се танцува - каза Тирион. - Колкото и искрен да е урокът, резултатът ще е гротеска."

Скот Линч - "Лъжите на Локи Ламора"

"Лъжите на Локи Ламора"
първа книга от поредицата за "Джентълмените копелета"

Локи Ламора има лошия късмет да се роди на място, което не дава почва за добър живот. Още на шест години той остава сирак и сам поема грижата да оцелее. Изключително хитър по природа, успява да се измъкне от сигурна смърт. Поема го Създателя на крадци, който не си е и мечтал за такъв талант. И наистина, Локи се оказва изключително съобразителен. Но таланта си има цена и той носи своята на шията си.

Камор напомня днешна Венеция. Отделени от водни канали, различните квартали са съобразени с потеклото и богатството на жителите си. В града управлява херцог Никованте и като при всеки режим съществуват различните прослойки на обществото. Властта не може да бъде без беззаконието, живота без смъртта, както и честността без алчността. Камор е сцена само за най-изкусните актьори. И не е нужно хората да познават лицето ти, за да ти се възхищават. Всеки лицедей знае, че няма нищо по-добро от богато украсената маска. В този занаят ти трябва нещо повече от бързи пръсти ако искаш да доживееш, за да се радваш на богатството си.

Джентълмените копелета са се обучавали цял живот на това, да творят с диво въображение най-големите си мечти.. За тях ежедневието е един безкраен маскарад, в който завесата винаги е вдигната. Но дори и най-големият герой трябва да премине през няколко трудности, за да стане любимец на зрителите. Не рядко по-харесван е злодеят, особено ако изпълнява ролята си колоритно. Но няма как да не симпатизираме повече на петте момчета, които не забравят, че да живеят значи да се смеят добре. А и защо не, това да е на гърба на благородниците, които са прекалено суетни, за да признаят, че са били измамени от човек без име.

По време на поредната си пиеса, бандата на Локи Ламора попада в действие, което не са предвидили и това им докарва куп усложнения. Не стига, че имат работа за вършене, а и главният им шеф Капа Барсави има идеи, за това как да запълват времето си. Но това, което той не знае е че Тайният мир, споразумението между него и Управата на града, е разиграван като зар на шахматна дъска и не е далече времето, в което по големите играчи ще разберат как ги мамят.

Трудно е винаги да печелиш, прекалено много неизвестни ще се намерят да ти клатят лодката. Локи Ламора го знае, но не го е страх да рискува. Може след това да съжалява за много неща, но ако не опита няма да е той. Може би най-важния урок, който ще научи е, че когато е на върха на славата си, има да губи повече от когато и да било.

Скот Линч е от новото поколение фентъзи автори, редом с Патрик Ротфус, Пол Хофман и Джо Абъркромби. Изградил е една самостоятелна история. Героите не се губят из купищата приключенци, тръгнали да търсят слава. Стилът му на писане е приятен за четене и определено не си налага цензура – Джентълмените копелета са много цапнати в устата. За себе си твърдя, че първата книга от поредицата е по-скоро въвеждаща и не заплита много от фабулата. Изключение правят постройките от елдерглас, оставени от предишните жители на Камор. Странен материал, който излъчва собствена светлина и не подлежи на обработка, почти магичен. Съществува и магия в този свят, но е по-скоро базисна. Правят се заклинания, има и алхимия, но не е като магическата система на Сандерсън или сигалдрията и прочие при Ротфус.

Книгата е приятен и свеж полъх, малко нов прочит на жанра, който естествено има своите корени в класиките. Заслужава си и ми харесва това, че не е претенциозна. Почваш да четеш уж в свободното време, но се оказва, че правиш всичко друго в интервалите за почивка. 

Fun Fact! Първоначалната идея на Скот Линч за историята на Локи Ламора започва от четвърта книга. Тоест първите три могат да се приемат като предистория.

Цикълът за "Джентълмените копелета":
1. "Лъжите на Локи Ламора" - ревю
0. "The Bastards and the Knives" - това е сборник от две новели, които допълват "Лъжите на Локи Ламора". По-точно как джентълмените копелета се сдобиват с Остершалинската ракия, която изигра важна роля в първата книга и как успяват да се отърват от убийците известни като "Хорът от ножове". Тя ще бъде издадена след третата книга "The Republic of Thieves". Стискаме палци издателство Рива да направят допечатка с оригиналните корици и третата книга да е с прекрасния арт.
2. "Червени морета под червени небета" - ревю
3. "The Republic of Thieves" предстои издаване на български език
4. "The Thorn of Emberlain" - Goodreads
5. "The Ministry of Necessity" - Goodreads
6. "The Mage and the Master Spy" - Goodreads
7. "Inherit the Night" - Goodreads

Великото Четене на "Песен за огън и лед" - 4

Великото Четене на "Песен за огън и лед" с Мисаки, Хикари и Д-р Алу

"Игра на тронове" от Джордж Р. Р. Мартин

~Едард~(102-109)

Едард Старк се опитва да даде ценен съвет на краля си, като му припомня как завършва битката, която му осигурява трона. Но за Робърт е твърде късно да забележи паяжината, която е оплетена около него. За Нед, Ланистърите си служат с хитрост, за да задоволят единствено собствените си желания. Новината за сватбата на Денерис и конния господар достига до ушите на слухаря Варис.

Коментар

-може би Едард вижда как със смъртта на Лиана, Робърт е загубил искрата си за живот. Непрестанното пиянство и незаинтересованост, са променили човекът, когото той приема за скъп приятел.

-Ланистърите играят добре играта на тронове. Тивин Ланистър е бившата ръка на краля, който привидно предава властта си.Дъщеря му е кралицата, а Скалата на Кастърли е златна мина.

~Тирион~(110-117)

Тирион пътува все по на север, към Вала. С него се движи и Джон Сняг, който почва да разбира каква съдба го чака.

Коментар

-харесва ми колко е остроумен и как има реална преценка за себе си. Научил се е да се гордее с ума си и притежава завидно самочувствие. Джон Сняг трябва да се вслушва в съветите му и да си отбелязва. 

~Кейтлин~(118-127)

Кейтлин е съкрушена от инцидента с Бран. Роб, останал като глава на семейството, й напомня за дълга, който има. По стечение на обстоятелствата лошите неща продължават да им се случват. Бран за втори път избягва смъртта, спасен от вярното си вълчище. Решена да разбере кой и защо иска да навреди на семейството й, Кейтлин е твърдо решена да посети Кралски чертог и сама да намери отговорите.

Коментар

- парите платени на убиеца носят знака на Баратеон, но знаем кой е вероятният поръчител. Единствено този кинжал не пасва на картинката, прекалено се набива на очи.

~Санса~(128-139)

Санса прекарва деня с принца на мечтите си. Наглото му държание провокира Аря да го постави на място. Но на кралете винаги е простено, докато прошка от тяхна страна се дава трудно.

Коментар

- има една очарователна наивност в Санса. Напомня ми на героиня в трагедия, която от най-беззащитна и невинна в преценките си, накрая се превръща в безстрашен и хитър противник. Живота ни учи на своите уроци, искаме или не. Ако симпатизирам на женски персонаж в книгата, то това е тя.

~Едард~(140-145)

Жаждата за мъст на Церсей Ланистър няма край. Тя иска кръв за обидата нанесена на Джофри. Кралят е прекалено уморен, за да раздава правосъдие и като чели е забравил ролята си. Нед Старк още веднъж осъзнава, че е сам сред враждебно настроени хора и че е прекалено далеч от Севера.

Коментар

-Джофри е страшно озлобен и егоистичен, интересно ми е какво го е провокирала да стане такъв

Великото Четене на "Песен за огън и лед" - 3

Великото Четене на "Песен за огън и лед" с Мисаки, Хикари и Д-р Алу

"Игра на тронове" от Джордж Р. Р. Мартин

~Аря~(65-71)

Аря е различна от сестра си. Бива я повече в язденето, отколкото в бродирането. Но за разлика от строгата септа Мордейн, Джон Сняг не съди сестра си, която много обича. Заедно, те наблюдават вербалната схватка между Роб Старк и принц Джофри Баратеон.

Коментар

-          Ланистърите са горд род и трябва да са доста уверени в своите способности, че да се приравняват с краля.

-          Цитирам дословно: „Джофри е едно истинско малко говно”. Можеше да се прави на големия мъж пред Роб, само защото хората на Ланистър бяха около него, както и вярното му Куче.

-          Вълчището на Аря носи името на „войнствената кралица Ройн, превела народа си през Тясното море”, Нимерия. В тези книги нищо не е спомената просто така. Мартин има страхотен похват да вмъква нещата уж незабелязано, но те винаги имат значение. Легендите и приказките винаги оживяват.

~Бран~(72-80)

Бран е чувал само хубави истории за рицарите от Кралската гвардия. Истории за сила, смелост и лоялност. Той иска да бъде един от тях. Преди да замине за Кралски чертог с баща си и сестрите си, малкият Старк тръгва за последно да се скита из Зимен хребет. Там той обича да се рее нависоко. Съвсем случайно попада Церсей и Джайм Ланистър в една компрометираща ситуация. Нещата, които Джайм „прави от любов” довеждат Бран до близък сблъсък със земята.

Коментар

-          Церсей и Джайм възродиха традициите на Таргариените :D

~Тирион~(81-86)

Тирион компенсира за външността си с ум и разсъдливост. „Едно копеле трябваше да свиква да забелязва разни неща, да прочита истината зад хорските очи.” Тирион предполага, че брат му и сестра му са замесени в инцидента с Бран. 

Коментар

- Церсей Ланистър явно участва и в смъртта на Ръката на краля. За нещо, което Арин е подозирал. Иначе няма защо да се бои от Едард Старк, който ще слухти из двора. Има нещо около децата на Церсей, от което тя се бои.

-           Тирион показа на принц Джофри как трябва да се държи. Короната тежи и си мисля, че за него това ще е непосилно бреме.

-          Колкото и да е странно, засега Тирион се държи най-нормално от своето семейство, въпреки, че негова е ролята да се държи като шут. Сестра му го гледа с погнуса, брат му единствено проявява „макар и най-нищожна привързаност и уважение”. За Томен той отбелязва, че е „мило момче, не като брат си.” А Мирцела „беше взела цялата хубост на майка си, но не и характера.” Персонажите на Мартин са многопластови и ми доставя истинско удоволствие да следя описанията и реакциите им.

-           Децата на Старк имат връзка с вълчищата си. Това на Брам не спира да вие и когато се опитват да го прогонят, момчето видимо отпаднало. Когато отворят отново прозореца на стаята и вълчия вой достига до Бран, сърцето му забива по-силно.

~Джон~(87-92)

Преди да замине на север, с чичо си Бен, Джон Сняг се сбогува с Бран. До леглото му неуморно като страж бди Кейтлин. Тя ненавижда Джон. Всеки път като го види, през очите й е изневярата на Едард. „Трябваше да си ти” му казва тя. А когато отиде на Вала, няма ли да е същото?

Коментар

-          Когато Джон вижда брат си след падането му, е интересно какво сравнение ни дава автора. „Ръката му приличаше на птичи крак. Очите му хлътнали в черни дупки, бяха отворени, но не виждаха нищо. Под крехкия кафез на тези потрошени ребра...” Това може би е първото появяване на триоката врана в историята. На пръв прочит тези неща се пропускат, когато не знаеш за какво да гледаш .

~Денерис~(93-101)

Денерис се жени за хал Дрого. Като сватбен подарък от магистър Илирио получава три драконови яйца. А Визерис както винаги е нетърпелив да получи своята армия.

Коментар

-          Съня на Денерис няма как да не се окаже съдбоносен. Затова тези яйца рано или късно ще се излюпят. И пак, човекът, който е замесен е Илирио. Казва, че са от Сенчестите земи, оттатък Асшаи. А там какво има деца? Жреци на Червения бог. Отново. Това мисля ще е една от главните истории в книгата.

-          Сир Джора Мормон й подарява книги, „Истории и песни за Седемте кралства”. Няма да се очудя ако след време Мартин напише и тях .

Великото Четене на "Песен за огън и лед" - 2

Великото Четене на "Песен за огън и лед" с Мисаки, Хикари и Д-р Алу

"Игра на тронове" от Джордж Р. Р. Мартин

~Кейтлин~ 24-28

Жената на Едард Старк - Кейтлин, си припомня родния дом в Речен пад, далеч на юг от мрачния Север. Не само хората там са различни, но и религията. В северните земи са се запазили старите богове и на почит са свещените дървета, които пазят чертите, дадени им от горските чеда. Докато южните кралства почитат Седмината.

След екзекуцията на дезертьора от Нощния страж, Нед Старк е в гората на боговете на Зимен хребет. Той научава от Кейтлин, че крал Робърт, и негов личен приятел, ще го посети. Тази вест пристига и с новината за смъртта на Джон Арин. Той бил наставник на Едард Старк и Робърт Баратеон, пратени като повереници на лорда в Орлово гнездо. Малко по малко, разбираме и за съвременната история на света.

Коментар

-странни са тези дървета с човешки черти. През цялото описание в главата, Кейтлин почти физически усещаше как те я следят и гледат със слепите си очи.

"...но червените очи на призрачното дърво я проследиха."

 Интересно е да отбележим, че  всички могъщи родове са запазили своите дървета на сърцето, макар и изповядващи друга вяра.

-научаваме повече и за света. Първи на континента са били горските чеда, "в зората на вековете", после идват Първите през Тясното море. Тяхната кръв още тече в северните родове, затова и те са запазили старите си вярвания. 

-родоначалника на Старките бил Брандън Строителя. Всеки дом има и свое семейно мото.

"Кънтяха думите за чест и слава, обещаваха лоялност и доблест, кълняха се във вярност и кураж. Всички, но не и думите на Старк. "Зимата иде", гласяха думите на Старк. И не за пръв път тя се замисли колко странни бяха тези хора на Севера."

-Дори и историите за Другите да звучат като легенда, ние видяхме, че те съществуват. Старките, като пазители на Севера, предполагам, че в бъдеще ще има с какво да си запълват времето.

-нещо за меча Лед, което може би само на мен ми е направило вчепетление:

"Беше на 400 години. Носеше името си от друг, още по-стар, наследство от века на героите, когато Старките били крале на Севера" (ще направя леко сравнение с Властелина и ще се запитам: Ами ако някой забравен крал трябва да защити народа си и единствено той може да използва магичния меч, завещан му от древността, за да прогони вечното зло? Някой?)

~Денерис~ 29-38

Визерис и Денерис Таргариен вече половин година живеят в свободния град Пентос, при магистър Илирио. Останали последни от рода на Дракона, сир Вилем Дари ги отвежда от Кралски чертог, когато Узурпатора- Робърт, повел война срещу Таргариените. Визерис е твърдо решен да покори Седемте кралства и да отмъсти за смъртта на баща си и брат си Регар. Но за да успее му е нужна армия, която няма. Наричан от хората "кралят- просяк", той намира помощта на магистър Илирио. Освен с търговия на подправки и ценни предмети, за него хората говорят и че "търгува с други, не толкова приятни неща." Хал Дрого е дотракски господар, с халазар над 40 хиляди конници, известен със своята мощ и непобеждаван в битка. Магистър Илирио бива така любезен да срещне халът с малката принцеса Денерис, за да изпълни кроежите на Визерис. А защо не и своите собствени? На срещата се оказва и сир Джора Мормон от Седемте кралства.

Коментар

-девет са свободните градове отвъд Тясното море, което ги свързва с континента Вестерос. А Вее Дотрак, земята на халове и халазари, е отвъд тях. В интернет има много карти, на този етап от книгата вече трябват.

-какво ще кажете за събитията около войната на Узурпатора. Регар умира "заради жената, която обичал". А в същото време жена му е Еля Дорнска? Кралеубиеца прерязва гърлото на стария крал.

-Таргариените се женят помежду си, от което със сигурност можем да твърдим, че някои от тях са луди.  

~Едард~ 39-47

Зимен хребет посреща свитата на краля. "Над главите им под напора на северния вятър плющаха златни знамена с бляскавия извезан коронован елен на Баратеон." (вълчището и рогата на елена?).  Нед и кралят не са се виждали от години, Робърт Баратеон е видимо променен. Първото му желание, когато пристига в замъка е да посети криптата на Старк. Там той отдава почит на загубената си любов, Лиана, с която е щял да обвърже домовете Старк и Баратеон. Той вини за смъртта й принцът на Таргариените - Регар. (жената, заради която умира?) Те се срещат в битката при Тризъбеца, където съдбата на кралството е решена. Робърт се възкачва на трона с помощта на Нед. Но друга е главната цел на краля. След смъртта на Джон Арин, старата Ръка на краля, някой трябва да заеме мястото му. Да бъде "вторият по власт човек в Седемте кралства". Тази чест е оказана на лорд Едард Старк, от неговия скъп приятел.

Коментар

- с кралят пристигат и Ланистър. Домът, който Едард Старк не харесва особено, заради ненавременната им подкрепа за Робърт във войната. Обратното важи и за Церсей Ланистър, жената на краля, която открито се противопостави на мъжа си, когато искаше да отиде в криптата. Тя мрази мъжа си за това, че още обича Лиана Старк.

-Теон Грейджой е взет за повереник на Едард, след потушаване бунта на Бейлон Грейджой. Повереник в случая значи заложник за добро държание.

-По площ, Северът е голям, колкото останалите шест кралства взети заедно.

-кралят обича жените, храната и виното. "Подобен грях не можеше да се вмени на Едард Старк". Ами Джон Сняг?

- историята на Едард и Кейтлин Старк, не е започнала щастливо. Тя е била обещана на Брандън, брата на Нед. Но той умира по заповед на лудия крал Ерис Таргариен.

- какво обещание измоли Лиана от брат си, когато умираше? "Треската й бе отнела силата  и гласът й излизаше почти в шепот, но когато той й даде думата си, страхът изчезна от очите й..." Робърт се заклева да убие Регар, за това което й е направил. 

~Джон~ 48-55

В главата присъстваме на пира, даден в чест на краля.  На него виждаме какви са настроенията на присъстващите. Джон Сняг пожелава да стане заклет брат на Нощния страж. На сцената се появява Джуджето - Тирион Ланистър. Човек, който се е научил да живее със истината за себе си и е способен да превърне всеки недостатък в предимство. Той дава важен съвет на Джон Сняг - човек не винаги е това, което изглежда.

Коментар

- Джон Сняг е копеле и си знае мястото. Но това е болна тема за него. Кейтлин Старк е против появата му сред благородниците. Той решава да положи клетва в Нощния страж, чиято цел е единствено дългът. На мъжете от Нощния страж не е позволено да имат семейство.

- Тирион Ланистър е любимец на читателите не без причина :D "Позволи ми да ти дам един съвет, копеле - каза Ланистър. - Никога не забравяй какво си, защото светът бездруго няма да го забрави. Превърни го в своя сила. Така то никога няма да бъде твоя слабост. Бронирай се с него и то никога няма да те нарани."

-в тази глава има толкова много скрити послания:

1. "Всички джуджета са копелета в очите на бащите си. запомни следното момче. Всички джуджета може да са копелета, но не всички копелета са джуджета."

2. "Ланистър изгледа с любопитство лицето на Джон Сняг.

- В теб има повече от Севера, отколкото в братята ти."

"Когато отвори вратата, светлината отвътре издължи сянката му и макар и за миг Тирион Ланистър се извиси като крал."

~Кейтлин~ 56-64

Вълчището, намерено мъртво в снега със счупения еленов рог в гърлото, не може да излезе от мислите на Кейтлин. В него тя вижда заплаха ако Нед откаже на поканата на краля. но не само това тревожи двамата съпрузи. Призраци от миналото им напомнят за тежките изпитания, на които са били подложени.

Колкото и да не иска, Едард Старк взима решение, което ще промени живота на всички Старк. Той е твърдо решен да потърси справедливост за смъртта на Джон Арин.

Коментар

- Едард Старк като че ли изпитва огорчение към брат си Брандън

"Едард Старк се бе оженил за нея на мястото на Брандън, както повеляваше обичаят, но сянката на мъртвият му брат все още лежеше между тях както и другата - сянката на жената, чието име той не искаше да назове. Жената, която му бе родила незаконния син." Имам предположение по темата, но е още рано да го казвам.

- интригата почна с писмото на Лиза Арин, която твърди че Джон Арин е убит от кралицата Ланистър.

Великото Четене на "Песен за огън и лед" - 1

Великото Четене на "Песен за огън и лед" с Мисаки, Хикари и Д-р Алу
"Игра на тронове" от Джордж Р. Р. Мартин

Малко въведение.

Няма да забравя случката в детския отдел на Народната библиотека Иван Вазов. Отидох там, тъй като в главната част бяха изчезнали всички книги от поредицата за Вещерът, която тогава упорито четях. На мястото имаше един персонаж, на видимата възраст от 40 години, прилично обрасъл с космена покривка, приличащ на Робърт Баратеон и желаещ да ме упъти, след като видя, че се заглеждам по фентъзи рафта. И се започна едно възхваляване на Песента и Малазана, с които тогава не си бяхме близки. Аз естествено не се отказвам и твърдя, че от Сапковски няма по-добър, но човека продължава да обяснява...Тогава си казах, че тоя трябва да е луд да ми говори за тези поредици като за Библията на фентъзито. След малко упорито ровене из интернет форуми и класации, стана ясно, че не си ли чел гореспоменатите фентъзи светове, си пълен профан. И така, половин година по-късно играта на тронове започна.

~Пролог~(7-15 стр.)

Трима мъже от Нощния страж са изпратени да заловят група диваци отвъд Вала. Навлизат дълбоко в "Гората на духовете", водени от сър Веймар Ройс, "последният син на древен род с твърде много наследници".  

Уил е изпратен да разузнае къде са диваците. Той намира станът им, но мъжете и жените са като застинали, няма кръв около телата. Връща се със сведенията, но командира им е твърдо решен да види сам с очите си. Третият конник, Гаред, от 40 години в Стража, е против.

-Мъртвите са си мъртви. С мъртвите работа нямаме.

- А дали са мъртви? - настоя Ройс. -Имаме ли доказателство?

Отиват на място и виждат, че телата липсват. Решен да не се провали със задачата си,  сир Веймар продължава търсенето. Изведнъж става адски студено, вятърът се усилва и почват да се появяват бели сенки сред дърветата. Другите.

И наистина беше студено. Смразяващо.

"Високи , длъгнести и яки като стари кости, с бяла като мляко плът. Бронята им менеше цвета си с всяко помръдване...С оръжие, изковано не от човешки метал. И очите им сини, парещи като лед". Ройс започва битка: За Робърт!....и умира. Заскреженият от допира с острието на съществото меч, се пръсва и  започва касапницата над трупа.

Минава време и Уил слиза от укритието си на дървото. Взима меча за доказателство и тръгва да намери Гаред, но пред него се изправя същият Ройс,  и започва да го души.

Ръцете му бяха облечени в най-фината къртича кожа и подгизнали от кръв, но допирът им беше смразяващ.

Коментар 

- другите се появяват, когато стане смразяващо студено. Може би затова "Зимата иде"?

- мечовете им явно са направени с магия, тъй като при допир със стоманата, мечът на Ройс се разпадна на парчета

- ако те представляват студа, логично е както Гаред предложи,  да се боят от огъня

~Бран~(17-23 стр.)

Седем годишният Бран,заедно с още 19 души, отива да види как ще отсекат главата на един мъж. Брат му, Роб, "смяташе, че е дивак, заклел меча си на  Манс Райдър, краля отвъд Вала." Но той се оказва мъж пристъпил клетвата си - дезертьор от Нощният страж. Баща, им е лорд Едард Старк, господар на Зимен хребет и Пазител на Севера. Повереникът му Теон Грейджой му поднася семейният меч на рода Старк, от валирианска стомана, "Лед". Той изпълнява присъдата си, защото "владетел, който се крие зад платени палачи, скоро забравя какво е смъртта." От него научаваме още че крал е Робърт, а преди него са властвали Таргариените. И така те поемат обратно към Зимен хребет, но Роб и  незаконният им брат Джон, намират едно умряло вълчище, по-голямо и от пони.  До него намират и котило от пет вълчища, по едно за тримата синове и двете дъщери на лорд Старк.

-Родени в смърт. Най-лошият късмет.

Джон "Сняг" убеждава лорд Едард да позволи на децата си да задържат вълчищата. 

-Вие имате пет законно родени деца. Вълчището е знакът  на вашият род. На децата ви е отредено да отгледат тези палета."

Тръгвайки по пътя, Джон чува шум, който другите не забелязват. Връща се при трупа на животното и намира още едно пале. Бяло като сняг, с очи, червени като кръв. 

-Албинос - подхвърли с насмешка Теон Грейджой. - Това ще умре по-бързо и от другите.

Коментар

Съжалявам ако обръщам прекалено много внимание на някакви малки детайли, но просто ми харесва да ги разнищвам. По този начин си изграждам по пълно мнение за героите.

- лорд Едард Старк е с дълга кестенява коса и късо подстригана прошарена брада, на тридесет и две години. Има сиви очи, може да изглежда мрачен, но видимо обича децата си, дори и незаконно родения Джон.

- Мечът Лед е от валирианска стомана, изкован с магия.

- Най-големият му син , Роб е 14 годишен и прилича на майка си от рода Тъли, от Речен Пад.
 Той има светла кожа, червено-кафява коса и сини очи.

-Теон е на 19, дълъг и мършав, "всичко на този свят му беше смешно". Той е повереник на лорд Едард.

- Джон е  незаконно роден син на лорд Старк, с фамилия Сняг, която се дава на този , който няма своя. Той е на на възрастта на Роб, но по нищо не прилича на него. "Джон е мършав, а Роб - мускулест;Джон тъмен, а Роб светлокож; Джон - гъвкав и пъргав, а Роб - силен и мълниеносен. Очите на Джон са тъмносиви, изглеждаха почти черни". 

- Джори Касел е капитан на домашната им гвардия.

- искам да спомена и приказките на баба Нан като съществена част от действието, понякога те са много въвеждащи в света. Тя описва на Бран диваците като чудовища. Всеки знае, че мита и легендата се преплитат с истината. И това, което е било преди, дори забравено и по украсено, има своите корени в историята.

-Вълчището беше убито от рогата на елен! Те са се смятали очевидно за нещо изчезнало, щом от 200 години никой не ги е виждал откъм южната страна на Вала.

- момента, когато Джори казва за вълчищата, че родени в смърт, те носят най-лошият късмет. И това може ли да показва какво ще се случи с децата на Старк по-нататък в поредицата?

- промяната на изражението на Едард Старк, когато Джон го убеждаваше да задържат палетата. Джон се отрече от името Старк, което доведе до странна реакция от страна на баща му. "Лорд татко им го изгледа замислено." И после, когато Джон намери шестото пале, което единствено от всички е прогледнало ( по-нататък  ще разберем защо Джон единствен го "чува"). Тук пак лорд Старк коментира: "Или е довлечено настрана".

- как така Джон се отличава толкова много от братята и сестрите си? И защо са тези странни намеци на автора за Джон Сняг?

Направих всички тези странни забележки за първите две глави, защото мисля с тях да подкрепям по нататъшните си предположения, за това какво ще се случи в книгите. Чета ги за втори път и пак се убеждавам, че за някои неща може и да съм права. Моите размисли ще са базирани на това, което се е случило до прочетените глави, тоест няма да говоря за неща, които тепърва предстоят.

- Може ли човек да е храбър дори когато го е страх?
- Единствено тогава човек може да е храбър.

Стивън Кинг - N.

Стивън Кинг и графичната новела N.

Преди години прочетох "Мъртвата зона" и останах очарована. Хареса ми стилът му на писане - лек, лесен за разбиране. Докато четях все едно гледах филм, историята ми беше като сценарий. Година назад прегледах и "Цикълът на върколака". Хареса ми, но не бих казала, че е нещо особено, което ще запомня или ще ме вълнува дотолкова, че да го обсъждам с приятели. Знам, че не съм пробвала "по-страшните" му книги, но Лъвкрафт ми е по на сърце.

N. е разказ на Кинг, адаптиран от Марвъл като графична новела. Той изследва документално случаят на Н., който страда от натрапчиви мисли за място, което на пръв поглед не се различава с нищо особено. Но тук идва мистерията. Способен ли е човек, чрез самовнушение да се побърка и да започне да вижда и чува неща, невидими за другите? Именно тук мисля, че се крие магията на историите на Лъвкрафт и неговите последователи. Няма нищо по-страшно от нашето въображение. То е като един притихнал глас зад открехната врата, който понякога чуваме и се обръщаме, за да видим дали някой не ни вика. А знаем, че нещото което няма как да пренебрегнем е нашето любопитство.

Франсоаз Саган - След месец, след година

Франсоаз Саган - След месец, след година

След седмици заровена в книга, за която трябва да отделиш изцяло вниманието си, тази беше почивка за мен. Обожавам как авторката описва едно обикновено ежедневие за героите си, но успява да подчертае закони, от които всеки се ръководи в отношенията си. Едва ли не, ти показва стереотипа. И това са хора, които почваш да разбираш, да одобряваш или да прощаваш грешките им. До такава степен успява да направи разрез на поведението им, че сам разбираш колко са ти близки и искаш или не, почваш да се съпоставяш. Искам да кажа, че живееш в действието. Има моменти в книгата, когато спирах, за да се "ослушам". Чета дадена сцена, поставям се в действието и без никой да ме забелязва, преминавам през героите като оглеждам лицата им и забелязвам и най-малките им жестове. Чувствам се като във филм. Знам, че за някой, 140 страници са смешен текст. Но с удоволствие бих изгледала една адаптация. Просто романа позволява интерпретация, размисли, различни мнения... Може би на мъж не би се харесала, често заради жанровите стилистики, към които бива отнасяна една такава книга.

 И нека да споделя какво ме шокира тази седмица. Често посещавам една книжарница за стари и намалени книги. Всеки път търся книгата на Дафни дю Морие - Ребека, защото това е нещо любимо. Стилът бих описала като психо-трилър. Та миналият ден отивам там, търся каквото и да е на съответната авторка, собственика намира една нейна книга и ми казва: Това ли търсиш, то това е любовен роман. Аз 10 минути се опитвах да му обесня, че не е така, при положение, че той не е чел нейна книга. Човека стои и ме убеждава с усмивка как било любовен роман... И как човек да се реши да прочете нещо, да излезе от стереотипа, ако от другата страна му мятат подигравателни усмивчици, с твърдото убеждение, че са прави. Всеки има право на собствен свят и свободата да избира. Нека не се ограничаваме взаимно. Ако аз не харесвам дадена книга,  филм, музика и каквото се сетиш, това не означава, че друг не би го оценил. Благодаря!

За жена, Франсоаз Саган, може да бъде много критична към своя пол (много често самата аз споделям неща, които не си мислил, че мога да кажа, но трябва да си малко циник, за да разбереш как стоят нещата):

" Иска да е незаменима - помисли си гневно, - там им е грешката на жените..."

"На някои жени нищо не приляга толкова, колкото пристъпите на амбициозност. Любовта ги опошлява."

"Никой никога няма време да се вглежда в себе си истински и повечето хора търсят у другите само очи, за да се видят в тях."