Новини около новата трилогия на Джо Абъркрoмби

„Зарекох се да отмъстя за смъртта на баща си. Може да съм половин човек, но клетвата ми е пълнокръвна.“

Принц Ярви е дал обет да си възвърне тронът, който никога не е искал. Но първо трябва да оцелее през жестокостите, веригите и горчивите води на  Разбито море. И трябва да извърши всичко това само с една здрава ръка.

Измаменият трябва да се превърне в измамника.

Роден като недоносче в очите на баща си, Ярви е сам в свят, където властват само силни ръце и студени сърца. Неспособен да вдигне щит или да завърти секира, той е принуден да наточи ума си като даряващо смърт острие.

Предаденият трябва да се превърне в предателя.

Събирайки непривична задруга от отхвърлени и загубени, той съзнава, че те могат да му помогнат много повече от който и да е сбор от благородници, за да се превърне в човекът,който се стреми да бъде.

Дали узурпираният ще стане узурпатора?

Но дори с доверени приятели до него, Ярви съзира, че пътят му може да завърши, както е започнал – в обрати, и в капани, и в трагедия.

Миналата седмица в личния си блог, Джо Абъркромби обяви, че е готов с черновата на втората книга от трилогията. Казва се "Half a World" и се очаква да излезе на английски език през февруари месец 2015 година. Първата книга от трилогия, "Half a King" е завършена и копия от нея са раздадени на читатели и автори за оценка. Нейното публикуване на английски език ще е юли месец 2014. Последната част, носеща името "Half a War" е прогнозирана за юли месец 2015 година. След заслужения успех на трилогията "Първият закон" и новелите в същия свят, тези новини са повече от добри. Дори и потвърждението от самият автор, че новата му поредица е young adult, ни най-малко не намалява ентусиазмът ми.
1. "Half a King" - Goodreads
2. "Half a World"
3. "Half a War"

Еви Маниери - Кървава чест /Evie Manieri - Blood's pride/

"Историята, която държиш в ръцете си може да те отврати. Да те накара да мислиш, че като пиша тези думи извършвам непростим грях - но няма да хабя мастило и листи, за да оправдавам действията си. Ще кажа само, че ако това е грях срещу боговете, моля се да стоварят гнева си единствено върху мен. Моля се да спестят страданието на народа си, защото достатъчно е това, което друг им стори."

Така започва историята на хората от Шадар, описана от техния даймон. Крал, който не иска да повтаря стари грешки.

Jo Fletcher books (UK)

Шадарите живеят в мир със своите богове. всеки изгрев рибарите се прибират със своя улов и заедно със семействата си обработват рибата. Дните са спокойни, когато Слънцето озарява върховете на планините обграждащи града и човек може да усети вятърът, носещ вечерният хлад от пустинята. За този народ, храмът, изсечен в червените скали на север е свещено място, където нови избраници са допускани веднъж годишно. Този лабиринт от безкрайни коридори, прокопани от древни и мистериозни ръце, е достъпен само за жреците - аши. В своите зали гледащи към небето, те изписват молитвите си в пясъка и всяка вечер боговете им се усмихват от звездното небе. Докато Морето на нещастието не им праща лоша поличба.

Три призрачни кораба, с дрипави платна и повредени коруби, се насочват към брега. За рибарят, който пръв ги вижда, те са привидение. Надявал се, че затвори ли очи, когато пак погледне, те няма да са там. Надежда имало, но само преди да падне нощта.

Черна сянка потъмнила хоризонта и закрила багрите на залязващото слънце. Пелена от летящи създания, дерешади, покрила небето. За тях шадарите вярвали, че пренасят душите на лошите хора в дебрите на земята след смъртта им. Но не били само те. Ездачите им приличали на гиганти. Бледи създания с мъртвешка кожа, покрита със сълзящи пурпурни язви и коси разлети като морска пяна. Настанала сеч и хаос обхванал мирният град. Три нощи са нужни на норландърите да подчинят Шадар. Когато и последното мъртво тяло на ашите разпенило вълните на морето, съдбата на шадарите била решена. Как биха могли да се борят за свободата си след като виждат как защитниците им сами отнели живота си.

Цяло поколение по-късно, шадарите още работят като роби за нашествениците. Едни се трудят в мините, където извличат ценен метал, важен за норландърите, а други им прислужват в храма, където те живеят. Там работи и Дариан, даймонът, който вече е достатъчно пораснал, за да чуе призива на хората си за бунт срещу окупаторите. 

Твърде различно от собствената им култура, малцина местни могат да общуват с норландърите. Но това не пречи на Дариан да се сприятели с Еофар, един от могъщите норландъри и да се влюби в по-малката му сестра.

Като нрави норландърите могат да се оприличат на викинги. Бойната им слава и чест са единственият закон по който се водят, как е записано в тяхната "библия". Всеки от тях, който има благородна кръв притежава меч, предназначен единствено за него. Магията, която е вплетена при изработката му прави всеки уникален, както и името, което носи. Норландърите имат не само странен външен вид, но и тялото им отделя студ. Светлината и топлината за тях са отрова. Това, което ги прави добри воини са бързото им възстановяване от рани  и начинът им на общуване. Употребата на устна реч е нещо, което те не практикуват, а предават мислите и емоциите си телепатично. Въпреки, че в много отношения превъзхождат шадарите и за тях самите е трудно да разчитат подчинените си. Води ги само едно, да изпълнят мисията, с която са били изпратени в Шадар.

В същото време, пустинята ограждаща града кипи от живот. Номасите, народ на търговци, кръстосват пясъците, докато жените им пиратстват по море. От тях главна роля играе кралят им, който сключва тайна сделка с Еофар и The Mongrel (някой нечистокръвен, мелез), загадъчен наемник, който се заема да помогне на шадарите в борбата им за свобода, но не без цена. 

Tor books (US)

Книгата в никакъв случай не е едностранчива. Норландърите не са само безмилостни поробители, а шадарите толкова беззащитни. Най-силната страна на историята е,  че действието е пряко свързано с развитието на персонажите.

Докато в Шадар се води борба за освобождение, паралелно се разплита и историята на благородното семейство, което води мисията от Норланд. Бащата на Еофар е прекалено болен, за да управлява и оставя това на наследниците си. Еофар, първи по рождение, оставя властолюбивата си сестра Фреа, да управлява мините, които носят така ценния добив. А най-малката Иса, се опитва да спечели признанието на сестра си. В техните отношения лежат дълбоко погребани тайни.  

Книгата успя да задържи вниманието ми до края. Стилът на Еви Маниери е лек, което облекчи четенето ми, тъй като това е първото фентъзи, което прочетох изцяло на английски език. Това, което бих изтъкнала като недостатък за мен, са размитите очертания на света, който авторката изгражда. Може би се получава така, защото фокусът е изцяло върху героите, но и с тях е нужно търпение. В книгата действието понякога те прехвърля от една история в друга и на моменти усещаш действието хаотично. но горните две изброени в никакъв случай не могат да дадат категоричен отговор лоша или добра е поредицата, защото това е едва първа част. А начинът, по който приключва може единствено да те накара единствено да искаш да прочетеш и следващата, защото има интересни персонажи, които остават загадка. Като за финал бих дала една добра оценка. Книгата ми хареса и очаквам издаването на следващата. Поредицата не е издадена на български език. 

П.П. Kорицата на изданието на "Tor" е дело на Кеккай Котаки :P

Поредица "Shattered Kingdoms":
1. Blood's Pride - ревю
2. Fortune's Blight - Goodreads
По думи на авторката, всяка книга има собствена арка и разказва завършена история. Но има по-голяма завръзка, за която героите от първата книга не подозират. Тя ще стане ясна във втората част на поредицата, където действието ни пренася в сърцето на империята Норланд (земя постоянно покрита с лед и сняг, напълно различна от света в първата). Тук ще разберем и повече за миналото на The Mongrel.
3. Strife's Bane - планирана за 2015 година
В третата книга историите ще се обединят. Въпреки мащаба, действието отново ще е тясно свързано с личните премеждия на героите, всеки със своя собствена съдба.

"Рицарят на Седемте Кралства" от Джордж Р. Р. Мартин

Най-прекрасни дами и доблестни господа, благопристойният летописец на Седемте Кралства още веднъж ще ви представи епос в стила на всеизвестният "Песен за огън и лед". Истории за странстващи рицари и красиви девици, страшни битки и забравени клетви. Заповядайте, не забравяйте греяното вино и  топлите шушони.

Ако си прочел многотомникът за играта на тронове няма как да пропуснеш и тази част от историята. Легендите за странстващият рицар Дънк и скуайърът му Ег започват "едва" 100 години преди събитията в "Песен за огън и лед", по време на мирното управление на династията на Таргариените.

Това, което харесвам в сборникът е как Мартин не изневерява на стила си. Разказите са неразделна част от голямата поредица и не липсват обратите и разкритията, с които сме свикнали. Събитията, които се описват допълват това, което вече знаем за отделните кралства, но предлагат и нещо по-различно. Един век време оказва влияние върху развитието на едно общество. Изключително е, когато един автор успее да предаде това усещане на читателя.

Интересна е гледната точка на Дънк. Едно момче, което съзрява на пътя като единственото, което го води са рицарските закони, които научава от своя покровител, странстващият рицар сир Арлън. Усещането, което придобиваш, когато гледаш през едни очи, които не са свикнали на разкош и интриги, кара света на Вестерос да изглежда сякаш по-примитивен. Това беше моето усещане. С прелистването на страниците виждаш старите игри и договорки, но някак затворени в по-малък мащаб. Как историята кове съдбите на персонажите, които още не са се появили. Ти разбираш обстоятелствата около отношенията между големите домове, въпреки че още не са се появили домогванията до Железният трон, тъй като Таргариените властват с пълна сила. Да, Старките са на север, Ланистърите пазят златото си, Дорнците бродят из горещите пясъци на земите си, но това все пак е земята, която още не е видяла упадъка на династията на Червеният триглав дракон и Бунта на Узурпатора.

Трите разказа са хронологично последователни. "Странстващият рицар" започва със смъртта на сир Арлън, след която Дънк поема по неговите стъпки тъй като това е единственият живот, който познава. На път за Ашфордски лъг и това, което ще се помни като великият турнир, той среща едно малко момче на име Ег, не толкова обикновено колкото на пръв поглед, за да стане негов скуайър. Типично за Мартин и най-незначителният човек в историите му е способен да обърне хода на историята.
В "Заклетият меч", след 1 година скитане в Дорн, двамата пътешественици се озовават в земите на Предела. Намират служба при старият сир Юстас Озгри, чиято слава е отдавна отминала. Но този човек е истинска енциклопедия, въпреки че монетата винаги има две страни. Според мен това е най-информативният разказ от трите, що се отнася до света на "Песен за Огън и Лед". И тук е моментът, в който да кажа нещо, което винаги съм искала. На всички, които твърдят, че Железният трон по право е на Денерис Таргариен...та-та-ра-тааааааа....А дано, ама надали! :D
"Тайнственият рицар" е последният разказ от "Рицарят на Седемте Кралства". Бих го нарекла обобщаващ. Част от историята много ми напомня за превъплъщенията на Манс Райдър, краля отвъд Валът. Не искам да издавам нищо от книжката, защото е наслада за истинските почитатели на поредицата. 200 страници истинско удоволствие. Книжката е прекрасна приключенска история. Препоръчвам задължително за любителите на Песента. Enjoy!

"Принцът на тръните" от Марк Лорънс

"Принцът на тръните"

първа книга от "Разделената империя"

Всичко в тази история се случва в едно притихнало и мрачно съзнание. Заслепен и оплетен от нишките на съдбата към един трон, принц Анкрат гледа света през чужди очи. Кръвта на жертвите напоява мракът в душата му, който притъпява сетивата му. За да победи в играта на живот и смърт той трябва да жертва всичко. Да разкъса тъмния воал оплел съзнанието му и да намери спомените си.

След катаклизъм, наречен Деня на хилядата слънца, Империята намира своя край. Сега земите й са разделени и само един от Стоте може да бъде стане император.

На 9 години принц Йорг вижда как майка му и малкия му брат Уил биват убити. Нито знатното потекло, нито очаквана присъда са пречка за нападателите да извършат убийството на семейството на краля на Анкрат. Но Йорг вижда всичко с очите си и завинаги ще пази спомена за случилото се. Един храст от тръни, чиято отрова пълзи в кръвта му и му пречи да забрави, го спасява от същата съдба и му предлага по-сладък път - този на отмъщението.
Това е моментът, в който детето, винаги предпазвано от топлата прегръдка на майката, се превръща в чудовище.

За Йорг хората стават просто средство, което превърне ли се в пречка, бива премахнато.

Почерненото му сърце го води по разбойнически пътища. Става главатар на колоритна банда от 38 мъже, за които той е олицетворение на злото. Кланета, убийства за забавление и изнасилвания, така преминават четирите му години на скитане.

След опустошенията, които Йорг предизвиква в пограничните райони на владенията на баща си, принцът си спомня за единствения си роднина и решава, че е време да го посети. Във Висок замък заварва и новият съветник на краля, Сагеус. Още при първата им среща, чуждоземеца показва новото разпределение на силите в кралство Анкрат. Когато Йорг застава срещу мъжът, изтъргувал живота на семейството си, момчето още веднъж се убеждава в правотата на действията си. Единственото, което може би е забравил е че всеки може да бъде наранен. И още веднъж трябва да поеме по трънливата пътека, която ще го отведе едва в началото. Защото нещата, които принцът научава в изпълнение на една непосилна задача, му отварят очите за голямата картина.

Време е фигурите да заемат местата на бойното поле и Йорг първи да тръгна в атака. Той ще пролее кръв в името на отмъщението и ще потърси сметка за отнетия живот. Първата жертва пада и войниците трябва да прегрупират редиците си, защото ако Йорг твърдеше, че на 15 ще е крал, сега твърди, че на 20 ще е император.

Мнението ми за поредицата се смекчи след обективно премисляне на нещата, които ме дразнеха на пръв прочит. Първо, прави впечатление крехката възраст на главния герой. В Средновековието момчетата на 14-15 години са били воини (в "Песен за огън и лед" на Джордж Мартин, Роб и Джон са на 14, а Теон на 16), което ме отказа да отбелязвам това като нещо нелогично по повод действията на Йорг. Второ, агресията и "знанията от живота". Със сигурност травмите от детството могат да се отразят по този начин, така че си затварям и другото око. Лично за мен минус беше разказа от първо лице, което на фона на горните две изброени ми действаше изключително дразнещо. Нямаше го шеговития тон на разказвача, който иронизира лудия късмет на главния герой и в повечето случаи се явява като гласът на здравия разум. (Защото колкото и да ни харесва това, което се случва в една книга, трябва да сме наясно, че не всичко е практически възможно.) През цялото време в ушите ми звучеше самохвалството на злия и отмъстителен Йорг.
Знам, че към книгата има голям интерес и хората я харесват. Това е просто моето мнение и не насилвам никой да се съгласява с нечия чужда истина. Просто не се насладих на историята и ми липсваше моментът "да ти увисне ченето" от случващото се. Да, фентъзито е пълно с клишета и всяко едно от тях съм срещала в книги, които обичам. Точно тук би трябвало да се намеси автора и да покаже, че въпреки това, книгата му си заслужава да се прочете, защото е нещо, което съществува заради себе си. Почнах да се оплитам и ще взема да се спра. Ще ми е интересно ако някой сподели мислите си по темата или просто коментира нещо, за което се е сетил докато е чел книгата/ревюто. Иска ми се смисълът на този блог да е споделянето, а не толкова даването на добра или лоша оценка.

Първа трилогия - "Разделената империя":
1. "Принцът на тръните" - ревю
2. "Краля на тръните" - Goodreads
3. "Императорът на тръните" - Goodreads
Като допълнение авторът има кратки истории в света на "Разделената империя":
"Select Mode" - кратка история за Йорг и Нубанеца, преди "Принцът на тръните". Разказът е от антологията "Unfettered".
"Sleeping Beauty" - версия на приказката за "Спящата красавица", включваща Йорг.

Втора трилогия - "The Red Queen's War":
1. "Prince of Fools" - Goodreads

Скот Линч "Червени морета под червени небета" (Locke Lamora lives!)

Поредната книга от цикъла за Джентълмените копелета отново ни връща в играта с лъжите на Локи Ламора. Прекрасно продължение и напълно заслужено чакане.

Загубата за Джентълмените в Камор беше голяма. Раната, която носят двамата приятели трудно ще се излекува след като има кой да помни. Локи е съкрушен и не може да повярва, че плановете му бяха почти осуетени. Но с помощта на Джийн, те трябва да продължат да правят това, в което са най-добри, заради старият Окови и Джентълмените копелета.

Локи и Джийн оставиха безредиците в Камор и решиха да започнат на чисто (което в никакъв случай не значи, че Паякът е забравил). Двамата отиват в Тал Верар с една цел - да постигнат невъзможното. Като знаем породата на Локи Ламора това звучи смехотворно. Невъзможно? По-скоро Локи още не се е пробвал.

Тал Верар е поредният град, в който лицедеите залагат на изобретателност и късмет. В ретроспекция научаваме, че две години са били нужни за подготовката на нещо нечувано - да ограбиш най-добре охраняваният трезор в Кулата на греха, мястото за разтуха на богатите верарци. Но за да спечелиш играта трябва да познаваш своите опоненти.

В сърцето на града се намират три острова полумесеца на Великите гилдии (Алхимици, Изобретатели и Търговци), а в центъра е високата Кастелана, на чийто връх е Мон Магистерия, крепостта на Архонта. Тал Верар официално се управлява от Приори, търговски съвет, в който членуват най-заможните верарци, но значителна власт има и обитателят на тази крепост. Архонтът заема пост, който му носи командването над армията и флотата на Тал Верар, която съществува благодарение на финансите на търговците. Тези две сили движат политиката на града. Познайте кой става първи приятел с Локи и Джийн. Въпреки двете години подготовка, пак успяват да засегнат нечий интереси, което никога не им е вършело безплатна услуга. Но ние затова ги харесваме.

Чрез "измама в измамата" те успяват да си проправят път до ключът към тяхното богатство. Само с добре премерена крачка, капанът около Рекин, господарят на Кулата на греха, щраква. Но и друга лисица излиза от дупката си, когато научава от стари познайници на Джентълмените копелета, какво кроят.

Позицията на Архонта в град като Тал Верар е разклатена. Седем години са минали откакто гражданите са били спасени от своята флота. А в мирни дни няма как да видиш военната сила в действие. Притеснен от загубата на позиции, Страгос е решен да си върне старата слава на избавител. Затова трябва да измисли начин как да надделее над Приори, негови противници още от създаването на поста му. След Хилядодневната война с Камор, за да се ограничи тайната вражда за власт и пари на търговските съвети, бил създаден постът Архонт, който да предотврати използването на военната сила за лични облаги.

Тук Локи и Джийн се намесват  в неговите планове. Запознат с цялото им досие той иска да ги използва за целите си. С подходящата мотивация те стават пирати. Целта им е да разбунят духовете из Пиринчено море и да предизвикат буря, която да заплаши бреговете на Тал Верар.

Морската част е представена чудесно, тъй като имаме възможност да научим това-онова заедно с героите, които не са успели да стигнат до тази част на обучението си с Окови. Самият автор признава, че е направил изменения в терминологията, за да е по-разбираемо действието. По този въпрос мога да кажа, че да изкараш два месеца в открито море на пиратски кораб не си е работа, а робски труд.

Спойката, която държи историята жива за мен, е приятелството между Локи и Джийн. Страхотно е да видиш взаимодействието между двамата. Те са като два скачени предмета като се допълват един друг. Локи е мозъкът, а Джийн тялото (не в един случай го е спасявал от сигурна смърт).

Как завършва историята? Трябва сами да прочетете. Защото ако първата книга ви е направила впечатление, тази ще ви очарова. Пак има игри и неочаквани обрати, герои и победени. Прекрасен е начина, по който Линч продължава да гради персонажите си и в тази книга научаваме повече за тях. Авторът се е справил със задачата си да оправдае очакванията за продължение на първата книга. в скорошно интервю дори призна, че първите три книги са само предистория. Първоначалните му записки започват от четвъртата част. Знам, че ни очакват още по-грандиозни приключения и нямам съмнения, че поредицата завинаги ще запази челни позиции в класациите за фентъзи. Още повече, че в следващата книга ще се запознаем с енигматичният образ на Сабета, която е най-болезнената тема за Локи Ламора.

Fun Fact! Първоначалната идея на Скот Линч за историята на Локи Ламора започва от четвърта книга. Тоест първите три могат да се приемат като предистория.

Цикълът за "Джентълмените копелета":
1. "Лъжите на Локи Ламора" - ревю
0. "The Bastards and the Knives" - това е сборник от две новели, които допълват "Лъжите на Локи Ламора". По-точно как джентълмените копелета се сдобиват с Остершалинската ракия, която изигра важна роля в първата книга и как успяват да се отърват от убийците известни като "Хорът от ножове". Тя ще бъде издадена след третата книга "The Republic of Thieves". Стискаме палци издателство Рива да направят допечатка с оригиналните корици и третата книга да е с прекрасния арт.
2. "Червени морета под червени небета"
3. "The Republic of Thieves" предстои издаване на български език

4. "The Thorn of Emberlain" - Goodreads
5. "The Ministry of Necessity" - Goodreads
6. "The Mage and the Master Spy" - Goodreads
7. "Inherit the Night" - Goodreads

Четене на "Песен за огън и лед" - част 9

Още една част от епосът "Песен за огън и лед"

~Тирион~ 361-372
Тирион е в една от килиите на Орлово гнездо и чака присъдата на Арините. С хитрост или ако желаете късмет, той може би ще излезе през вратата по предназначение, а няма да полети.
Коментар
-историята за кинжалът, който трябваше да убие Бран Старк, прочетена от няколко различни гледни точки, все повече потвърждава, че Кутрето е наел убиецът.

~Едард~ 373-378
Едард се събужда дни след битката, в която загуби половината от хората си в Кралски чертог. След кратък разговор с краля, човек , с който го свързва цял живот, той отново е заставен да бъде Ръка. Още веднъж плановете му да се върне на Север пропадат.
Коментар
"Сънуваше стар сън - за трима рицари в бели плащове, за отдавна срутена кула и за Лиана в плувналото в кръв ложе...Разправяха, че Регар я наричал "кулата на радостта", но за Нед тя беше горчив спомен."
-кулата, в която Нед е намерил сестра си е била в земите на Дорн, откъдето е и жената на Регар, Елия. Имам предположение, че Регар е изпратил Лиана там, за да я опази (може би нея и нероденото им дете), далеч от битката за Кралски чертог.

~Кейтлин~ 379-390
Малките битки за надмощие въвличат всичките седем кралства в хаос.  Джайм Ланистър бяга от Кралски чертог и събира армия в Скалата на Кастърли. Кейтлин научава, че баща й, владетелят на Речен пад, през чийто земи минава единственият път към Севера, е  в не добро здраве. А сега и нейният пленник Тирион успява да се измъкне, като не забравя да спомене: "Ланистърите винаги плащат дълговете си".

~Джон~ 391-397
Джон Сняг се доказа като добър владетел, добър с меча и съвестен към хората си. Остава му само да се докаже като водач.

~Тирион~  398-405
Тирион притежава хитростта и умът на основателя на рода Ланистър. Това, което рицарите могат да направят с мечът си, той постига с думи. Успява да убеди бандата планинци, че е ценен техен съюзник като така си осигури тяхното сътрудничество.
Коментар
- Тирион обещава Долината на Арин на планинците, според които тя е тяхна по право.

"Скакалци в програмата" - български фантастични разкази

"Скакалци в програмата"

Сборникът съдържа 24 кратки разказа на различна тематика. Не съм фен на жанра и не съм чела много фантастика, затова мога да кажа само кой разказ ми допадна най-много. Книжката има средна оценка в GoodReads и намира почитатели. 

"Програматорът" на Златомир Коларов

Един Програматор, създаден по подобие на Бога, отива в Храма да се изповяда за греховете си. Когато Бог го създал, дарил му Райските градини, които да обработва и да се радва на плодовете на честния си труд. Работата обаче му натежала , посегнал към ябълката на познанието и сътворил помощник по свой образ и подобие, да му помага. Желанието му било творението да се самоусъвършенства и да не повтаря неговите грешки.

"...да бъде по-съвършено творение от нас, създадените от Бога програматори."

Клонирал го, за да може творението му да не скучае и го пуснал в градините си. С времето обаче то се възгордяло,станало хитро, завистливо и лакомо. Чрез знанието, дарено му от създателя, започнало да върши злини. Отрекло всичко, на което твореца го научил - крадяло. лъжело и убивало. Използвало знанието за недостойни и користолюбиви цели. Но въпреки това, трябвало да има и добра страна, нали било създадено, както Бог сътворил Програматора - по свой образ и подобие. Тогава защо повтаряло стари грешки?

Програматорът трябвало да разбере, че никой творец не е по-велик от творението си.