Великото Четене на "Песен за огън и лед" - 4

Великото Четене на "Песен за огън и лед" с Мисаки, Хикари и Д-р Алу

"Игра на тронове" от Джордж Р. Р. Мартин

~Едард~(102-109)

Едард Старк се опитва да даде ценен съвет на краля си, като му припомня как завършва битката, която му осигурява трона. Но за Робърт е твърде късно да забележи паяжината, която е оплетена около него. За Нед, Ланистърите си служат с хитрост, за да задоволят единствено собствените си желания. Новината за сватбата на Денерис и конния господар достига до ушите на слухаря Варис.

Коментар

-може би Едард вижда как със смъртта на Лиана, Робърт е загубил искрата си за живот. Непрестанното пиянство и незаинтересованост, са променили човекът, когото той приема за скъп приятел.

-Ланистърите играят добре играта на тронове. Тивин Ланистър е бившата ръка на краля, който привидно предава властта си.Дъщеря му е кралицата, а Скалата на Кастърли е златна мина.

~Тирион~(110-117)

Тирион пътува все по на север, към Вала. С него се движи и Джон Сняг, който почва да разбира каква съдба го чака.

Коментар

-харесва ми колко е остроумен и как има реална преценка за себе си. Научил се е да се гордее с ума си и притежава завидно самочувствие. Джон Сняг трябва да се вслушва в съветите му и да си отбелязва. 

~Кейтлин~(118-127)

Кейтлин е съкрушена от инцидента с Бран. Роб, останал като глава на семейството, й напомня за дълга, който има. По стечение на обстоятелствата лошите неща продължават да им се случват. Бран за втори път избягва смъртта, спасен от вярното си вълчище. Решена да разбере кой и защо иска да навреди на семейството й, Кейтлин е твърдо решена да посети Кралски чертог и сама да намери отговорите.

Коментар

- парите платени на убиеца носят знака на Баратеон, но знаем кой е вероятният поръчител. Единствено този кинжал не пасва на картинката, прекалено се набива на очи.

~Санса~(128-139)

Санса прекарва деня с принца на мечтите си. Наглото му държание провокира Аря да го постави на място. Но на кралете винаги е простено, докато прошка от тяхна страна се дава трудно.

Коментар

- има една очарователна наивност в Санса. Напомня ми на героиня в трагедия, която от най-беззащитна и невинна в преценките си, накрая се превръща в безстрашен и хитър противник. Живота ни учи на своите уроци, искаме или не. Ако симпатизирам на женски персонаж в книгата, то това е тя.

~Едард~(140-145)

Жаждата за мъст на Церсей Ланистър няма край. Тя иска кръв за обидата нанесена на Джофри. Кралят е прекалено уморен, за да раздава правосъдие и като чели е забравил ролята си. Нед Старк още веднъж осъзнава, че е сам сред враждебно настроени хора и че е прекалено далеч от Севера.

Коментар

-Джофри е страшно озлобен и егоистичен, интересно ми е какво го е провокирала да стане такъв

Великото Четене на "Песен за огън и лед" - 3

Великото Четене на "Песен за огън и лед" с Мисаки, Хикари и Д-р Алу

"Игра на тронове" от Джордж Р. Р. Мартин

~Аря~(65-71)

Аря е различна от сестра си. Бива я повече в язденето, отколкото в бродирането. Но за разлика от строгата септа Мордейн, Джон Сняг не съди сестра си, която много обича. Заедно, те наблюдават вербалната схватка между Роб Старк и принц Джофри Баратеон.

Коментар

-          Ланистърите са горд род и трябва да са доста уверени в своите способности, че да се приравняват с краля.

-          Цитирам дословно: „Джофри е едно истинско малко говно”. Можеше да се прави на големия мъж пред Роб, само защото хората на Ланистър бяха около него, както и вярното му Куче.

-          Вълчището на Аря носи името на „войнствената кралица Ройн, превела народа си през Тясното море”, Нимерия. В тези книги нищо не е спомената просто така. Мартин има страхотен похват да вмъква нещата уж незабелязано, но те винаги имат значение. Легендите и приказките винаги оживяват.

~Бран~(72-80)

Бран е чувал само хубави истории за рицарите от Кралската гвардия. Истории за сила, смелост и лоялност. Той иска да бъде един от тях. Преди да замине за Кралски чертог с баща си и сестрите си, малкият Старк тръгва за последно да се скита из Зимен хребет. Там той обича да се рее нависоко. Съвсем случайно попада Церсей и Джайм Ланистър в една компрометираща ситуация. Нещата, които Джайм „прави от любов” довеждат Бран до близък сблъсък със земята.

Коментар

-          Церсей и Джайм възродиха традициите на Таргариените :D

~Тирион~(81-86)

Тирион компенсира за външността си с ум и разсъдливост. „Едно копеле трябваше да свиква да забелязва разни неща, да прочита истината зад хорските очи.” Тирион предполага, че брат му и сестра му са замесени в инцидента с Бран. 

Коментар

- Церсей Ланистър явно участва и в смъртта на Ръката на краля. За нещо, което Арин е подозирал. Иначе няма защо да се бои от Едард Старк, който ще слухти из двора. Има нещо около децата на Церсей, от което тя се бои.

-           Тирион показа на принц Джофри как трябва да се държи. Короната тежи и си мисля, че за него това ще е непосилно бреме.

-          Колкото и да е странно, засега Тирион се държи най-нормално от своето семейство, въпреки, че негова е ролята да се държи като шут. Сестра му го гледа с погнуса, брат му единствено проявява „макар и най-нищожна привързаност и уважение”. За Томен той отбелязва, че е „мило момче, не като брат си.” А Мирцела „беше взела цялата хубост на майка си, но не и характера.” Персонажите на Мартин са многопластови и ми доставя истинско удоволствие да следя описанията и реакциите им.

-           Децата на Старк имат връзка с вълчищата си. Това на Брам не спира да вие и когато се опитват да го прогонят, момчето видимо отпаднало. Когато отворят отново прозореца на стаята и вълчия вой достига до Бран, сърцето му забива по-силно.

~Джон~(87-92)

Преди да замине на север, с чичо си Бен, Джон Сняг се сбогува с Бран. До леглото му неуморно като страж бди Кейтлин. Тя ненавижда Джон. Всеки път като го види, през очите й е изневярата на Едард. „Трябваше да си ти” му казва тя. А когато отиде на Вала, няма ли да е същото?

Коментар

-          Когато Джон вижда брат си след падането му, е интересно какво сравнение ни дава автора. „Ръката му приличаше на птичи крак. Очите му хлътнали в черни дупки, бяха отворени, но не виждаха нищо. Под крехкия кафез на тези потрошени ребра...” Това може би е първото появяване на триоката врана в историята. На пръв прочит тези неща се пропускат, когато не знаеш за какво да гледаш .

~Денерис~(93-101)

Денерис се жени за хал Дрого. Като сватбен подарък от магистър Илирио получава три драконови яйца. А Визерис както винаги е нетърпелив да получи своята армия.

Коментар

-          Съня на Денерис няма как да не се окаже съдбоносен. Затова тези яйца рано или късно ще се излюпят. И пак, човекът, който е замесен е Илирио. Казва, че са от Сенчестите земи, оттатък Асшаи. А там какво има деца? Жреци на Червения бог. Отново. Това мисля ще е една от главните истории в книгата.

-          Сир Джора Мормон й подарява книги, „Истории и песни за Седемте кралства”. Няма да се очудя ако след време Мартин напише и тях .

Великото Четене на "Песен за огън и лед" - 2

Великото Четене на "Песен за огън и лед" с Мисаки, Хикари и Д-р Алу

"Игра на тронове" от Джордж Р. Р. Мартин

~Кейтлин~ 24-28

Жената на Едард Старк - Кейтлин, си припомня родния дом в Речен пад, далеч на юг от мрачния Север. Не само хората там са различни, но и религията. В северните земи са се запазили старите богове и на почит са свещените дървета, които пазят чертите, дадени им от горските чеда. Докато южните кралства почитат Седмината.

След екзекуцията на дезертьора от Нощния страж, Нед Старк е в гората на боговете на Зимен хребет. Той научава от Кейтлин, че крал Робърт, и негов личен приятел, ще го посети. Тази вест пристига и с новината за смъртта на Джон Арин. Той бил наставник на Едард Старк и Робърт Баратеон, пратени като повереници на лорда в Орлово гнездо. Малко по малко, разбираме и за съвременната история на света.

Коментар

-странни са тези дървета с човешки черти. През цялото описание в главата, Кейтлин почти физически усещаше как те я следят и гледат със слепите си очи.

"...но червените очи на призрачното дърво я проследиха."

 Интересно е да отбележим, че  всички могъщи родове са запазили своите дървета на сърцето, макар и изповядващи друга вяра.

-научаваме повече и за света. Първи на континента са били горските чеда, "в зората на вековете", после идват Първите през Тясното море. Тяхната кръв още тече в северните родове, затова и те са запазили старите си вярвания. 

-родоначалника на Старките бил Брандън Строителя. Всеки дом има и свое семейно мото.

"Кънтяха думите за чест и слава, обещаваха лоялност и доблест, кълняха се във вярност и кураж. Всички, но не и думите на Старк. "Зимата иде", гласяха думите на Старк. И не за пръв път тя се замисли колко странни бяха тези хора на Севера."

-Дори и историите за Другите да звучат като легенда, ние видяхме, че те съществуват. Старките, като пазители на Севера, предполагам, че в бъдеще ще има с какво да си запълват времето.

-нещо за меча Лед, което може би само на мен ми е направило вчепетление:

"Беше на 400 години. Носеше името си от друг, още по-стар, наследство от века на героите, когато Старките били крале на Севера" (ще направя леко сравнение с Властелина и ще се запитам: Ами ако някой забравен крал трябва да защити народа си и единствено той може да използва магичния меч, завещан му от древността, за да прогони вечното зло? Някой?)

~Денерис~ 29-38

Визерис и Денерис Таргариен вече половин година живеят в свободния град Пентос, при магистър Илирио. Останали последни от рода на Дракона, сир Вилем Дари ги отвежда от Кралски чертог, когато Узурпатора- Робърт, повел война срещу Таргариените. Визерис е твърдо решен да покори Седемте кралства и да отмъсти за смъртта на баща си и брат си Регар. Но за да успее му е нужна армия, която няма. Наричан от хората "кралят- просяк", той намира помощта на магистър Илирио. Освен с търговия на подправки и ценни предмети, за него хората говорят и че "търгува с други, не толкова приятни неща." Хал Дрого е дотракски господар, с халазар над 40 хиляди конници, известен със своята мощ и непобеждаван в битка. Магистър Илирио бива така любезен да срещне халът с малката принцеса Денерис, за да изпълни кроежите на Визерис. А защо не и своите собствени? На срещата се оказва и сир Джора Мормон от Седемте кралства.

Коментар

-девет са свободните градове отвъд Тясното море, което ги свързва с континента Вестерос. А Вее Дотрак, земята на халове и халазари, е отвъд тях. В интернет има много карти, на този етап от книгата вече трябват.

-какво ще кажете за събитията около войната на Узурпатора. Регар умира "заради жената, която обичал". А в същото време жена му е Еля Дорнска? Кралеубиеца прерязва гърлото на стария крал.

-Таргариените се женят помежду си, от което със сигурност можем да твърдим, че някои от тях са луди.  

~Едард~ 39-47

Зимен хребет посреща свитата на краля. "Над главите им под напора на северния вятър плющаха златни знамена с бляскавия извезан коронован елен на Баратеон." (вълчището и рогата на елена?).  Нед и кралят не са се виждали от години, Робърт Баратеон е видимо променен. Първото му желание, когато пристига в замъка е да посети криптата на Старк. Там той отдава почит на загубената си любов, Лиана, с която е щял да обвърже домовете Старк и Баратеон. Той вини за смъртта й принцът на Таргариените - Регар. (жената, заради която умира?) Те се срещат в битката при Тризъбеца, където съдбата на кралството е решена. Робърт се възкачва на трона с помощта на Нед. Но друга е главната цел на краля. След смъртта на Джон Арин, старата Ръка на краля, някой трябва да заеме мястото му. Да бъде "вторият по власт човек в Седемте кралства". Тази чест е оказана на лорд Едард Старк, от неговия скъп приятел.

Коментар

- с кралят пристигат и Ланистър. Домът, който Едард Старк не харесва особено, заради ненавременната им подкрепа за Робърт във войната. Обратното важи и за Церсей Ланистър, жената на краля, която открито се противопостави на мъжа си, когато искаше да отиде в криптата. Тя мрази мъжа си за това, че още обича Лиана Старк.

-Теон Грейджой е взет за повереник на Едард, след потушаване бунта на Бейлон Грейджой. Повереник в случая значи заложник за добро държание.

-По площ, Северът е голям, колкото останалите шест кралства взети заедно.

-кралят обича жените, храната и виното. "Подобен грях не можеше да се вмени на Едард Старк". Ами Джон Сняг?

- историята на Едард и Кейтлин Старк, не е започнала щастливо. Тя е била обещана на Брандън, брата на Нед. Но той умира по заповед на лудия крал Ерис Таргариен.

- какво обещание измоли Лиана от брат си, когато умираше? "Треската й бе отнела силата  и гласът й излизаше почти в шепот, но когато той й даде думата си, страхът изчезна от очите й..." Робърт се заклева да убие Регар, за това което й е направил. 

~Джон~ 48-55

В главата присъстваме на пира, даден в чест на краля.  На него виждаме какви са настроенията на присъстващите. Джон Сняг пожелава да стане заклет брат на Нощния страж. На сцената се появява Джуджето - Тирион Ланистър. Човек, който се е научил да живее със истината за себе си и е способен да превърне всеки недостатък в предимство. Той дава важен съвет на Джон Сняг - човек не винаги е това, което изглежда.

Коментар

- Джон Сняг е копеле и си знае мястото. Но това е болна тема за него. Кейтлин Старк е против появата му сред благородниците. Той решава да положи клетва в Нощния страж, чиято цел е единствено дългът. На мъжете от Нощния страж не е позволено да имат семейство.

- Тирион Ланистър е любимец на читателите не без причина :D "Позволи ми да ти дам един съвет, копеле - каза Ланистър. - Никога не забравяй какво си, защото светът бездруго няма да го забрави. Превърни го в своя сила. Така то никога няма да бъде твоя слабост. Бронирай се с него и то никога няма да те нарани."

-в тази глава има толкова много скрити послания:

1. "Всички джуджета са копелета в очите на бащите си. запомни следното момче. Всички джуджета може да са копелета, но не всички копелета са джуджета."

2. "Ланистър изгледа с любопитство лицето на Джон Сняг.

- В теб има повече от Севера, отколкото в братята ти."

"Когато отвори вратата, светлината отвътре издължи сянката му и макар и за миг Тирион Ланистър се извиси като крал."

~Кейтлин~ 56-64

Вълчището, намерено мъртво в снега със счупения еленов рог в гърлото, не може да излезе от мислите на Кейтлин. В него тя вижда заплаха ако Нед откаже на поканата на краля. но не само това тревожи двамата съпрузи. Призраци от миналото им напомнят за тежките изпитания, на които са били подложени.

Колкото и да не иска, Едард Старк взима решение, което ще промени живота на всички Старк. Той е твърдо решен да потърси справедливост за смъртта на Джон Арин.

Коментар

- Едард Старк като че ли изпитва огорчение към брат си Брандън

"Едард Старк се бе оженил за нея на мястото на Брандън, както повеляваше обичаят, но сянката на мъртвият му брат все още лежеше между тях както и другата - сянката на жената, чието име той не искаше да назове. Жената, която му бе родила незаконния син." Имам предположение по темата, но е още рано да го казвам.

- интригата почна с писмото на Лиза Арин, която твърди че Джон Арин е убит от кралицата Ланистър.

Великото Четене на "Песен за огън и лед" - 1

Великото Четене на "Песен за огън и лед" с Мисаки, Хикари и Д-р Алу
"Игра на тронове" от Джордж Р. Р. Мартин

Малко въведение.

Няма да забравя случката в детския отдел на Народната библиотека Иван Вазов. Отидох там, тъй като в главната част бяха изчезнали всички книги от поредицата за Вещерът, която тогава упорито четях. На мястото имаше един персонаж, на видимата възраст от 40 години, прилично обрасъл с космена покривка, приличащ на Робърт Баратеон и желаещ да ме упъти, след като видя, че се заглеждам по фентъзи рафта. И се започна едно възхваляване на Песента и Малазана, с които тогава не си бяхме близки. Аз естествено не се отказвам и твърдя, че от Сапковски няма по-добър, но човека продължава да обяснява...Тогава си казах, че тоя трябва да е луд да ми говори за тези поредици като за Библията на фентъзито. След малко упорито ровене из интернет форуми и класации, стана ясно, че не си ли чел гореспоменатите фентъзи светове, си пълен профан. И така, половин година по-късно играта на тронове започна.

~Пролог~(7-15 стр.)

Трима мъже от Нощния страж са изпратени да заловят група диваци отвъд Вала. Навлизат дълбоко в "Гората на духовете", водени от сър Веймар Ройс, "последният син на древен род с твърде много наследници".  

Уил е изпратен да разузнае къде са диваците. Той намира станът им, но мъжете и жените са като застинали, няма кръв около телата. Връща се със сведенията, но командира им е твърдо решен да види сам с очите си. Третият конник, Гаред, от 40 години в Стража, е против.

-Мъртвите са си мъртви. С мъртвите работа нямаме.

- А дали са мъртви? - настоя Ройс. -Имаме ли доказателство?

Отиват на място и виждат, че телата липсват. Решен да не се провали със задачата си,  сир Веймар продължава търсенето. Изведнъж става адски студено, вятърът се усилва и почват да се появяват бели сенки сред дърветата. Другите.

И наистина беше студено. Смразяващо.

"Високи , длъгнести и яки като стари кости, с бяла като мляко плът. Бронята им менеше цвета си с всяко помръдване...С оръжие, изковано не от човешки метал. И очите им сини, парещи като лед". Ройс започва битка: За Робърт!....и умира. Заскреженият от допира с острието на съществото меч, се пръсва и  започва касапницата над трупа.

Минава време и Уил слиза от укритието си на дървото. Взима меча за доказателство и тръгва да намери Гаред, но пред него се изправя същият Ройс,  и започва да го души.

Ръцете му бяха облечени в най-фината къртича кожа и подгизнали от кръв, но допирът им беше смразяващ.

Коментар 

- другите се появяват, когато стане смразяващо студено. Може би затова "Зимата иде"?

- мечовете им явно са направени с магия, тъй като при допир със стоманата, мечът на Ройс се разпадна на парчета

- ако те представляват студа, логично е както Гаред предложи,  да се боят от огъня

~Бран~(17-23 стр.)

Седем годишният Бран,заедно с още 19 души, отива да види как ще отсекат главата на един мъж. Брат му, Роб, "смяташе, че е дивак, заклел меча си на  Манс Райдър, краля отвъд Вала." Но той се оказва мъж пристъпил клетвата си - дезертьор от Нощният страж. Баща, им е лорд Едард Старк, господар на Зимен хребет и Пазител на Севера. Повереникът му Теон Грейджой му поднася семейният меч на рода Старк, от валирианска стомана, "Лед". Той изпълнява присъдата си, защото "владетел, който се крие зад платени палачи, скоро забравя какво е смъртта." От него научаваме още че крал е Робърт, а преди него са властвали Таргариените. И така те поемат обратно към Зимен хребет, но Роб и  незаконният им брат Джон, намират едно умряло вълчище, по-голямо и от пони.  До него намират и котило от пет вълчища, по едно за тримата синове и двете дъщери на лорд Старк.

-Родени в смърт. Най-лошият късмет.

Джон "Сняг" убеждава лорд Едард да позволи на децата си да задържат вълчищата. 

-Вие имате пет законно родени деца. Вълчището е знакът  на вашият род. На децата ви е отредено да отгледат тези палета."

Тръгвайки по пътя, Джон чува шум, който другите не забелязват. Връща се при трупа на животното и намира още едно пале. Бяло като сняг, с очи, червени като кръв. 

-Албинос - подхвърли с насмешка Теон Грейджой. - Това ще умре по-бързо и от другите.

Коментар

Съжалявам ако обръщам прекалено много внимание на някакви малки детайли, но просто ми харесва да ги разнищвам. По този начин си изграждам по пълно мнение за героите.

- лорд Едард Старк е с дълга кестенява коса и късо подстригана прошарена брада, на тридесет и две години. Има сиви очи, може да изглежда мрачен, но видимо обича децата си, дори и незаконно родения Джон.

- Мечът Лед е от валирианска стомана, изкован с магия.

- Най-големият му син , Роб е 14 годишен и прилича на майка си от рода Тъли, от Речен Пад.
 Той има светла кожа, червено-кафява коса и сини очи.

-Теон е на 19, дълъг и мършав, "всичко на този свят му беше смешно". Той е повереник на лорд Едард.

- Джон е  незаконно роден син на лорд Старк, с фамилия Сняг, която се дава на този , който няма своя. Той е на на възрастта на Роб, но по нищо не прилича на него. "Джон е мършав, а Роб - мускулест;Джон тъмен, а Роб светлокож; Джон - гъвкав и пъргав, а Роб - силен и мълниеносен. Очите на Джон са тъмносиви, изглеждаха почти черни". 

- Джори Касел е капитан на домашната им гвардия.

- искам да спомена и приказките на баба Нан като съществена част от действието, понякога те са много въвеждащи в света. Тя описва на Бран диваците като чудовища. Всеки знае, че мита и легендата се преплитат с истината. И това, което е било преди, дори забравено и по украсено, има своите корени в историята.

-Вълчището беше убито от рогата на елен! Те са се смятали очевидно за нещо изчезнало, щом от 200 години никой не ги е виждал откъм южната страна на Вала.

- момента, когато Джори казва за вълчищата, че родени в смърт, те носят най-лошият късмет. И това може ли да показва какво ще се случи с децата на Старк по-нататък в поредицата?

- промяната на изражението на Едард Старк, когато Джон го убеждаваше да задържат палетата. Джон се отрече от името Старк, което доведе до странна реакция от страна на баща му. "Лорд татко им го изгледа замислено." И после, когато Джон намери шестото пале, което единствено от всички е прогледнало ( по-нататък  ще разберем защо Джон единствен го "чува"). Тук пак лорд Старк коментира: "Или е довлечено настрана".

- как така Джон се отличава толкова много от братята и сестрите си? И защо са тези странни намеци на автора за Джон Сняг?

Направих всички тези странни забележки за първите две глави, защото мисля с тях да подкрепям по нататъшните си предположения, за това какво ще се случи в книгите. Чета ги за втори път и пак се убеждавам, че за някои неща може и да съм права. Моите размисли ще са базирани на това, което се е случило до прочетените глави, тоест няма да говоря за неща, които тепърва предстоят.

- Може ли човек да е храбър дори когато го е страх?
- Единствено тогава човек може да е храбър.

"Взривената въздушна кула" Стиг Ларшон

Взривената въздушна кула - Стиг Ларшон (Милениум №3)

Лисбет Саландер е застреляна в главата и закопана в гроб, но въпреки това оцелява. Докато лежи в болница, омразният й баща, бившият руски агент Залаченко, когото се опита да обезглави с брадва, се намира на две врати разстояние от нея. 

Обвинена за три убийства и  изолирана от своя свят, тя може да разчита на хората, които ги е грижа за нея.  А те трябва да се изправят срещу безскрупулната Секция, автономна част от Полицията за сигурност на Швеция, която раздава свое правосъдие. 

Историята не може да подмине изобретателния Микаел Блумквист, който за пореден път ще създаде фурор сред шведското общество. Конспирация, която започва с разследването на  секс скандали и постепенно разкрива подробности от тайния живот на държавната власт.

Книгата е пълна с агенти и теории на конспирацията, само за най-заклетите фенове на жанра. Беше ми интересно да разбера как ще се развият отношенията между главните герои, но те почти липсваха. Страниците бяха едно безкрайно описание на дати и събития, които след време ме изгубиха като читател. Хареса ми социалната тема, която се върти през цялата поредица - насилието срещу жените. Самата Лисбет го преживява в детството си, гледайки баща си, който редовно пребива майка й. И нехарактерно за жертвите на насилие, тя поема контрола над ситуацията като се опитва да прекрати нещата. Но се забърква в по-голяма каша, която я довежда до психиатрична клиника и лишение от правата й на свободен гражданин. 

Трябва да си призная, че американската адаптация на първата книга ме накара да започна поредицата. И единствено първата част ми хареса, заради мистерията около образа на Лисбет Саландер.

Патрик Нес - "Чудовища на войната"

Патрик Нес - "Чудовища на войната"

Тод Хюит расте в град наречен Прентистаун. Там всеки може да чуе мислите на другия, дори и животните "говорят". За да стане едно момче мъж, трябва да премине през специален ритуал. Интересното в случая е че в града няма жени. Къде са? Защо ги няма? И съществува ли място на Земята, където няма Шум? Това разбираме в първата книга. Не искам да издавам много от историята, за да е интересна ако някой реши да я чете. Затова накратко:
"Не изпускай ножа" създава атмосферата на уестърн тип обстановка. Хората се предвижват с коне, използват пушки и хората се занимават главно със земеделие. Дни преди Тод да навърши годините, в които трябва да стане мъж, хората които се грижат за него му казват да бяга. Връчват му една раница с необходими неща, дневникът на майка му и една карта. С нея той трябва да стигне до Ню Хейвън. Там той ще избяга от мъжете от Прентистаун и ще научи истината за света около себе си. По пътя среща жена, нещо което не му се е случвало до сега. Но тя е различна, сякаш не е от този свят. Ще научим и за това.
"Въпросът и възражението" не може да се чете без първата част от трилогията. Втората книга проследява пътуването на Тод и Виола до крайната им цел, Ню Хейвън, и ние заедно с тях разбираме от къде са дошли хората на тази планета, защо мъжете от Прентистаун са изолирани от другите.
"Чудовищата на войната" е последната книга и решаващата част за решението на конфликта, възникнал във предишната. В третата част има драма и моменти, които решават съдбата на персонажите. Показва какво е способен да направи човек, за да защити този, когото обича или това, в което вярва. Показва и как "войната превръща мъжете в чудовища".
Не съм ентусиазирана за тази поредица. Не ми е достатъчно "узряла". Когато чета подобен род фикция ми се иска персонажите да са по-мрачни, в историята да има неочаквани обрати. Стилът на автора не ме вчепетли, разказва леко, действието не е мудно. Но ми липсва момента на вглъбяване и чета по-скоро за да свърши, а не защото съм нетърпелива да разбера какво още ще се случи. Трилогията е издадена от АртЛайн и мисля, че целевата група са тинейджърите. В този смисъл не бих ти я препоръчала. Има интересни хрумвания, но за три книги по около 600 страници можеш да прочетеш "Името на вятъра" на Ротфус и да се кефиш максимално, затова ще кажа само - don't bother.

Стивън Кинг - N.

Стивън Кинг и графичната новела N.

Преди години прочетох "Мъртвата зона" и останах очарована. Хареса ми стилът му на писане - лек, лесен за разбиране. Докато четях все едно гледах филм, историята ми беше като сценарий. Година назад прегледах и "Цикълът на върколака". Хареса ми, но не бих казала, че е нещо особено, което ще запомня или ще ме вълнува дотолкова, че да го обсъждам с приятели. Знам, че не съм пробвала "по-страшните" му книги, но Лъвкрафт ми е по на сърце.

N. е разказ на Кинг, адаптиран от Марвъл като графична новела. Той изследва документално случаят на Н., който страда от натрапчиви мисли за място, което на пръв поглед не се различава с нищо особено. Но тук идва мистерията. Способен ли е човек, чрез самовнушение да се побърка и да започне да вижда и чува неща, невидими за другите? Именно тук мисля, че се крие магията на историите на Лъвкрафт и неговите последователи. Няма нищо по-страшно от нашето въображение. То е като един притихнал глас зад открехната врата, който понякога чуваме и се обръщаме, за да видим дали някой не ни вика. А знаем, че нещото което няма как да пренебрегнем е нашето любопитство.