"Рицарят на Седемте Кралства" от Джордж Р. Р. Мартин

Най-прекрасни дами и доблестни господа, благопристойният летописец на Седемте Кралства още веднъж ще ви представи епос в стила на всеизвестният "Песен за огън и лед". Истории за странстващи рицари и красиви девици, страшни битки и забравени клетви. Заповядайте, не забравяйте греяното вино и  топлите шушони.

Ако си прочел многотомникът за играта на тронове няма как да пропуснеш и тази част от историята. Легендите за странстващият рицар Дънк и скуайърът му Ег започват "едва" 100 години преди събитията в "Песен за огън и лед", по време на мирното управление на династията на Таргариените.

Това, което харесвам в сборникът е как Мартин не изневерява на стила си. Разказите са неразделна част от голямата поредица и не липсват обратите и разкритията, с които сме свикнали. Събитията, които се описват допълват това, което вече знаем за отделните кралства, но предлагат и нещо по-различно. Един век време оказва влияние върху развитието на едно общество. Изключително е, когато един автор успее да предаде това усещане на читателя.

Интересна е гледната точка на Дънк. Едно момче, което съзрява на пътя като единственото, което го води са рицарските закони, които научава от своя покровител, странстващият рицар сир Арлън. Усещането, което придобиваш, когато гледаш през едни очи, които не са свикнали на разкош и интриги, кара света на Вестерос да изглежда сякаш по-примитивен. Това беше моето усещане. С прелистването на страниците виждаш старите игри и договорки, но някак затворени в по-малък мащаб. Как историята кове съдбите на персонажите, които още не са се появили. Ти разбираш обстоятелствата около отношенията между големите домове, въпреки че още не са се появили домогванията до Железният трон, тъй като Таргариените властват с пълна сила. Да, Старките са на север, Ланистърите пазят златото си, Дорнците бродят из горещите пясъци на земите си, но това все пак е земята, която още не е видяла упадъка на династията на Червеният триглав дракон и Бунта на Узурпатора.

Трите разказа са хронологично последователни. "Странстващият рицар" започва със смъртта на сир Арлън, след която Дънк поема по неговите стъпки тъй като това е единственият живот, който познава. На път за Ашфордски лъг и това, което ще се помни като великият турнир, той среща едно малко момче на име Ег, не толкова обикновено колкото на пръв поглед, за да стане негов скуайър. Типично за Мартин и най-незначителният човек в историите му е способен да обърне хода на историята.
В "Заклетият меч", след 1 година скитане в Дорн, двамата пътешественици се озовават в земите на Предела. Намират служба при старият сир Юстас Озгри, чиято слава е отдавна отминала. Но този човек е истинска енциклопедия, въпреки че монетата винаги има две страни. Според мен това е най-информативният разказ от трите, що се отнася до света на "Песен за Огън и Лед". И тук е моментът, в който да кажа нещо, което винаги съм искала. На всички, които твърдят, че Железният трон по право е на Денерис Таргариен...та-та-ра-тааааааа....А дано, ама надали! :D
"Тайнственият рицар" е последният разказ от "Рицарят на Седемте Кралства". Бих го нарекла обобщаващ. Част от историята много ми напомня за превъплъщенията на Манс Райдър, краля отвъд Валът. Не искам да издавам нищо от книжката, защото е наслада за истинските почитатели на поредицата. 200 страници истинско удоволствие. Книжката е прекрасна приключенска история. Препоръчвам задължително за любителите на Песента. Enjoy!

"Принцът на тръните" от Марк Лорънс

"Принцът на тръните"

първа книга от "Разделената империя"

Всичко в тази история се случва в едно притихнало и мрачно съзнание. Заслепен и оплетен от нишките на съдбата към един трон, принц Анкрат гледа света през чужди очи. Кръвта на жертвите напоява мракът в душата му, който притъпява сетивата му. За да победи в играта на живот и смърт той трябва да жертва всичко. Да разкъса тъмния воал оплел съзнанието му и да намери спомените си.

След катаклизъм, наречен Деня на хилядата слънца, Империята намира своя край. Сега земите й са разделени и само един от Стоте може да бъде стане император.

На 9 години принц Йорг вижда как майка му и малкия му брат Уил биват убити. Нито знатното потекло, нито очаквана присъда са пречка за нападателите да извършат убийството на семейството на краля на Анкрат. Но Йорг вижда всичко с очите си и завинаги ще пази спомена за случилото се. Един храст от тръни, чиято отрова пълзи в кръвта му и му пречи да забрави, го спасява от същата съдба и му предлага по-сладък път - този на отмъщението.
Това е моментът, в който детето, винаги предпазвано от топлата прегръдка на майката, се превръща в чудовище.

За Йорг хората стават просто средство, което превърне ли се в пречка, бива премахнато.

Почерненото му сърце го води по разбойнически пътища. Става главатар на колоритна банда от 38 мъже, за които той е олицетворение на злото. Кланета, убийства за забавление и изнасилвания, така преминават четирите му години на скитане.

След опустошенията, които Йорг предизвиква в пограничните райони на владенията на баща си, принцът си спомня за единствения си роднина и решава, че е време да го посети. Във Висок замък заварва и новият съветник на краля, Сагеус. Още при първата им среща, чуждоземеца показва новото разпределение на силите в кралство Анкрат. Когато Йорг застава срещу мъжът, изтъргувал живота на семейството си, момчето още веднъж се убеждава в правотата на действията си. Единственото, което може би е забравил е че всеки може да бъде наранен. И още веднъж трябва да поеме по трънливата пътека, която ще го отведе едва в началото. Защото нещата, които принцът научава в изпълнение на една непосилна задача, му отварят очите за голямата картина.

Време е фигурите да заемат местата на бойното поле и Йорг първи да тръгна в атака. Той ще пролее кръв в името на отмъщението и ще потърси сметка за отнетия живот. Първата жертва пада и войниците трябва да прегрупират редиците си, защото ако Йорг твърдеше, че на 15 ще е крал, сега твърди, че на 20 ще е император.

Мнението ми за поредицата се смекчи след обективно премисляне на нещата, които ме дразнеха на пръв прочит. Първо, прави впечатление крехката възраст на главния герой. В Средновековието момчетата на 14-15 години са били воини (в "Песен за огън и лед" на Джордж Мартин, Роб и Джон са на 14, а Теон на 16), което ме отказа да отбелязвам това като нещо нелогично по повод действията на Йорг. Второ, агресията и "знанията от живота". Със сигурност травмите от детството могат да се отразят по този начин, така че си затварям и другото око. Лично за мен минус беше разказа от първо лице, което на фона на горните две изброени ми действаше изключително дразнещо. Нямаше го шеговития тон на разказвача, който иронизира лудия късмет на главния герой и в повечето случаи се явява като гласът на здравия разум. (Защото колкото и да ни харесва това, което се случва в една книга, трябва да сме наясно, че не всичко е практически възможно.) През цялото време в ушите ми звучеше самохвалството на злия и отмъстителен Йорг.
Знам, че към книгата има голям интерес и хората я харесват. Това е просто моето мнение и не насилвам никой да се съгласява с нечия чужда истина. Просто не се насладих на историята и ми липсваше моментът "да ти увисне ченето" от случващото се. Да, фентъзито е пълно с клишета и всяко едно от тях съм срещала в книги, които обичам. Точно тук би трябвало да се намеси автора и да покаже, че въпреки това, книгата му си заслужава да се прочете, защото е нещо, което съществува заради себе си. Почнах да се оплитам и ще взема да се спра. Ще ми е интересно ако някой сподели мислите си по темата или просто коментира нещо, за което се е сетил докато е чел книгата/ревюто. Иска ми се смисълът на този блог да е споделянето, а не толкова даването на добра или лоша оценка.

Първа трилогия - "Разделената империя":
1. "Принцът на тръните" - ревю
2. "Краля на тръните" - Goodreads
3. "Императорът на тръните" - Goodreads
Като допълнение авторът има кратки истории в света на "Разделената империя":
"Select Mode" - кратка история за Йорг и Нубанеца, преди "Принцът на тръните". Разказът е от антологията "Unfettered".
"Sleeping Beauty" - версия на приказката за "Спящата красавица", включваща Йорг.

Втора трилогия - "The Red Queen's War":
1. "Prince of Fools" - Goodreads

Скот Линч "Червени морета под червени небета" (Locke Lamora lives!)

Поредната книга от цикъла за Джентълмените копелета отново ни връща в играта с лъжите на Локи Ламора. Прекрасно продължение и напълно заслужено чакане.

Загубата за Джентълмените в Камор беше голяма. Раната, която носят двамата приятели трудно ще се излекува след като има кой да помни. Локи е съкрушен и не може да повярва, че плановете му бяха почти осуетени. Но с помощта на Джийн, те трябва да продължат да правят това, в което са най-добри, заради старият Окови и Джентълмените копелета.

Локи и Джийн оставиха безредиците в Камор и решиха да започнат на чисто (което в никакъв случай не значи, че Паякът е забравил). Двамата отиват в Тал Верар с една цел - да постигнат невъзможното. Като знаем породата на Локи Ламора това звучи смехотворно. Невъзможно? По-скоро Локи още не се е пробвал.

Тал Верар е поредният град, в който лицедеите залагат на изобретателност и късмет. В ретроспекция научаваме, че две години са били нужни за подготовката на нещо нечувано - да ограбиш най-добре охраняваният трезор в Кулата на греха, мястото за разтуха на богатите верарци. Но за да спечелиш играта трябва да познаваш своите опоненти.

В сърцето на града се намират три острова полумесеца на Великите гилдии (Алхимици, Изобретатели и Търговци), а в центъра е високата Кастелана, на чийто връх е Мон Магистерия, крепостта на Архонта. Тал Верар официално се управлява от Приори, търговски съвет, в който членуват най-заможните верарци, но значителна власт има и обитателят на тази крепост. Архонтът заема пост, който му носи командването над армията и флотата на Тал Верар, която съществува благодарение на финансите на търговците. Тези две сили движат политиката на града. Познайте кой става първи приятел с Локи и Джийн. Въпреки двете години подготовка, пак успяват да засегнат нечий интереси, което никога не им е вършело безплатна услуга. Но ние затова ги харесваме.

Чрез "измама в измамата" те успяват да си проправят път до ключът към тяхното богатство. Само с добре премерена крачка, капанът около Рекин, господарят на Кулата на греха, щраква. Но и друга лисица излиза от дупката си, когато научава от стари познайници на Джентълмените копелета, какво кроят.

Позицията на Архонта в град като Тал Верар е разклатена. Седем години са минали откакто гражданите са били спасени от своята флота. А в мирни дни няма как да видиш военната сила в действие. Притеснен от загубата на позиции, Страгос е решен да си върне старата слава на избавител. Затова трябва да измисли начин как да надделее над Приори, негови противници още от създаването на поста му. След Хилядодневната война с Камор, за да се ограничи тайната вражда за власт и пари на търговските съвети, бил създаден постът Архонт, който да предотврати използването на военната сила за лични облаги.

Тук Локи и Джийн се намесват  в неговите планове. Запознат с цялото им досие той иска да ги използва за целите си. С подходящата мотивация те стават пирати. Целта им е да разбунят духовете из Пиринчено море и да предизвикат буря, която да заплаши бреговете на Тал Верар.

Морската част е представена чудесно, тъй като имаме възможност да научим това-онова заедно с героите, които не са успели да стигнат до тази част на обучението си с Окови. Самият автор признава, че е направил изменения в терминологията, за да е по-разбираемо действието. По този въпрос мога да кажа, че да изкараш два месеца в открито море на пиратски кораб не си е работа, а робски труд.

Спойката, която държи историята жива за мен, е приятелството между Локи и Джийн. Страхотно е да видиш взаимодействието между двамата. Те са като два скачени предмета като се допълват един друг. Локи е мозъкът, а Джийн тялото (не в един случай го е спасявал от сигурна смърт).

Как завършва историята? Трябва сами да прочетете. Защото ако първата книга ви е направила впечатление, тази ще ви очарова. Пак има игри и неочаквани обрати, герои и победени. Прекрасен е начина, по който Линч продължава да гради персонажите си и в тази книга научаваме повече за тях. Авторът се е справил със задачата си да оправдае очакванията за продължение на първата книга. в скорошно интервю дори призна, че първите три книги са само предистория. Първоначалните му записки започват от четвъртата част. Знам, че ни очакват още по-грандиозни приключения и нямам съмнения, че поредицата завинаги ще запази челни позиции в класациите за фентъзи. Още повече, че в следващата книга ще се запознаем с енигматичният образ на Сабета, която е най-болезнената тема за Локи Ламора.

Fun Fact! Първоначалната идея на Скот Линч за историята на Локи Ламора започва от четвърта книга. Тоест първите три могат да се приемат като предистория.

Цикълът за "Джентълмените копелета":
1. "Лъжите на Локи Ламора" - ревю
0. "The Bastards and the Knives" - това е сборник от две новели, които допълват "Лъжите на Локи Ламора". По-точно как джентълмените копелета се сдобиват с Остершалинската ракия, която изигра важна роля в първата книга и как успяват да се отърват от убийците известни като "Хорът от ножове". Тя ще бъде издадена след третата книга "The Republic of Thieves". Стискаме палци издателство Рива да направят допечатка с оригиналните корици и третата книга да е с прекрасния арт.
2. "Червени морета под червени небета"
3. "The Republic of Thieves" предстои издаване на български език

4. "The Thorn of Emberlain" - Goodreads
5. "The Ministry of Necessity" - Goodreads
6. "The Mage and the Master Spy" - Goodreads
7. "Inherit the Night" - Goodreads

Четене на "Песен за огън и лед" - част 9

Още една част от епосът "Песен за огън и лед"

~Тирион~ 361-372
Тирион е в една от килиите на Орлово гнездо и чака присъдата на Арините. С хитрост или ако желаете късмет, той може би ще излезе през вратата по предназначение, а няма да полети.
Коментар
-историята за кинжалът, който трябваше да убие Бран Старк, прочетена от няколко различни гледни точки, все повече потвърждава, че Кутрето е наел убиецът.

~Едард~ 373-378
Едард се събужда дни след битката, в която загуби половината от хората си в Кралски чертог. След кратък разговор с краля, човек , с който го свързва цял живот, той отново е заставен да бъде Ръка. Още веднъж плановете му да се върне на Север пропадат.
Коментар
"Сънуваше стар сън - за трима рицари в бели плащове, за отдавна срутена кула и за Лиана в плувналото в кръв ложе...Разправяха, че Регар я наричал "кулата на радостта", но за Нед тя беше горчив спомен."
-кулата, в която Нед е намерил сестра си е била в земите на Дорн, откъдето е и жената на Регар, Елия. Имам предположение, че Регар е изпратил Лиана там, за да я опази (може би нея и нероденото им дете), далеч от битката за Кралски чертог.

~Кейтлин~ 379-390
Малките битки за надмощие въвличат всичките седем кралства в хаос.  Джайм Ланистър бяга от Кралски чертог и събира армия в Скалата на Кастърли. Кейтлин научава, че баща й, владетелят на Речен пад, през чийто земи минава единственият път към Севера, е  в не добро здраве. А сега и нейният пленник Тирион успява да се измъкне, като не забравя да спомене: "Ланистърите винаги плащат дълговете си".

~Джон~ 391-397
Джон Сняг се доказа като добър владетел, добър с меча и съвестен към хората си. Остава му само да се докаже като водач.

~Тирион~  398-405
Тирион притежава хитростта и умът на основателя на рода Ланистър. Това, което рицарите могат да направят с мечът си, той постига с думи. Успява да убеди бандата планинци, че е ценен техен съюзник като така си осигури тяхното сътрудничество.
Коментар
- Тирион обещава Долината на Арин на планинците, според които тя е тяхна по право.

"Скакалци в програмата" - български фантастични разкази

"Скакалци в програмата"

Сборникът съдържа 24 кратки разказа на различна тематика. Не съм фен на жанра и не съм чела много фантастика, затова мога да кажа само кой разказ ми допадна най-много. Книжката има средна оценка в GoodReads и намира почитатели. 

"Програматорът" на Златомир Коларов

Един Програматор, създаден по подобие на Бога, отива в Храма да се изповяда за греховете си. Когато Бог го създал, дарил му Райските градини, които да обработва и да се радва на плодовете на честния си труд. Работата обаче му натежала , посегнал към ябълката на познанието и сътворил помощник по свой образ и подобие, да му помага. Желанието му било творението да се самоусъвършенства и да не повтаря неговите грешки.

"...да бъде по-съвършено творение от нас, създадените от Бога програматори."

Клонирал го, за да може творението му да не скучае и го пуснал в градините си. С времето обаче то се възгордяло,станало хитро, завистливо и лакомо. Чрез знанието, дарено му от създателя, започнало да върши злини. Отрекло всичко, на което твореца го научил - крадяло. лъжело и убивало. Използвало знанието за недостойни и користолюбиви цели. Но въпреки това, трябвало да има и добра страна, нали било създадено, както Бог сътворил Програматора - по свой образ и подобие. Тогава защо повтаряло стари грешки?

Програматорът трябвало да разбере, че никой творец не е по-велик от творението си.

Четене на "Песен за огън и лед" - част 8

Великото четене на "Песен за огън и лед" от Джордж Р. Р. Мартин

~Едард~ 312-318

Кралят научава, че Денерис Таргариен очаква дете. Едард Старк е против заповедта му да я убият. Ръката на краля още веднъж напомня на владетеля си за миналото и това му навлича гневът на Баратеон. Лорд Старк решава, че е време да прекрати авантюрата си в Кралски чертог и да се върне там, където е нужен, в Зимен хребет.

Коментар

-Пицел реагира доста изненадано, когато Варис спомена за отровата Сълзите на Лис; нали точно с нея е убит Джон Арин.

~Кейтлин~ 319-334         

Кейтлин стига до Долината, водейки Тирион Ланистър като заложник, за да получи подкрепа от сестра си, Лиза Арин. Но положението в Орлово гнездо не е сигурно. Подданиците на Арин имат съмнения около смъртта му. Сега, след 300 години притежание, титлата „Законен пазител на Изтока” не принадлежи на родът Арин, а е дадена на Джайм Ланистър. За рицарите на долината, младият наследник Робърт Арин, е прекалено болнав, за да заяви претенциите си и за тях е по-удачно Лиза да се омъжи отново. Но тя има други планове, за себе си и за Тирион.

Коментар

-Кейтлин среща чичо си, Бриндън Тъли, Черната риба.

~Едард~ 335-340

Кутрето води Едард в бардака, който Станис и Арин упорито търсели. Там Ръката среща жена, която има дете от краля. На пътя обратно за Червената цитадела, Джайм Ланистър пресреща Едард. За да отмъсти за залавянето на брат си, той заповядва на войниците си да убият хората на Старк.

Коментар

-по думите на Кутрето и Едард, Робърт има няколко копелета: едно момиче в Долината (Мия Каменната), Барра от Кралски чертог, момче в Бурен край, чиято майка е от дома Флорент;

-какво ще кажете за мисълта на Едард, когато с Кутрето говореха за копелетата на Робърт: „Неволно си спомни за Регар Таргариен. Зачуди се дали и Регар бе посещавал бардаци и странно защо реши, че не е.”

Все повече се убеждавам, че Джон е дете на сестра му Лиана, а бащата е Регар. Тя моли Едард да обещае. Какво, може би да отгледа детето й като свое. Робърт вече спомена, че войната е започнала, когато Регар е „отвлякъл” Лиана, която му е била обещана за жена. Едард се връща с Джон в Зимен хребет след бунта, който печели на Робърт Железния трон. Така и не иска да каже коя е майката на тъй нареченото му копеле, а Джон поразително прилича на него, носи чертите на Старк.

~Денерис~ 341-349

Халазарът на хал Дрого достига Вее Дотрак – Градът на господарите на конете. Халееси трябва да се представи на дош халеен. Също като обичаите и градът на дотраките е различен. Едно ширнало се поле, без стени и покрив, подслонено от Майката на планините.

Коментар

-има пророчество, че един ден всички халове ще се върнат при Майката, във Вее Дотрак

~Бран~ 350-360

Хората на Севера не забравят, че зимата иде. Зимното селище извън стените на замъка се пълни с фермери, които вече не могат да обработват земите си. Бран и Роб излизат да пояздят, за да изпробват новото седло, което Тирион измисли за Бран. Настъпват тежки времена за Старките. На Валът още нямат вест от Бенджен Старк, пристига и писмо и от Кейтлин за пленяването на Тирион. Северът се подготвя. Освен заплахата от война, още дезертьори се появяват на юг от Вала.

Джани Вурц - "Повелителят на сянката"

Джани Вурц - Повелителят на сянката (#1 от "Войни на сенките и светлината")

Преди пет столетия светът на Атера бива обгърнат от тъмнината на Мъгливия дух. Заедно със светлината, хората губят и владетелите си. Магьосниците, помогнали на четирима от наследниците на върховните крале, с надеждата да спасят кралския род. И било направено пророчество:

"Океанският свят Даскен Елур, 

забравен за столетие,

ще даде неведоми изкуства в още неродените

ръце - владетелнопотомчески.

Те ще донесат гибелта на Мъгливия дух

и отново ще освободят слънцето на Атера."

В света на Даскен Елур.

Седем поколения Амрот води война с пиратите на Картан. Неплодородната земя на картанците ги принуждава да ограбват корабите на Амрот. След битка в открити води с'Фалинският род губи краля си. В плен на краля на Амрот попада и омразното копеле на Авар с'Фалин. Но съдбата плете своите нишки и майчината клетва оживява.

Осъден на изгнание, Аритон с'Фалин, трябва да прекрачи Вратата на изгнанието, откъдето жив човек не се е връщал. Но принцът на Картан не е обикновен мъж. Той е магьосник, обучен на изкуството на сенките в самия Раувен, от пазителите на древното знание.

Воден от древното пророчество, Великият маг на Раувен, дядо на двамата враждуващи кралски наследника, отвлича амротския принц Лисаер и го изпраща по предначертаната му пътека.

Но за разлика от брат си, Лисаер не владее своята магия и двамата врагове са изправени пред трудно решение. Могат ли да забравят враждата и като един да се преборят за живота си?

Като малък Аритон желаел да изучи магията, за да върне плодородността в земите на Картан, но бил принуден да последва пътя на баща си - този на владетел. Прочел древните книги, той си спомня пророчеството на Дакар и разбира, че Портата може би води към друг свят. Така или иначе път назад няма.

В Атера, обгърнат от непрестанни мъгли, магьосниците от Единението се задействат. Думите на един от Седмината, носят надежда за избавление. Чрез общите си сили те усещат приближаването на обещаното им спасение. Порталът от Даскен Елур бива прекосен и те се запътват натам, за да видят с очите си наследника на върховните крале.

Когато попадат в новия свят, Аритон - Повелител на сянката и Лисаер, Господар на светлината, трябва да жертват старите си мечти, за да спасят поданиците си. Заедно принцовете могат да надвият Мъгливият дух, но поотделно уменията им са способни да нанесат по-голяма вреда на Атера.

Книгата не ми допадна. Историята ми беше скучна и ми липсваше загадката. Действието беше накъсано и начина на списване ми приличаше по-скоро на водене на бележки на автора. Главните герои ми бяха скучновати и света им не ме впечатли.

Четене на "Песен за огън и лед" - част 7

Великото четене на "Песен за огън и лед" от Джордж Р. Р. Мартин

~Кейтлин~ 252-260
По пътя за Зимен хребет, Кейтлин и сир Родрик, отсядат в хан, където срещат Тирион. Убедена във вината му за опита за убийство на сина й, с помощта на заклети мечове на Тъли, Кейтлин го прави свой пленник.

~Санса~ 261-270
Санса изживява мечтите си, когато отива на Турнира на Ръката и получава дар за красотата си от Рицаря на цветята. Сандор Клегейн й показва и грозната страна на живота. Рицарите не винаги са толкова доблестни и смели като в песните.
Коментар
- Петир Белиш не е забравил чувствата си към Кейтлин, той вижда в Санса лицето на майка й
- първата поява на краля от пристигането му в Кралски чертог е на турнира, където се напива и заявява, че ще участва в масовия бой. Церсей не е съгласна с решението му, Джайм иска да защити сестра си като опитва да усмири краля, но Робърт го избутва на земята. Кралят заявява, че може да го победи по всяко време; Джайм, знае че славата на Робърт Баратеон отдавна е загубила блясъка си.
- Хрътката се държи странно със Санса. Говори така сякаш знае каква е, но едновременно изпитва и страх от нея.

~Едард~ 271-287
Дворцовите интриги в Кралски чертог нямат край. Защо Арин е бил убит? "Задаваше въпроси", му прошепва Варис. Дали съдбата на предишната Ръка няма да сполети и Едард, който усилено търси причината за смъртта на приятеля си.
Коментар
- рицарят, когото Планината убива е скуайърът, когото Едард искаше да разпита.Може би наистина Церсей/Ланистърите са му платили да го убие. След смъртта на Арин, въпреки че Лиза Арин напуска Кралски чертог с цялата си свита, той остава. Помазват го за рицар. Купуват бронята му, за да участва на турнира и Планината, който е знаменосец на Ланистър, го убива. Случайна смърт или начин да му затворят устата?
- Варис е добър в дегизирането

~Тирион~ 288-300
Кейтлин излъга всички като ги остави да си мислят, че е тръгнала към Зимен хребет. На път за Орлово гнездо, Тирион оцелява в първата си битка.
Коментар
- от всички присъстващи рицари, Тирион обърна повече внимание на войниците на Фрей. Дали пресметливият владетел Фрей, който винаги закъснява и обича да е на страната на победителите, няма да отиде директно при Тивин Ланистър с новината за пленничеството на Тирион? Каква роля в последващите събития би могъл да изиграе Фрей?
- Белиш е излъгал за кинжалът, Тирион никога не би заложил срещу семейството си

~Аря~ 301-311
Аря упражнява задачи дадени от Сирио Форел и докато обикаля из замъка чува странен разговор.
Коментар
- аз разпознавам Варис и Илирио като двамата човека, които говорят. Човекът с говор от свободните градове и двуостра жълта брада е Илирио, а войника, който е смътно познат на Аря и иска още злато и "птиченца" е Варис.
Ще говоря по точки за да си систематизирам мисълта:
1)"Намери копелето. Вълкът и лъвът скоро ще се стиснат за гърлата." -Варис
Тук може би става дума за това, което Станис и Джон Арин са търсили в бардаците и то да даде конкретния повод за война между домовете. Но защо Варис го казва на Илирио, това копеле във Вестерос ли е или отвъд Тясно море? Чие копеле търсят?
2) Илирио, казва че е рано за война, не били готови, халът няма да се размърда докато Денерис не роди. Нека не забравяме и яйцата, които Илирио й подари, може би чакат тя да ги съживи.
И се замислям дали през цялото време целта им не е била да провокират война във Вестерос, за да може армията на Денерис по-лесно да превземе кралството, когато то е разединено?Илирио намеква за участието на Варис в смъртта на Ръката макар и косвено, слухарят не може да не е знаел какво се крои, просто развитието на нещата го е устройвало(в следваща глава на малкия съвет, Варис спомена за сълзите на Лис и Пицел облещи очи; тоест майстера играе по свирката на Ланистър, тъй като знаем, че единствената му цел е да си запази мястото си)
3)Странно, ако Илирио финансира Варис, той ли е поръчителя или работи за някой друг. Кой извън Вестерос ще иска това?
-в тази глава ясно може да видим как фигурите се наместват по дъската
1)Станис Баратеон и Лиза Арин събират мечове
2)Лорд Ренли и Лорас Тирел искат да омъжат Робърт за потомката на Планински рай, да създадат нова коалиция
3)Кутрето върши всичко сам. Единственото, което ще направи като "помогна" на Кейтлин да залови Тирион, е да предизвика Ланистър. А тръгне ли Тивин на север, домът Тъли му е на пътя.
4) Едард усеща какво се мъти и заповяда Северът да укрепи позициите си. Страхът му се потвърждава след като разбира, че Кейтлин е пленила Тирион. Той иска да напусне Кралски чертог по най-бързия начин, след като практически знае че Ланистър държат парите и дърпат конците на властта.

Топ 10 любими книги (so far)

10. "Сред дивата пустош" от Джон Кракауер

Книгата е писана по истинска история, за един млад мъж, тръгнал да търси себе си. Това е по-скоро сантиментален избор свързан с любимата ми група и един период, в който се питах "има ли смисъл?". Ако искаш да разбереш повече гледай документалния филм Into the wild. Книгата описва същите събития с малко повече история и снимки.

9. "Гордост и предразсъдъци" от Джейн Остин

Доста противоречиво за мен. Може да се каже, че обратното броене показва и промяната в жанровете, които чета. Англичаните и техните безкрайни порядки и обществени норми. И разбира се героинята, която е различна от останалите, но въпреки разбиранията си попада в същия затворен кръг. Никой не може да избяга напълно от това, което му е вкоренено в съзнанието. Харесвам остроумния диалог и щастливия край, естествено :)

8. "Хари Потър и философският камък" от Дж. К. Роулинг

Защото без нея надали щях да възприема каквото и да е фентъзийно четиво. Получавах всеки том като подарък за Коледа и мисля, че това беше началото на любовта ми към книгите. Истина е когато казват, че всяка нова книга е нов свят, в който да се изгубиш.

7. "Ребека" от Дафни дю Морие

"Ребека" е едно емоционално преживяване. Главната героиня, която се бори с духа на една умряла съпруга и силата, която е нужна, за да простиш и продължиш напред. Всичко това допълнено с внушителни природни картини и авторска ръка по-лека от перце, но особено въздействаща.

6. Разказите на Х. Ф. Лъвкрафт

Никога не съм харесвала ужасите като жанр, но Лъвкрафт ми допадна от пръв прочит. Философията му за страха от неизвестното и как хората сме една незначителна част от една невидима вселена, е това, което го отличава. Неговият митос за "древните богове", чийто сили си играят със съзнанието ни наистина може да ти въздейства. Какво по-страшно от собственото ни въображение, което може да си играе с най-големите ни страхове.

5. "Облак врабчета" от Такаши Мацуока

Любовта ми към тази книга е свързана с любопитството ми към японската култура и обичаи. Хикари може по-добре да разкаже за източните традиции и история на тази нация. Харесвам манга от порядъка на Blade of the Immortal и Berserk, и "Облак врабчета" беше естествено продължение в тази насока. Една дълбока и откровена история, която като река дълбае своя път във времето.

4. "Преди да увиснат на въжето" от Джо Абъркромби

Страхотна динамика на действието - така описвам за себе си Абъркромби. Това най-силно си пролича във втората част на "Първият закон". Оригинални герои и история, която събаря клишета. В нея има всичко, което търся в едно фентъзи - кръв, насилие и ако може да няма цензура. Dark gritty fantasy.

3. "Името на вятъра" от Патрик Ротфус

В тази книга няма един излишен ред. Главният герой ти разказва цялата си история за три дни, всеки от тях описан в по книга. В първата част срещаме Квоте, който вече е легенда и всичко довело до това, за него е в миналото. Представи си, че гледаш филм, чието начало си изпуснал, но е толкова интересен, че трябва да се върнеш и да разбереш какво се е случило. Харесват ми ребусите, които Ротфус плете и те оставя да гадаеш. Изключително умен автор с богато въображение. Много важна в книгата е играта на думи с имената на персонажите и местата, на които се развива историята, затова е препоръчително да се чете в оригинал.

2. "Игра на тронове" от Джордж Р. Р. Мартин

Харесва ми историята на света в "Песен за огън и лед". Мога да чета с хиляди страници за отминали времена на интриги, стари вражди, любовници и герои. Това, което може да те отблъсне в тази книга, мен ме привлича. Отбелязвам си всяка малка подробност и живея с персонажите. Не е тайна за хората, които ме познават, че има ли герой, който да наподобява варварин/викинг/северняк, аз съм от неговия отбор. Аз съм от Старките, но симпатизирам силно и на Виктарион Грейджой, и много се чудих дали на трето място да не поставя "Пир за врани". Но първата книга е тази, която ме накара да искам да науча как се печели играта на тронове.

1. "Вещерът: Последното желание" от Анджей Сапковски

Харесвам конкретно първия сборник, заради майсторството, с което авторът претворява една поучителна история, в един мрачен разказ за живота. Легендите, които хората са си предавали от уста на уста, макар и украсени на места, вярвам са били реални събития. Такъв е за мен Гералт. Това е, което прави тази книга специална за мен. Той ме кара да вярвам, че моето Предопределение съществува и животът, който водя не е без смисъл.

Четене на "Песен за огън и лед" - част 6

Великото четене на "Песен за огън и лед" от Джордж Р. Р. Мартин

~Аря ~(194-202стр.)

Аря загърбва непокорството си и влага усилия в уроците при Сирио Форел, защото се задава студът и хората освирепяват.

~Денерис~ (203-211)

Денерис свиква с ролята си на халееси като показва на брат си кой е истинският дракон. Тя загърбва невинността си и е решена да гледа само напред. А там е Дотракското море, което сега е нейният дом.

Коментар

-през цялата глава драконовите яйца бяха като живи. И съня за черният дракон се почви отново. Мисля си, че не случайно Илирио ги подари на Денерис, тя трябва да ги съживи. 

~Бран~ (212- 222)

Бран се старае да е истински лорд и крие сълзите, но споменът за падането го преследва и той малко по малко си спомня за случилото се. Тирион изпълва поръчението на Джон Сняг, но бърза да отпътува от Зимен хребет, където не е приет добре от Роб.

Коментар

- мисля че баба Нан е вещица, а син й Ходор е потомък на великан :D Обожавам приказките, които разказва на Бран. Авторът каза за нея как годините и спомените й се сливат в едно и тя самата не е сигурна кое било първо, което ме кара да мисля че тя е живяла повече отколкото изглежда. И историята, която разказа за Другите звучи като истина, а не легенда. В този случай защо след време ако "студ и смърт покрие земята", да не се появи последният герой, който с помощта на горските чеда да спаси хората?

~Едард~ (223-230)

Едард посещава Писел и го разпитва за смъртта на Джон Арин. Подробностите около внезапната болест и заминаването на кралицата към Скалата изглеждат доста съмнителни.

Коментар

- 1) Писел е замесен(отпраща майстера на Арин и сам го лекува до смъртта му като накрая му дава маков сок, може би за да не говори?) и прикрива кралицата, затова споменава Варис като иска да отклони вниманието от себе си

  2)Белиш също изиграва някаква роля, доста охотно предлага помощта си, дори изобличава слухарите на Варис и кралицата

  3)Преди смъртта си Джон Арин е разглеждал книга за родословието на знатни люде, жените им и децата. Преди да умре казва: "Семето е силно".

~Джон~ (231-241)

Противоречията на Джон със сир Алисър Торн се задълбочават, когато защитава Самуел Тарли. Сам и далеч от дома може би той вече намери истински приятели в лицето на Пип, Грен и Сам.

Коментар

-учителят по оръжие на Стражата е подкрепян от лорд-стюардът Боуен Марш (той защити Торн пред Тирион, като обясни че и той е бил принуден да отиде на Вала, защото се е биел на страната на Таргариените). Ако Джон продължава да е трън в очите на Торн, може да си навлече и неговият гняв.

- още няма вести от Бенджен Старк. Явно неговата роля е по-голяма щом авторът още ни напомня за него, все пак и други са се губили при обходи.

~Едард~ (242-251)

Кралят продължава да отсъства от съвета си. Турнирът, който той поръчва за Ръката си коства повече пари отколкото кралството може да осигури. Едард продължава да разследва смъртта на Джон Арин. 

Коментар

- веднага след смъртта на Джон Арин, Лиза Арин заминава за Долината заедно със детето си. Готвачът на Арин сподели на Едард, че двамата често се карали. Може ли да е било заради детето и това че Арин иска да го прати като повереник на Драконов камък при лорд Станис? Дори самият Едард си задава въпросът защо Станис заминава толкова бързо за Драконов камък след смъртта на Ръката и още не се е върнал, въпреки че е част от съвета. Може ли и той да е замесен в предполагаемото убийство на бившата Ръка? Но това противоречи на факта, че Арин и Станис редовно обсъждали нещо и заедно ходили до някакъв бардак. Книгата, която Арин заел от Пицел разглежда родословието на велики родове. Той и Станис дори потърсили едно копеле на краля. Едард смята, че това е причината за смъртта на приятелят му. Но защо Лиза Арин обвинява Ланистър за смъртта му? И какво значат думите, които смъртника изрича: "Семето е силно"? Защо Пицел гони майстера на Арин и сам го лекува? Защо точно преди да умре му дава маков сок, за да не се мъчи или за да не говори?

Георги Томов - Не беше тук и си отиде

Георги Томов - Не беше тук и си отиде

Когато отвориш тази книга и започнеш да четеш ще изпиташ любопитство. Защото всеки от разказите те грабва и те увлича до края. Няма мелодрама, а истински истории и много горчив привкус. Всички знаем, че не е лесно да си жив. В един момент се оплиташ в бодлива тел, която разранява ръцете и краката ти, а в следващия невидими ангелски криле ще ти покажат правилния път.

Авторът има невероятен усет за разгръщане на историята. Наглед малки детайли и отклонения от основното действие, накрая оформят цялата картина. Всеки от разказите се развиваше като филмов сюжет в главата ми. Героите са изключително реални и придават усещане за достоверност, което винаги е в плюс.

А самите разкази, колкото и да са различни се обобщават под една обща тема - животът. Смешен и забавен, така както ти се хили, може да ти забие и един шамар, за разнообразие. 

Колкото и да си мислим, че знаем за света и хората, двойно повече са тайните, които крием заключени зад вратите си.

От година не бях чела българска проза и съм радостна, че срещнах познато звучащи имена и обстановка. Книгата си заслужава след като те кара да се замислиш. Хареса ми.

"А лъжата всъщност е свързана с доверието - не можеш да излъжеш човек, който ти няма доверие." ~ из "Така си беше"

"На млади години човек обича точно както и мрази - с хъс, на живот и смърт. С времето разбира, че животът не е черно и бяло, животът е милиони нюанси сиво, а този цвят, толкова подценяван, носи мекота, дълбочина и постоянство." ~ из "Залез"

"На младини чувствата към човека до теб се базират на очакванията, а в зряла възраст - на общите спомени." ~ из "Залез

Четене на "Песен за огън и лед", част 5

Великото четене на "Песен за  огън и лед" от Джордж Р.Р. Мартин

~Бран~ (146-149)

Бран сънува странен сън. Свързва се с неестествена сила, която му помага да намери обратния път към тялото си. Духът му се рее в небето с триоката врана, която го учи да лети. Тя го дарява с трето око - носител на "ужасно знание".

Коментар

- интересни са сенките, които вижда, надвиснали над близките му в Кралски чертог: едната с ужасно лице на хрътка (охранителя на Джофри), другата със златни и красиви одежди като слънцето (Церсей), и третата с броня от камък(това мисля, че е Планината - брата на Сандор Клегейн);

- споменава се и Сянката на Асшаи, "където по изгрев слънце се пробуждат дракони". Мисля, че червените жреци владеят магия, която наистина може да пробуди дракон.

- в писъка на Бран, когато поглежда в самото сърце на зимата, се крие силата на думите, които Старк не забравят: Зимата иде. Това е призив към хората не само, за да не забравят крехкостта на живота, но и като предупредителен сигнал за опасността, която ги дебне.

- интерес ми направиха и костите, които Бран вижда на север, "на другите мечтатели". Значи е имало и други като него, преди него, които са виждали триоката врана?

~Кейтлин~(150-159)

Лейди Старк пристига в Кралски чертог, за да разбере чий е кинжалът, изпратен да убие сина й. Там среща лорд Петир Белиш, стар неин познайник, издигнал се до монетен надзорник и съветник на краля. Изненадата идва от факта, че не друг, а Тирион Ланистър е бил последния притежател на кинжала.

Коментар

- думите на Кейтлин за Петир ме заинтригуваха: "- Знаех, че ще се издигне високо - каза Кейтлин. - Още като момче беше много умен, но едно е да си умен, а друго да си мъдър." Карат ме да си мисля, че Петир ще повтори стари грешки, от които не си е взел поука.

- пак има малка част от историята на кралството, вмъкната много майсторски, за това как се е появил Кралски чертог. Крепостта е буквално лабиринт, който може би никой не познава изцяло.

- твърдението на Петир, че ножът е негов, но Тирион го е спечелил при залог е меко казано спорно. Д-р Алу ми напомни, че Тирион беше казал как никога не залага срещу семейството си. Това противоречи на обяснението на Петир. Още повече чувството ми за двойна игра от негова страна, наедно с Варис. Почва да става все по-интересно.

~Джон~(160-171)

Трудно е за Джон да забрави за предишния си живот. Студа и самотата е единственото, което има.

Коментар

- хората, които служат на Вала са пълни с гатанки. Харесват ми малките истории, които се сглобяват като пъзел. 

"Защо все става така, че когато човек издигне една стена, следващият веднага иска да разбере какво има отвъд нея?"

~Едард~(172-183)

Когато искаш мир, готви се за война.

Коментар

- кралството е на колене пред кредиторите си, ясно е. Финансовите интереси се защитават. Ланистърите са не само част от управлението, но и машината за пари.

- трудни дни предстоят на Старк. Ще повярва ли кралят на твърденията за смъртта на Джон Арин и този опит за убийство на едно дете. 

- Лорд Старк иска да е сигурен, че каквото и да стане, Северът ще е готов. Той дава заповед за укрепване на защитните си позиции.

~Тирион~(184-193)

Ситуацията на Вала е притеснителна. Лорд-командирът моли за помощ. Описва картина, която застрашава всичките Седем кралства. "Само Нощният страж ще остане между кралството и мрака, който ще помете от север."

Коментар

- лорд-командира е баща на Джора Мормон, който се намира на другия край на света, при Денерис

- взаимодействието около двата персонажа, на Джон и Тирион, е доста интригуващ. Сцената, когато си стиснаха ръцете беше като братско обещание за съдействие в бъдещ план. 

Вече получаваме ясен знак, че нещо наистина дебне отвъд Вала. Лорд-командир Мормон беше доста категоричен, когато молеше Тирион за помощ. Все повече са преминаващите на юг от стената. А от 19 защитни пункта, само 3 са обитаеми и то с под 1000 души бойци.

- ок, Бенджен не се връща. Отишъл е да търси сир Веймар Ройс, а както знаем той беше "убит" от Другите. Сигурно и той ще се срещне с тях, но съм убедена, че има още роля в книгата. Той каза на Джон: "Колко пъти трябва да ти го кажа, Джон? Ще си поговорим като се върна." Той ще е човекът, който ще ни разкрие повече за същността на Другите.

- забелязахте ли авторитета, с който се ползва слепия майстер Емон? Той нарича Тирион великан(хм...) И какви са тези сънища, които той има, пророчески?

"Молиш един недъгав да учи един сакат как се танцува - каза Тирион. - Колкото и искрен да е урокът, резултатът ще е гротеска."

Скот Линч - "Лъжите на Локи Ламора"

"Лъжите на Локи Ламора"
първа книга от поредицата за "Джентълмените копелета"

Локи Ламора има лошия късмет да се роди на място, което не дава почва за добър живот. Още на шест години той остава сирак и сам поема грижата да оцелее. Изключително хитър по природа, успява да се измъкне от сигурна смърт. Поема го Създателя на крадци, който не си е и мечтал за такъв талант. И наистина, Локи се оказва изключително съобразителен. Но таланта си има цена и той носи своята на шията си.

Камор напомня днешна Венеция. Отделени от водни канали, различните квартали са съобразени с потеклото и богатството на жителите си. В града управлява херцог Никованте и като при всеки режим съществуват различните прослойки на обществото. Властта не може да бъде без беззаконието, живота без смъртта, както и честността без алчността. Камор е сцена само за най-изкусните актьори. И не е нужно хората да познават лицето ти, за да ти се възхищават. Всеки лицедей знае, че няма нищо по-добро от богато украсената маска. В този занаят ти трябва нещо повече от бързи пръсти ако искаш да доживееш, за да се радваш на богатството си.

Джентълмените копелета са се обучавали цял живот на това, да творят с диво въображение най-големите си мечти.. За тях ежедневието е един безкраен маскарад, в който завесата винаги е вдигната. Но дори и най-големият герой трябва да премине през няколко трудности, за да стане любимец на зрителите. Не рядко по-харесван е злодеят, особено ако изпълнява ролята си колоритно. Но няма как да не симпатизираме повече на петте момчета, които не забравят, че да живеят значи да се смеят добре. А и защо не, това да е на гърба на благородниците, които са прекалено суетни, за да признаят, че са били измамени от човек без име.

По време на поредната си пиеса, бандата на Локи Ламора попада в действие, което не са предвидили и това им докарва куп усложнения. Не стига, че имат работа за вършене, а и главният им шеф Капа Барсави има идеи, за това как да запълват времето си. Но това, което той не знае е че Тайният мир, споразумението между него и Управата на града, е разиграван като зар на шахматна дъска и не е далече времето, в което по големите играчи ще разберат как ги мамят.

Трудно е винаги да печелиш, прекалено много неизвестни ще се намерят да ти клатят лодката. Локи Ламора го знае, но не го е страх да рискува. Може след това да съжалява за много неща, но ако не опита няма да е той. Може би най-важния урок, който ще научи е, че когато е на върха на славата си, има да губи повече от когато и да било.

Скот Линч е от новото поколение фентъзи автори, редом с Патрик Ротфус, Пол Хофман и Джо Абъркромби. Изградил е една самостоятелна история. Героите не се губят из купищата приключенци, тръгнали да търсят слава. Стилът му на писане е приятен за четене и определено не си налага цензура – Джентълмените копелета са много цапнати в устата. За себе си твърдя, че първата книга от поредицата е по-скоро въвеждаща и не заплита много от фабулата. Изключение правят постройките от елдерглас, оставени от предишните жители на Камор. Странен материал, който излъчва собствена светлина и не подлежи на обработка, почти магичен. Съществува и магия в този свят, но е по-скоро базисна. Правят се заклинания, има и алхимия, но не е като магическата система на Сандерсън или сигалдрията и прочие при Ротфус.

Книгата е приятен и свеж полъх, малко нов прочит на жанра, който естествено има своите корени в класиките. Заслужава си и ми харесва това, че не е претенциозна. Почваш да четеш уж в свободното време, но се оказва, че правиш всичко друго в интервалите за почивка. 

Fun Fact! Първоначалната идея на Скот Линч за историята на Локи Ламора започва от четвърта книга. Тоест първите три могат да се приемат като предистория.

Цикълът за "Джентълмените копелета":
1. "Лъжите на Локи Ламора" - ревю
0. "The Bastards and the Knives" - това е сборник от две новели, които допълват "Лъжите на Локи Ламора". По-точно как джентълмените копелета се сдобиват с Остершалинската ракия, която изигра важна роля в първата книга и как успяват да се отърват от убийците известни като "Хорът от ножове". Тя ще бъде издадена след третата книга "The Republic of Thieves". Стискаме палци издателство Рива да направят допечатка с оригиналните корици и третата книга да е с прекрасния арт.
2. "Червени морета под червени небета" - ревю
3. "The Republic of Thieves" предстои издаване на български език
4. "The Thorn of Emberlain" - Goodreads
5. "The Ministry of Necessity" - Goodreads
6. "The Mage and the Master Spy" - Goodreads
7. "Inherit the Night" - Goodreads

Великото Четене на "Песен за огън и лед" - 4

Великото Четене на "Песен за огън и лед" с Мисаки, Хикари и Д-р Алу

"Игра на тронове" от Джордж Р. Р. Мартин

~Едард~(102-109)

Едард Старк се опитва да даде ценен съвет на краля си, като му припомня как завършва битката, която му осигурява трона. Но за Робърт е твърде късно да забележи паяжината, която е оплетена около него. За Нед, Ланистърите си служат с хитрост, за да задоволят единствено собствените си желания. Новината за сватбата на Денерис и конния господар достига до ушите на слухаря Варис.

Коментар

-може би Едард вижда как със смъртта на Лиана, Робърт е загубил искрата си за живот. Непрестанното пиянство и незаинтересованост, са променили човекът, когото той приема за скъп приятел.

-Ланистърите играят добре играта на тронове. Тивин Ланистър е бившата ръка на краля, който привидно предава властта си.Дъщеря му е кралицата, а Скалата на Кастърли е златна мина.

~Тирион~(110-117)

Тирион пътува все по на север, към Вала. С него се движи и Джон Сняг, който почва да разбира каква съдба го чака.

Коментар

-харесва ми колко е остроумен и как има реална преценка за себе си. Научил се е да се гордее с ума си и притежава завидно самочувствие. Джон Сняг трябва да се вслушва в съветите му и да си отбелязва. 

~Кейтлин~(118-127)

Кейтлин е съкрушена от инцидента с Бран. Роб, останал като глава на семейството, й напомня за дълга, който има. По стечение на обстоятелствата лошите неща продължават да им се случват. Бран за втори път избягва смъртта, спасен от вярното си вълчище. Решена да разбере кой и защо иска да навреди на семейството й, Кейтлин е твърдо решена да посети Кралски чертог и сама да намери отговорите.

Коментар

- парите платени на убиеца носят знака на Баратеон, но знаем кой е вероятният поръчител. Единствено този кинжал не пасва на картинката, прекалено се набива на очи.

~Санса~(128-139)

Санса прекарва деня с принца на мечтите си. Наглото му държание провокира Аря да го постави на място. Но на кралете винаги е простено, докато прошка от тяхна страна се дава трудно.

Коментар

- има една очарователна наивност в Санса. Напомня ми на героиня в трагедия, която от най-беззащитна и невинна в преценките си, накрая се превръща в безстрашен и хитър противник. Живота ни учи на своите уроци, искаме или не. Ако симпатизирам на женски персонаж в книгата, то това е тя.

~Едард~(140-145)

Жаждата за мъст на Церсей Ланистър няма край. Тя иска кръв за обидата нанесена на Джофри. Кралят е прекалено уморен, за да раздава правосъдие и като чели е забравил ролята си. Нед Старк още веднъж осъзнава, че е сам сред враждебно настроени хора и че е прекалено далеч от Севера.

Коментар

-Джофри е страшно озлобен и егоистичен, интересно ми е какво го е провокирала да стане такъв

Великото Четене на "Песен за огън и лед" - 3

Великото Четене на "Песен за огън и лед" с Мисаки, Хикари и Д-р Алу

"Игра на тронове" от Джордж Р. Р. Мартин

~Аря~(65-71)

Аря е различна от сестра си. Бива я повече в язденето, отколкото в бродирането. Но за разлика от строгата септа Мордейн, Джон Сняг не съди сестра си, която много обича. Заедно, те наблюдават вербалната схватка между Роб Старк и принц Джофри Баратеон.

Коментар

-          Ланистърите са горд род и трябва да са доста уверени в своите способности, че да се приравняват с краля.

-          Цитирам дословно: „Джофри е едно истинско малко говно”. Можеше да се прави на големия мъж пред Роб, само защото хората на Ланистър бяха около него, както и вярното му Куче.

-          Вълчището на Аря носи името на „войнствената кралица Ройн, превела народа си през Тясното море”, Нимерия. В тези книги нищо не е спомената просто така. Мартин има страхотен похват да вмъква нещата уж незабелязано, но те винаги имат значение. Легендите и приказките винаги оживяват.

~Бран~(72-80)

Бран е чувал само хубави истории за рицарите от Кралската гвардия. Истории за сила, смелост и лоялност. Той иска да бъде един от тях. Преди да замине за Кралски чертог с баща си и сестрите си, малкият Старк тръгва за последно да се скита из Зимен хребет. Там той обича да се рее нависоко. Съвсем случайно попада Церсей и Джайм Ланистър в една компрометираща ситуация. Нещата, които Джайм „прави от любов” довеждат Бран до близък сблъсък със земята.

Коментар

-          Церсей и Джайм възродиха традициите на Таргариените :D

~Тирион~(81-86)

Тирион компенсира за външността си с ум и разсъдливост. „Едно копеле трябваше да свиква да забелязва разни неща, да прочита истината зад хорските очи.” Тирион предполага, че брат му и сестра му са замесени в инцидента с Бран. 

Коментар

- Церсей Ланистър явно участва и в смъртта на Ръката на краля. За нещо, което Арин е подозирал. Иначе няма защо да се бои от Едард Старк, който ще слухти из двора. Има нещо около децата на Церсей, от което тя се бои.

-           Тирион показа на принц Джофри как трябва да се държи. Короната тежи и си мисля, че за него това ще е непосилно бреме.

-          Колкото и да е странно, засега Тирион се държи най-нормално от своето семейство, въпреки, че негова е ролята да се държи като шут. Сестра му го гледа с погнуса, брат му единствено проявява „макар и най-нищожна привързаност и уважение”. За Томен той отбелязва, че е „мило момче, не като брат си.” А Мирцела „беше взела цялата хубост на майка си, но не и характера.” Персонажите на Мартин са многопластови и ми доставя истинско удоволствие да следя описанията и реакциите им.

-           Децата на Старк имат връзка с вълчищата си. Това на Брам не спира да вие и когато се опитват да го прогонят, момчето видимо отпаднало. Когато отворят отново прозореца на стаята и вълчия вой достига до Бран, сърцето му забива по-силно.

~Джон~(87-92)

Преди да замине на север, с чичо си Бен, Джон Сняг се сбогува с Бран. До леглото му неуморно като страж бди Кейтлин. Тя ненавижда Джон. Всеки път като го види, през очите й е изневярата на Едард. „Трябваше да си ти” му казва тя. А когато отиде на Вала, няма ли да е същото?

Коментар

-          Когато Джон вижда брат си след падането му, е интересно какво сравнение ни дава автора. „Ръката му приличаше на птичи крак. Очите му хлътнали в черни дупки, бяха отворени, но не виждаха нищо. Под крехкия кафез на тези потрошени ребра...” Това може би е първото появяване на триоката врана в историята. На пръв прочит тези неща се пропускат, когато не знаеш за какво да гледаш .

~Денерис~(93-101)

Денерис се жени за хал Дрого. Като сватбен подарък от магистър Илирио получава три драконови яйца. А Визерис както винаги е нетърпелив да получи своята армия.

Коментар

-          Съня на Денерис няма как да не се окаже съдбоносен. Затова тези яйца рано или късно ще се излюпят. И пак, човекът, който е замесен е Илирио. Казва, че са от Сенчестите земи, оттатък Асшаи. А там какво има деца? Жреци на Червения бог. Отново. Това мисля ще е една от главните истории в книгата.

-          Сир Джора Мормон й подарява книги, „Истории и песни за Седемте кралства”. Няма да се очудя ако след време Мартин напише и тях .