Безброй пъти ми е казвал, че не трябва да се държа така.
"Бъди с мен, бъди ми приятел, помагай ми", чувам го да казва.
Стотици пъти ми се е доверявал и ми е прощавал,
защото ме обича, познава ме.
Приемаше ме обратно...когато най-лесно е било да си тръгне.
Може би винаги е знаел, че мечтите му ще бъдат разрушени,
от мен.
И сега е време да се остави на чувствата си.
В тишина да чуе мислите си, след всички тези години...
След всички тези години може би винаги е знаел,
че мечтите му ще бъдат разрушени от мен.
Не е лесно да знаеш, че си отрова, която бавно е убивала.
И е трудно да забравиш думи, които са ти казали, когато си бил на 10.
"Никой няма да те иска такава",
може би винаги съм го знаела.
Може би умишлено го правя да е трудно, за да знам, че ме обича.
Но на кого му е нужно това, сега
когато боли така.
Не и след като разбрах, че никога не е трябвало да се боря за внимание,
защото цялото е било за мен.
Fragile Dreams
