четвъртък, 24 април 2014 г.

"Пътуване през спомени", част 1/ Книга първа от "Истории от Последното измерение" на Делиян Маринов

Книжка!
Понякога спомените ни отвеждат по пътеки, които никога не бихме искали да пресичаме отново.

"Нямаш друг избор. Всеки път, по който поеме човек, води така или иначе до смърт."

Скар се събужда забравен, в една долина от пепел. Не помни как се е озовал там. Последният му ярък спомен е мигът, в който проблясваща в черно кама се увива около врата му като змия. Но сега той беше жив. Или не съвсем.

"Единственият отговор, който ще ти дам за момента е, че ти си роб най-вече на себе си. Или по-скоро на това, което си бил."

Единственото, което води воина, е гласът на мистериозен Господар, идващ от примамващата зелена светлина на отсрещния хълм. Мястото, където призованите научават съдбата си. А Той има големи планове за тях.

Последното измерение е място, на което единствено Животът и неговите блаженства са на почит. Реалност, в която войната, злото и убийството са нещо забравено и чуждо. Така великите божества Зити създават земята. Те вградили своята материя във всичко материално и нематериално, в духовното и отвъд него. За да има баланс създали Аморфидите, за да свързват измеренията на живите и мъртвите, и Аморфериите, за да свързват Божественото със самата земя - Сявасугда.
Аморфидите имали свое измерение, където стояли в покои. Когато някой смъртен умирал, те съпровождали душата му към измерението на Мъртвите, докато Великия Зит на Прераждането не я върнел отново в Сявасугда, подчинявайки живота на един безкраен кръговрат. Това било така, докато божественият им план не претърпял провал.
Когато Зитите създавали Аморфериите, те им дали човешки облик, но забравили да премахнат онзи порок, който най-често подхранвал злото в душата. Това била именно завистта. Тези претворени божества забравили мисията си да пазят човека от лоши дела. Те правили точно обратното и то само заради завистта си към Аморфидите, които имали собствено измерение, а не били обречени като тях дълги години да се скитат по земята. 
Великите Зити късно разбрали за делата на творенията си и били оковани от тях. Затворени в различни части на света, Зитите дълго служили на Аморфериите като източник на сила. Тяхната цел била да заемат мястото на своите създатели и да причинят страдания на тъй омразните им Аморфиди. Но Петимата богове, на Прераждането, на Кръвта, на Изцелението, на Природата, и на Магията успели да заключат част от божествената си есенция във вълшебна сфера, която изпратили на земята. Така в Сявасугда били пратени Камъкът на прераждането, на кръвта, на изцелението, на природата, и на магията. Зитите се надявали, че когато верните им помощници, Аморфидите, усетят липсата им, ще се пробудят и ще потърсят вълшебните сфери, за да ги освободят. 
Но в света на Сявасугда минали векове, през които камъните били използвани къде за добри, къде за лоши дела. Различните раси, които ги намирали, причинили катаклизми, които обитателите на земята не смятали, че съществуват. След всичките нещастия се намерил и добър човек. Пътешественик, който намерил Камъкът на Изцелението и създал кралство, в което хората започнали бавно да се връщат към доброто. В тази епоха наречена Епохата на трите камъка - на изцелението, на прераждането и на кръвта, Камъкът на Прераждането бил намерен от зъл човек, който познавал добре язвите на новото Кралство. Той искал да използва придобитите божествени сили за собствена облага и користни цели. Така започнала и тази история от последното измерение, в Петата епоха, наричана още Епохата на Трите камъка.

Книгата е доста различна от това, което очаквах. Съвсем не е история за битката между доброто и злото, което е и търсен ефект. Всичко, което авторът ни представя е една изопачена действителност, един свят, видян през криво огледало. Според мен това е най-големият плюс на книгата. Това е само първа част и с нетърпение очаквам да прочета как ще продължи историята на Скар и неговото пътуване през спомени. Забавно ми е как описаният като най-скучният персонаж ми стана един от любимците :D 
Основното, което ме накара да дам ниска оценка в Goodreads, е липсата на редакция. Просто си личи и лошото, е че се набива на очи, което е жалко, защото идеята е добра.  През цялото време имах чувството, че чета "книга по бележки", което не ми допадна. Надявам се стилът на авторът да се оформи в следващите книги. Имах късмета да обсъдя книгата с него и съм обнадеждена, че идеята му за следващите истории в Последното измерение си заслужават. Също така подкрепям инициативата му за повече български фентъзи книги. За нас, почитателите на този жанр, това би било прекрасно.

"Засега ще се придържам към плана и Господаря си, поне докато получа нужните отговори"

Няма коментари:

Публикуване на коментар