сряда, 25 септември 2013 г.

Джани Вурц - "Повелителят на сянката"

Джани Вурц - Повелителят на сянката (#1 от "Войни на сенките и светлината")
Преди пет столетия светът на Атера бива обгърнат от тъмнината на Мъгливия дух. Заедно със светлината, хората губят и владетелите си. Магьосниците, помогнали на четирима от наследниците на върховните крале, с надеждата да спасят кралския род. И било направено пророчество:
"Океанският свят Даскен Елур, 
забравен за столетие,
ще даде неведоми изкуства в още неродените
ръце - владетелнопотомчески.
Те ще донесат гибелта на Мъгливия дух
и отново ще освободят слънцето на Атера."

В света на Даскен Елур.
Седем поколения Амрот води война с пиратите на Картан. Неплодородната земя на картанците ги принуждава да ограбват корабите на Амрот. След битка в открити води с'Фалинският род губи краля си. В плен на краля на Амрот попада и омразното копеле на Авар с'Фалин. Но съдбата плете своите нишки и майчината клетва оживява.
Осъден на изгнание, Аритон с'Фалин, трябва да прекрачи Вратата на изгнанието, откъдето жив човек не се е връщал. Но принцът на Картан не е обикновен мъж. Той е магьосник, обучен на изкуството на сенките в самия Раувен, от пазителите на древното знание.

Воден от древното пророчество, Великият маг на Раувен, дядо на двамата враждуващи кралски наследника, отвлича амротския принц Лисаер и го изпраща по предначертаната му пътека.
Но за разлика от брат си, Лисаер не владее своята магия и двамата врагове са изправени пред трудно решение. Могат ли да забравят враждата и като един да се преборят за живота си?

Като малък Аритон желаел да изучи магията, за да върне плодородността в земите на Картан, но бил принуден да последва пътя на баща си - този на владетел. Прочел древните книги, той си спомня пророчеството на Дакар и разбира, че Портата може би води към друг свят. Така или иначе път назад няма.

В Атера, обгърнат от непрестанни мъгли, магьосниците от Единението се задействат. Думите на един от Седмината, носят надежда за избавление. Чрез общите си сили те усещат приближаването на обещаното им спасение. Порталът от Даскен Елур бива прекосен и те се запътват натам, за да видят с очите си наследника на върховните крале.

Когато попадат в новия свят, Аритон - Повелител на сянката и Лисаер, Господар на светлината, трябва да жертват старите си мечти, за да спасят поданиците си. Заедно принцовете могат да надвият Мъгливият дух, но поотделно уменията им са способни да нанесат по-голяма вреда на Атера.

Книгата не ми допадна. Историята ми беше скучна и ми липсваше загадката. Действието беше накъсано и начина на списване ми приличаше по-скоро на водене на бележки на автора. Главните герои ми бяха скучновати и света им не ме впечатли.


вторник, 17 септември 2013 г.

Четене на "Песен за огън и лед" - част 7

Великото четене на "Песен за огън и лед" от Джордж Р. Р. Мартин

~Кейтлин~ 252-260
По пътя за Зимен хребет, Кейтлин и сир Родрик, отсядат в хан, където срещат Тирион. Убедена във вината му за опита за убийство на сина й, с помощта на заклети мечове на Тъли, Кейтлин го прави свой пленник.

~Санса~ 261-270
Санса изживява мечтите си, когато отива на Турнира на Ръката и получава дар за красотата си от Рицаря на цветята. Сандор Клегейн й показва и грозната страна на живота. Рицарите не винаги са толкова доблестни и смели като в песните.
Коментар
- Петир Белиш не е забравил чувствата си към Кейтлин, той вижда в Санса лицето на майка й
- първата поява на краля от пристигането му в Кралски чертог е на турнира, където се напива и заявява, че ще участва в масовия бой. Церсей не е съгласна с решението му, Джайм иска да защити сестра си като опитва да усмири краля, но Робърт го избутва на земята. Кралят заявява, че може да го победи по всяко време; Джайм, знае че славата на Робърт Баратеон отдавна е загубила блясъка си.
- Хрътката се държи странно със Санса. Говори така сякаш знае каква е, но едновременно изпитва и страх от нея.

~Едард~ 271-287
Дворцовите интриги в Кралски чертог нямат край. Защо Арин е бил убит? "Задаваше въпроси", му прошепва Варис. Дали съдбата на предишната Ръка няма да сполети и Едард, който усилено търси причината за смъртта на приятеля си.
Коментар
- рицарят, когото Планината убива е скуайърът, когото Едард искаше да разпита.Може би наистина Церсей/Ланистърите са му платили да го убие. След смъртта на Арин, въпреки че Лиза Арин напуска Кралски чертог с цялата си свита, той остава. Помазват го за рицар. Купуват бронята му, за да участва на турнира и Планината, който е знаменосец на Ланистър, го убива. Случайна смърт или начин да му затворят устата?
- Варис е добър в дегизирането

~Тирион~ 288-300
Кейтлин излъга всички като ги остави да си мислят, че е тръгнала към Зимен хребет. На път за Орлово гнездо, Тирион оцелява в първата си битка.
Коментар
- от всички присъстващи рицари, Тирион обърна повече внимание на войниците на Фрей. Дали пресметливият владетел Фрей, който винаги закъснява и обича да е на страната на победителите, няма да отиде директно при Тивин Ланистър с новината за пленничеството на Тирион? Каква роля в последващите събития би могъл да изиграе Фрей?
- Белиш е излъгал за кинжалът, Тирион никога не би заложил срещу семейството си

~Аря~ 301-311
Аря упражнява задачи дадени от Сирио Форел и докато обикаля из замъка чува странен разговор.
Коментар
- аз разпознавам Варис и Илирио като двамата човека, които говорят. Човекът с говор от свободните градове и двуостра жълта брада е Илирио, а войника, който е смътно познат на Аря и иска още злато и "птиченца" е Варис.
Ще говоря по точки за да си систематизирам мисълта:
1)"Намери копелето. Вълкът и лъвът скоро ще се стиснат за гърлата." -Варис
Тук може би става дума за това, което Станис и Джон Арин са търсили в бардаците и то да даде конкретния повод за война между домовете. Но защо Варис го казва на Илирио, това копеле във Вестерос ли е или отвъд Тясно море? Чие копеле търсят?
2) Илирио, казва че е рано за война, не били готови, халът няма да се размърда докато Денерис не роди. Нека не забравяме и яйцата, които Илирио й подари, може би чакат тя да ги съживи.
И се замислям дали през цялото време целта им не е била да провокират война във Вестерос, за да може армията на Денерис по-лесно да превземе кралството, когато то е разединено?Илирио намеква за участието на Варис в смъртта на Ръката макар и косвено, слухарят не може да не е знаел какво се крои, просто развитието на нещата го е устройвало(в следваща глава на малкия съвет, Варис спомена за сълзите на Лис и Пицел облещи очи; тоест майстера играе по свирката на Ланистър, тъй като знаем, че единствената му цел е да си запази мястото си)
3)Странно, ако Илирио финансира Варис, той ли е поръчителя или работи за някой друг. Кой извън Вестерос ще иска това?
-в тази глава ясно може да видим как фигурите се наместват по дъската
1)Станис Баратеон и Лиза Арин събират мечове
2)Лорд Ренли и Лорас Тирел искат да омъжат Робърт за потомката на Планински рай, да създадат нова коалиция
3)Кутрето върши всичко сам. Единственото, което ще направи като "помогна" на Кейтлин да залови Тирион, е да предизвика Ланистър. А тръгне ли Тивин на север, домът Тъли му е на пътя.
4) Едард усеща какво се мъти и заповяда Северът да укрепи позициите си. Страхът му се потвърждава след като разбира, че Кейтлин е пленила Тирион. Той иска да напусне Кралски чертог по най-бързия начин, след като практически знае че Ланистър държат парите и дърпат конците на властта.


понеделник, 9 септември 2013 г.

Топ 10 любими книги (so far)

10. "Сред дивата пустош" от Джон Кракауер
Книгата е писана по истинска история, за един млад мъж, тръгнал да търси себе си. Това е по-скоро сантиментален избор свързан с любимата ми група и един период, в който се питах "има ли смисъл?". Ако искаш да разбереш повече гледай документалния филм Into the wild. Книгата описва същите събития с малко повече история и снимки.

9. "Гордост и предразсъдъци" от Джейн Остин
Доста противоречиво за мен. Може да се каже, че обратното броене показва и промяната в жанровете, които чета. Англичаните и техните безкрайни порядки и обществени норми. И разбира се героинята, която е различна от останалите, но въпреки разбиранията си попада в същия затворен кръг. Никой не може да избяга напълно от това, което му е вкоренено в съзнанието. Харесвам остроумния диалог и щастливия край, естествено :)

8. "Хари Потър и философският камък" от Дж. К. Роулинг
Защото без нея надали щях да възприема каквото и да е фентъзийно четиво. Получавах всеки том като подарък за Коледа и мисля, че това беше началото на любовта ми към книгите. Истина е когато казват, че всяка нова книга е нов свят, в който да се изгубиш.

7. "Ребека" от Дафни дю Морие
"Ребека" е едно емоционално преживяване. Главната героиня, която се бори с духа на една умряла съпруга и силата, която е нужна, за да простиш и продължиш напред. Всичко това допълнено с внушителни природни картини и авторска ръка по-лека от перце, но особено въздействаща.

6. Разказите на Х. Ф. Лъвкрафт
Никога не съм харесвала ужасите като жанр, но Лъвкрафт ми допадна от пръв прочит. Философията му за страха от неизвестното и как хората сме една незначителна част от една невидима вселена, е това, което го отличава. Неговият митос за "древните богове", чийто сили си играят със съзнанието ни наистина може да ти въздейства. Какво по-страшно от собственото ни въображение, което може да си играе с най-големите ни страхове.

5. "Облак врабчета" от Такаши Мацуока
Любовта ми към тази книга е свързана с любопитството ми към японската култура и обичаи. Хикари може по-добре да разкаже за източните традиции и история на тази нация. Харесвам манга от порядъка на Blade of the Immortal и Berserk, и "Облак врабчета" беше естествено продължение в тази насока. Една дълбока и откровена история, която като река дълбае своя път във времето.

4. "Преди да увиснат на въжето" от Джо Абъркромби
Страхотна динамика на действието - така описвам за себе си Абъркромби. Това най-силно си пролича във втората част на "Първият закон". Оригинални герои и история, която събаря клишета. В нея има всичко, което търся в едно фентъзи - кръв, насилие и ако може да няма цензура. Dark gritty fantasy.

3. "Името на вятъра" от Патрик Ротфус
В тази книга няма един излишен ред. Главният герой ти разказва цялата си история за три дни, всеки от тях описан в по книга. В първата част срещаме Квоте, който вече е легенда и всичко довело до това, за него е в миналото. Представи си, че гледаш филм, чието начало си изпуснал, но е толкова интересен, че трябва да се върнеш и да разбереш какво се е случило. Харесват ми ребусите, които Ротфус плете и те оставя да гадаеш. Изключително умен автор с богато въображение. Много важна в книгата е играта на думи с имената на персонажите и местата, на които се развива историята, затова е препоръчително да се чете в оригинал.

2. "Игра на тронове" от Джордж Р. Р. Мартин
Харесва ми историята на света в "Песен за огън и лед". Мога да чета с хиляди страници за отминали времена на интриги, стари вражди, любовници и герои. Това, което може да те отблъсне в тази книга, мен ме привлича. Отбелязвам си всяка малка подробност и живея с персонажите. Не е тайна за хората, които ме познават, че има ли герой, който да наподобява варварин/викинг/северняк, аз съм от неговия отбор. Аз съм от Старките, но симпатизирам силно и на Виктарион Грейджой, и много се чудих дали на трето място да не поставя "Пир за врани". Но първата книга е тази, която ме накара да искам да науча как се печели играта на тронове.

1. "Вещерът: Последното желание" от Анджей Сапковски
Харесвам конкретно първия сборник, заради майсторството, с което авторът претворява една поучителна история, в един мрачен разказ за живота. Легендите, които хората са си предавали от уста на уста, макар и украсени на места, вярвам са били реални събития. Такъв е за мен Гералт. Това е, което прави тази книга специална за мен. Той ме кара да вярвам, че моето Предопределение съществува и животът, който водя не е без смисъл.

петък, 6 септември 2013 г.

Четене на "Песен за огън и лед" - част 6

Великото четене на "Песен за огън и лед" от Джордж Р. Р. Мартин

~Аря ~(194-202стр.)
Аря загърбва непокорството си и влага усилия в уроците при Сирио Форел, защото се задава студът и хората освирепяват.

~Денерис~ (203-211)
Денерис свиква с ролята си на халееси като показва на брат си кой е истинският дракон. Тя загърбва невинността си и е решена да гледа само напред. А там е Дотракското море, което сега е нейният дом.
Коментар
-през цялата глава драконовите яйца бяха като живи. И съня за черният дракон се почви отново. Мисля си, че не случайно Илирио ги подари на Денерис, тя трябва да ги съживи. 

~Бран~ (212- 222)
Бран се старае да е истински лорд и крие сълзите, но споменът за падането го преследва и той малко по малко си спомня за случилото се. Тирион изпълва поръчението на Джон Сняг, но бърза да отпътува от Зимен хребет, където не е приет добре от Роб.
Коментар
- мисля че баба Нан е вещица, а син й Ходор е потомък на великан :D Обожавам приказките, които разказва на Бран. Авторът каза за нея как годините и спомените й се сливат в едно и тя самата не е сигурна кое било първо, което ме кара да мисля че тя е живяла повече отколкото изглежда. И историята, която разказа за Другите звучи като истина, а не легенда. В този случай защо след време ако "студ и смърт покрие земята", да не се появи последният герой, който с помощта на горските чеда да спаси хората?

~Едард~ (223-230)
Едард посещава Писел и го разпитва за смъртта на Джон Арин. Подробностите около внезапната болест и заминаването на кралицата към Скалата изглеждат доста съмнителни.
Коментар
- 1) Писел е замесен(отпраща майстера на Арин и сам го лекува до смъртта му като накрая му дава маков сок, може би за да не говори?) и прикрива кралицата, затова споменава Варис като иска да отклони вниманието от себе си
  2)Белиш също изиграва някаква роля, доста охотно предлага помощта си, дори изобличава слухарите на Варис и кралицата
  3)Преди смъртта си Джон Арин е разглеждал книга за родословието на знатни люде, жените им и децата. Преди да умре казва: "Семето е силно".

~Джон~ (231-241)
Противоречията на Джон със сир Алисър Торн се задълбочават, когато защитава Самуел Тарли. Сам и далеч от дома може би той вече намери истински приятели в лицето на Пип, Грен и Сам.
Коментар
-учителят по оръжие на Стражата е подкрепян от лорд-стюардът Боуен Марш (той защити Торн пред Тирион, като обясни че и той е бил принуден да отиде на Вала, защото се е биел на страната на Таргариените). Ако Джон продължава да е трън в очите на Торн, може да си навлече и неговият гняв.
- още няма вести от Бенджен Старк. Явно неговата роля е по-голяма щом авторът още ни напомня за него, все пак и други са се губили при обходи.

~Едард~ (242-251)
Кралят продължава да отсъства от съвета си. Турнирът, който той поръчва за Ръката си коства повече пари отколкото кралството може да осигури. Едард продължава да разследва смъртта на Джон Арин. 
Коментар
- веднага след смъртта на Джон Арин, Лиза Арин заминава за Долината заедно със детето си. Готвачът на Арин сподели на Едард, че двамата често се карали. Може ли да е било заради детето и това че Арин иска да го прати като повереник на Драконов камък при лорд Станис? Дори самият Едард си задава въпросът защо Станис заминава толкова бързо за Драконов камък след смъртта на Ръката и още не се е върнал, въпреки че е част от съвета. Може ли и той да е замесен в предполагаемото убийство на бившата Ръка? Но това противоречи на факта, че Арин и Станис редовно обсъждали нещо и заедно ходили до някакъв бардак. Книгата, която Арин заел от Пицел разглежда родословието на велики родове. Той и Станис дори потърсили едно копеле на краля. Едард смята, че това е причината за смъртта на приятелят му. Но защо Лиза Арин обвинява Ланистър за смъртта му? И какво значат думите, които смъртника изрича: "Семето е силно"? Защо Пицел гони майстера на Арин и сам го лекува? Защо точно преди да умре му дава маков сок, за да не се мъчи или за да не говори?




петък, 30 август 2013 г.

Георги Томов - Не беше тук и си отиде

Георги Томов - Не беше тук и си отиде

Когато отвориш тази книга и започнеш да четеш ще изпиташ любопитство. Защото всеки от разказите те грабва и те увлича до края. Няма мелодрама, а истински истории и много горчив привкус. Всички знаем, че не е лесно да си жив. В един момент се оплиташ в бодлива тел, която разранява ръцете и краката ти, а в следващия невидими ангелски криле ще ти покажат правилния път.
Авторът има невероятен усет за разгръщане на историята. Наглед малки детайли и отклонения от основното действие, накрая оформят цялата картина. Всеки от разказите се развиваше като филмов сюжет в главата ми. Героите са изключително реални и придават усещане за достоверност, което винаги е в плюс.
А самите разкази, колкото и да са различни се обобщават под една обща тема - животът. Смешен и забавен, така както ти се хили, може да ти забие и един шамар, за разнообразие. 
Колкото и да си мислим, че знаем за света и хората, двойно повече са тайните, които крием заключени зад вратите си.
От година не бях чела българска проза и съм радостна, че срещнах познато звучащи имена и обстановка. Книгата си заслужава след като те кара да се замислиш. Хареса ми.

"А лъжата всъщност е свързана с доверието - не можеш да излъжеш човек, който ти няма доверие." ~ из "Така си беше"

"На млади години човек обича точно както и мрази - с хъс, на живот и смърт. С времето разбира, че животът не е черно и бяло, животът е милиони нюанси сиво, а този цвят, толкова подценяван, носи мекота, дълбочина и постоянство." ~ из "Залез"

"На младини чувствата към човека до теб се базират на очакванията, а в зряла възраст - на общите спомени." ~ из "Залез

понеделник, 26 август 2013 г.

Четене на "Песен за огън и лед", част 5

Великото четене на "Песен за  огън и лед" от Джордж Р.Р. Мартин
~Бран~ (146-149)
Бран сънува странен сън. Свързва се с неестествена сила, която му помага да намери обратния път към тялото си. Духът му се рее в небето с триоката врана, която го учи да лети. Тя го дарява с трето око - носител на "ужасно знание".
Коментар
- интересни са сенките, които вижда, надвиснали над близките му в Кралски чертог: едната с ужасно лице на хрътка (охранителя на Джофри), другата със златни и красиви одежди като слънцето (Церсей), и третата с броня от камък(това мисля, че е Планината - брата на Сандор Клегейн);
- споменава се и Сянката на Асшаи, "където по изгрев слънце се пробуждат дракони". Мисля, че червените жреци владеят магия, която наистина може да пробуди дракон.
- в писъка на Бран, когато поглежда в самото сърце на зимата, се крие силата на думите, които Старк не забравят: Зимата иде. Това е призив към хората не само, за да не забравят крехкостта на живота, но и като предупредителен сигнал за опасността, която ги дебне.
- интерес ми направиха и костите, които Бран вижда на север, "на другите мечтатели". Значи е имало и други като него, преди него, които са виждали триоката врана?

~Кейтлин~(150-159)
Лейди Старк пристига в Кралски чертог, за да разбере чий е кинжалът, изпратен да убие сина й. Там среща лорд Петир Белиш, стар неин познайник, издигнал се до монетен надзорник и съветник на краля. Изненадата идва от факта, че не друг, а Тирион Ланистър е бил последния притежател на кинжала.
Коментар
- думите на Кейтлин за Петир ме заинтригуваха: "- Знаех, че ще се издигне високо - каза Кейтлин. - Още като момче беше много умен, но едно е да си умен, а друго да си мъдър." Карат ме да си мисля, че Петир ще повтори стари грешки, от които не си е взел поука.
- пак има малка част от историята на кралството, вмъкната много майсторски, за това как се е появил Кралски чертог. Крепостта е буквално лабиринт, който може би никой не познава изцяло.
- твърдението на Петир, че ножът е негов, но Тирион го е спечелил при залог е меко казано спорно. Д-р Алу ми напомни, че Тирион беше казал как никога не залага срещу семейството си. Това противоречи на обяснението на Петир. Още повече чувството ми за двойна игра от негова страна, наедно с Варис. Почва да става все по-интересно.

~Джон~(160-171)
Трудно е за Джон да забрави за предишния си живот. Студа и самотата е единственото, което има.
Коментар
- хората, които служат на Вала са пълни с гатанки. Харесват ми малките истории, които се сглобяват като пъзел. 

"Защо все става така, че когато човек издигне една стена, следващият веднага иска да разбере какво има отвъд нея?"

~Едард~(172-183)
Когато искаш мир, готви се за война.
Коментар
- кралството е на колене пред кредиторите си, ясно е. Финансовите интереси се защитават. Ланистърите са не само част от управлението, но и машината за пари.
- трудни дни предстоят на Старк. Ще повярва ли кралят на твърденията за смъртта на Джон Арин и този опит за убийство на едно дете. 
- Лорд Старк иска да е сигурен, че каквото и да стане, Северът ще е готов. Той дава заповед за укрепване на защитните си позиции.

~Тирион~(184-193)
Ситуацията на Вала е притеснителна. Лорд-командирът моли за помощ. Описва картина, която застрашава всичките Седем кралства. "Само Нощният страж ще остане между кралството и мрака, който ще помете от север."
Коментар
- лорд-командира е баща на Джора Мормон, който се намира на другия край на света, при Денерис
- взаимодействието около двата персонажа, на Джон и Тирион, е доста интригуващ. Сцената, когато си стиснаха ръцете беше като братско обещание за съдействие в бъдещ план. 
Вече получаваме ясен знак, че нещо наистина дебне отвъд Вала. Лорд-командир Мормон беше доста категоричен, когато молеше Тирион за помощ. Все повече са преминаващите на юг от стената. А от 19 защитни пункта, само 3 са обитаеми и то с под 1000 души бойци.
- ок, Бенджен не се връща. Отишъл е да търси сир Веймар Ройс, а както знаем той беше "убит" от Другите. Сигурно и той ще се срещне с тях, но съм убедена, че има още роля в книгата. Той каза на Джон: "Колко пъти трябва да ти го кажа, Джон? Ще си поговорим като се върна." Той ще е човекът, който ще ни разкрие повече за същността на Другите.
- забелязахте ли авторитета, с който се ползва слепия майстер Емон? Той нарича Тирион великан(хм...) И какви са тези сънища, които той има, пророчески?


"Молиш един недъгав да учи един сакат как се танцува - каза Тирион. - Колкото и искрен да е урокът, резултатът ще е гротеска."

понеделник, 12 август 2013 г.

Скот Линч - "Лъжите на Локи Ламора"

"Лъжите на Локи Ламора"
първа книга от поредицата за "Джентълмените копелета"

Локи Ламора има лошия късмет да се роди на място, което не дава почва за добър живот. Още на шест години той остава сирак и сам поема грижата да оцелее. Изключително хитър по природа, успява да се измъкне от сигурна смърт. Поема го Създателя на крадци, който не си е и мечтал за такъв талант. И наистина, Локи се оказва изключително съобразителен. Но таланта си има цена и той носи своята на шията си.

Камор напомня днешна Венеция. Отделени от водни канали, различните квартали са съобразени с потеклото и богатството на жителите си. В града управлява херцог Никованте и като при всеки режим съществуват различните прослойки на обществото. Властта не може да бъде без беззаконието, живота без смъртта, както и честността без алчността. Камор е сцена само за най-изкусните актьори. И не е нужно хората да познават лицето ти, за да ти се възхищават. Всеки лицедей знае, че няма нищо по-добро от богато украсената маска. В този занаят ти трябва нещо повече от бързи пръсти ако искаш да доживееш, за да се радваш на богатството си.

Джентълмените копелета са се обучавали цял живот на това, да творят с диво въображение най-големите си мечти.. За тях ежедневието е един безкраен маскарад, в който завесата винаги е вдигната. Но дори и най-големият герой трябва да премине през няколко трудности, за да стане любимец на зрителите. Не рядко по-харесван е злодеят, особено ако изпълнява ролята си колоритно. Но няма как да не симпатизираме повече на петте момчета, които не забравят, че да живеят значи да се смеят добре. А и защо не, това да е на гърба на благородниците, които са прекалено суетни, за да признаят, че са били измамени от човек без име.
По време на поредната си пиеса, бандата на Локи Ламора попада в действие, което не са предвидили и това им докарва куп усложнения. Не стига, че имат работа за вършене, а и главният им шеф Капа Барсави има идеи, за това как да запълват времето си. Но това, което той не знае е че Тайният мир, споразумението между него и Управата на града, е разиграван като зар на шахматна дъска и не е далече времето, в което по големите играчи ще разберат как ги мамят.

Трудно е винаги да печелиш, прекалено много неизвестни ще се намерят да ти клатят лодката. Локи Ламора го знае, но не го е страх да рискува. Може след това да съжалява за много неща, но ако не опита няма да е той. Може би най-важния урок, който ще научи е, че когато е на върха на славата си, има да губи повече от когато и да било.

Скот Линч е от новото поколение фентъзи автори, редом с Патрик Ротфус, Пол Хофман и Джо Абъркромби. Изградил е една самостоятелна история. Героите не се губят из купищата приключенци, тръгнали да търсят слава. Стилът му на писане е приятен за четене и определено не си налага цензура – Джентълмените копелета са много цапнати в устата. За себе си твърдя, че първата книга от поредицата е по-скоро въвеждаща и не заплита много от фабулата. Изключение правят постройките от елдерглас, оставени от предишните жители на Камор. Странен материал, който излъчва собствена светлина и не подлежи на обработка, почти магичен. Съществува и магия в този свят, но е по-скоро базисна. Правят се заклинания, има и алхимия, но не е като магическата система на Сандерсън или сигалдрията и прочие при Ротфус.

Книгата е приятен и свеж полъх, малко нов прочит на жанра, който естествено има своите корени в класиките. Заслужава си и ми харесва това, че не е претенциозна. Почваш да четеш уж в свободното време, но се оказва, че правиш всичко друго в интервалите за почивка. 

Fun Fact! Първоначалната идея на Скот Линч за историята на Локи Ламора започва от четвърта книга. Тоест първите три могат да се приемат като предистория.

Цикълът за "Джентълмените копелета":
1. "Лъжите на Локи Ламора" - ревю
0. "The Bastards and the Knives" - това е сборник от две новели, които допълват "Лъжите на Локи Ламора". По-точно как джентълмените копелета се сдобиват с Остершалинската ракия, която изигра важна роля в първата книга и как успяват да се отърват от убийците известни като "Хорът от ножове". Тя ще бъде издадена след третата книга "The Republic of Thieves". Стискаме палци издателство Рива да направят допечатка с оригиналните корици и третата книга да е с прекрасния арт.
2. "Червени морета под червени небета" - ревю
3. "The Republic of Thieves" предстои издаване на български език
4. "The Thorn of Emberlain" - Goodreads
5. "The Ministry of Necessity" - Goodreads
6. "The Mage and the Master Spy" - Goodreads
7. "Inherit the Night" - Goodreads