петък, 30 август 2013 г.

Георги Томов - Не беше тук и си отиде

Георги Томов - Не беше тук и си отиде

Когато отвориш тази книга и започнеш да четеш ще изпиташ любопитство. Защото всеки от разказите те грабва и те увлича до края. Няма мелодрама, а истински истории и много горчив привкус. Всички знаем, че не е лесно да си жив. В един момент се оплиташ в бодлива тел, която разранява ръцете и краката ти, а в следващия невидими ангелски криле ще ти покажат правилния път.
Авторът има невероятен усет за разгръщане на историята. Наглед малки детайли и отклонения от основното действие, накрая оформят цялата картина. Всеки от разказите се развиваше като филмов сюжет в главата ми. Героите са изключително реални и придават усещане за достоверност, което винаги е в плюс.
А самите разкази, колкото и да са различни се обобщават под една обща тема - животът. Смешен и забавен, така както ти се хили, може да ти забие и един шамар, за разнообразие. 
Колкото и да си мислим, че знаем за света и хората, двойно повече са тайните, които крием заключени зад вратите си.
От година не бях чела българска проза и съм радостна, че срещнах познато звучащи имена и обстановка. Книгата си заслужава след като те кара да се замислиш. Хареса ми.

"А лъжата всъщност е свързана с доверието - не можеш да излъжеш човек, който ти няма доверие." ~ из "Така си беше"

"На млади години човек обича точно както и мрази - с хъс, на живот и смърт. С времето разбира, че животът не е черно и бяло, животът е милиони нюанси сиво, а този цвят, толкова подценяван, носи мекота, дълбочина и постоянство." ~ из "Залез"

"На младини чувствата към човека до теб се базират на очакванията, а в зряла възраст - на общите спомени." ~ из "Залез

понеделник, 26 август 2013 г.

Четене на "Песен за огън и лед", част 5

Великото четене на "Песен за  огън и лед" от Джордж Р.Р. Мартин
~Бран~ (146-149)
Бран сънува странен сън. Свързва се с неестествена сила, която му помага да намери обратния път към тялото си. Духът му се рее в небето с триоката врана, която го учи да лети. Тя го дарява с трето око - носител на "ужасно знание".
Коментар
- интересни са сенките, които вижда, надвиснали над близките му в Кралски чертог: едната с ужасно лице на хрътка (охранителя на Джофри), другата със златни и красиви одежди като слънцето (Церсей), и третата с броня от камък(това мисля, че е Планината - брата на Сандор Клегейн);
- споменава се и Сянката на Асшаи, "където по изгрев слънце се пробуждат дракони". Мисля, че червените жреци владеят магия, която наистина може да пробуди дракон.
- в писъка на Бран, когато поглежда в самото сърце на зимата, се крие силата на думите, които Старк не забравят: Зимата иде. Това е призив към хората не само, за да не забравят крехкостта на живота, но и като предупредителен сигнал за опасността, която ги дебне.
- интерес ми направиха и костите, които Бран вижда на север, "на другите мечтатели". Значи е имало и други като него, преди него, които са виждали триоката врана?

~Кейтлин~(150-159)
Лейди Старк пристига в Кралски чертог, за да разбере чий е кинжалът, изпратен да убие сина й. Там среща лорд Петир Белиш, стар неин познайник, издигнал се до монетен надзорник и съветник на краля. Изненадата идва от факта, че не друг, а Тирион Ланистър е бил последния притежател на кинжала.
Коментар
- думите на Кейтлин за Петир ме заинтригуваха: "- Знаех, че ще се издигне високо - каза Кейтлин. - Още като момче беше много умен, но едно е да си умен, а друго да си мъдър." Карат ме да си мисля, че Петир ще повтори стари грешки, от които не си е взел поука.
- пак има малка част от историята на кралството, вмъкната много майсторски, за това как се е появил Кралски чертог. Крепостта е буквално лабиринт, който може би никой не познава изцяло.
- твърдението на Петир, че ножът е негов, но Тирион го е спечелил при залог е меко казано спорно. Д-р Алу ми напомни, че Тирион беше казал как никога не залага срещу семейството си. Това противоречи на обяснението на Петир. Още повече чувството ми за двойна игра от негова страна, наедно с Варис. Почва да става все по-интересно.

~Джон~(160-171)
Трудно е за Джон да забрави за предишния си живот. Студа и самотата е единственото, което има.
Коментар
- хората, които служат на Вала са пълни с гатанки. Харесват ми малките истории, които се сглобяват като пъзел. 

"Защо все става така, че когато човек издигне една стена, следващият веднага иска да разбере какво има отвъд нея?"

~Едард~(172-183)
Когато искаш мир, готви се за война.
Коментар
- кралството е на колене пред кредиторите си, ясно е. Финансовите интереси се защитават. Ланистърите са не само част от управлението, но и машината за пари.
- трудни дни предстоят на Старк. Ще повярва ли кралят на твърденията за смъртта на Джон Арин и този опит за убийство на едно дете. 
- Лорд Старк иска да е сигурен, че каквото и да стане, Северът ще е готов. Той дава заповед за укрепване на защитните си позиции.

~Тирион~(184-193)
Ситуацията на Вала е притеснителна. Лорд-командирът моли за помощ. Описва картина, която застрашава всичките Седем кралства. "Само Нощният страж ще остане между кралството и мрака, който ще помете от север."
Коментар
- лорд-командира е баща на Джора Мормон, който се намира на другия край на света, при Денерис
- взаимодействието около двата персонажа, на Джон и Тирион, е доста интригуващ. Сцената, когато си стиснаха ръцете беше като братско обещание за съдействие в бъдещ план. 
Вече получаваме ясен знак, че нещо наистина дебне отвъд Вала. Лорд-командир Мормон беше доста категоричен, когато молеше Тирион за помощ. Все повече са преминаващите на юг от стената. А от 19 защитни пункта, само 3 са обитаеми и то с под 1000 души бойци.
- ок, Бенджен не се връща. Отишъл е да търси сир Веймар Ройс, а както знаем той беше "убит" от Другите. Сигурно и той ще се срещне с тях, но съм убедена, че има още роля в книгата. Той каза на Джон: "Колко пъти трябва да ти го кажа, Джон? Ще си поговорим като се върна." Той ще е човекът, който ще ни разкрие повече за същността на Другите.
- забелязахте ли авторитета, с който се ползва слепия майстер Емон? Той нарича Тирион великан(хм...) И какви са тези сънища, които той има, пророчески?


"Молиш един недъгав да учи един сакат как се танцува - каза Тирион. - Колкото и искрен да е урокът, резултатът ще е гротеска."

понеделник, 12 август 2013 г.

Скот Линч - "Лъжите на Локи Ламора"

"Лъжите на Локи Ламора"
първа книга от поредицата за "Джентълмените копелета"

Локи Ламора има лошия късмет да се роди на място, което не дава почва за добър живот. Още на шест години той остава сирак и сам поема грижата да оцелее. Изключително хитър по природа, успява да се измъкне от сигурна смърт. Поема го Създателя на крадци, който не си е и мечтал за такъв талант. И наистина, Локи се оказва изключително съобразителен. Но таланта си има цена и той носи своята на шията си.

Камор напомня днешна Венеция. Отделени от водни канали, различните квартали са съобразени с потеклото и богатството на жителите си. В града управлява херцог Никованте и като при всеки режим съществуват различните прослойки на обществото. Властта не може да бъде без беззаконието, живота без смъртта, както и честността без алчността. Камор е сцена само за най-изкусните актьори. И не е нужно хората да познават лицето ти, за да ти се възхищават. Всеки лицедей знае, че няма нищо по-добро от богато украсената маска. В този занаят ти трябва нещо повече от бързи пръсти ако искаш да доживееш, за да се радваш на богатството си.

Джентълмените копелета са се обучавали цял живот на това, да творят с диво въображение най-големите си мечти.. За тях ежедневието е един безкраен маскарад, в който завесата винаги е вдигната. Но дори и най-големият герой трябва да премине през няколко трудности, за да стане любимец на зрителите. Не рядко по-харесван е злодеят, особено ако изпълнява ролята си колоритно. Но няма как да не симпатизираме повече на петте момчета, които не забравят, че да живеят значи да се смеят добре. А и защо не, това да е на гърба на благородниците, които са прекалено суетни, за да признаят, че са били измамени от човек без име.
По време на поредната си пиеса, бандата на Локи Ламора попада в действие, което не са предвидили и това им докарва куп усложнения. Не стига, че имат работа за вършене, а и главният им шеф Капа Барсави има идеи, за това как да запълват времето си. Но това, което той не знае е че Тайният мир, споразумението между него и Управата на града, е разиграван като зар на шахматна дъска и не е далече времето, в което по големите играчи ще разберат как ги мамят.

Трудно е винаги да печелиш, прекалено много неизвестни ще се намерят да ти клатят лодката. Локи Ламора го знае, но не го е страх да рискува. Може след това да съжалява за много неща, но ако не опита няма да е той. Може би най-важния урок, който ще научи е, че когато е на върха на славата си, има да губи повече от когато и да било.

Скот Линч е от новото поколение фентъзи автори, редом с Патрик Ротфус, Пол Хофман и Джо Абъркромби. Изградил е една самостоятелна история. Героите не се губят из купищата приключенци, тръгнали да търсят слава. Стилът му на писане е приятен за четене и определено не си налага цензура – Джентълмените копелета са много цапнати в устата. За себе си твърдя, че първата книга от поредицата е по-скоро въвеждаща и не заплита много от фабулата. Изключение правят постройките от елдерглас, оставени от предишните жители на Камор. Странен материал, който излъчва собствена светлина и не подлежи на обработка, почти магичен. Съществува и магия в този свят, но е по-скоро базисна. Правят се заклинания, има и алхимия, но не е като магическата система на Сандерсън или сигалдрията и прочие при Ротфус.

Книгата е приятен и свеж полъх, малко нов прочит на жанра, който естествено има своите корени в класиките. Заслужава си и ми харесва това, че не е претенциозна. Почваш да четеш уж в свободното време, но се оказва, че правиш всичко друго в интервалите за почивка. 

Fun Fact! Първоначалната идея на Скот Линч за историята на Локи Ламора започва от четвърта книга. Тоест първите три могат да се приемат като предистория.

Цикълът за "Джентълмените копелета":
1. "Лъжите на Локи Ламора" - ревю
0. "The Bastards and the Knives" - това е сборник от две новели, които допълват "Лъжите на Локи Ламора". По-точно как джентълмените копелета се сдобиват с Остершалинската ракия, която изигра важна роля в първата книга и как успяват да се отърват от убийците известни като "Хорът от ножове". Тя ще бъде издадена след третата книга "The Republic of Thieves". Стискаме палци издателство Рива да направят допечатка с оригиналните корици и третата книга да е с прекрасния арт.
2. "Червени морета под червени небета" - ревю
3. "The Republic of Thieves" предстои издаване на български език
4. "The Thorn of Emberlain" - Goodreads
5. "The Ministry of Necessity" - Goodreads
6. "The Mage and the Master Spy" - Goodreads
7. "Inherit the Night" - Goodreads