"Освен този живот" от Патрик Нес

Харесвам книгите на Патрик Нес, които носят емоция близка до моята. Не разбирам такива, за които трябва да "се подготвя", за да прочета. Също като "Часът на чудовището", Сет Уеъринг се оказа близък приятел. Всеки е усещал непреодолимото чувство на загуба, още по-болезнено ако си загубил себе си. Това е емоция, която те тласка към ръба, към студената вода и те кара да желаеш да се хвърлиш, без да мислиш за последствията.

Така започва и тази история, която може да е истинска - може и да е съчинена. Момче без име, но с голяма болка и следи, които се губят в океана.
Той е мъртъв, знае го. Още чувства разкъсващата болка на ударите в скалите. И едновременно с това се събужда, без да знае къде е - за сега.
Озовава се в стария си дом, в Англия. Стаята, в която се намира е същата като тази от детството му, минало което си е мислил, че е далеч от него. Има ли живот след смъртта? Омотаното в бинтове тяло и ковчег? Всичко му изглежда нереално. Същата къща, същата улица, но е празно. Хората ги няма, не чувства дори собственото си тяло - празнота.
Докато се опитва да осмисли какво се случва, спомените го връхлитат с болезнена яснота. В сънищата вижда семейството си, приятелите и вината, която не го оставя дори и след смъртта, ако това е нещо реално. Заради него семейството му е нещастно и малкото му братче никога няма да е същото.

"Защото е възможно да умреш дори и след смъртта."

Цялото терзание и мъка изглежда, че ще имат край само ако Сет се върне обратно. Ако направи същият избор. Кому си нужен ако носиш само болка?

Това, което се случва после е невероятно. Сет, който е една изкупителна жертва на нашето време, среща два образа, които може да опишеш като ангели, собствения му разум, светлината, урокът - каквото си избереш. Патрик Нес успява да опише обърканите чувства на едно същество, което се опитва да намери смисъл за съществуването си извън обичайното. 

Това е книга, която много просто описва причините и следствията от това да сме част от една жива система, която дава грешки. Но именно в тази наша свързаност се състои нашата значимост. Защото където свършваш ти, започва другия. За мен отговорът е, че не трябва да сме егоисти. Всичко, което имаме в тази си форма, в този свят, е нашето време.

"Сещаш ли се как си говорихме за онова чувство, чувството, че някъде трябва да съществува нещо повече, нещо, освен този живот? Още живот, освен тая гадост, която сме живели досега? - каза й Сет.

- Да - колебливо отвръща Рейджийн.

- Е, аз си мислих, че го имам това повече. Че Гудмунд е моето повече. Нямаше значение колко скапано е иначе всичко. Цялата работа с Оуен, цялата работа с родителите ми, дори после и цялата гадост в училище. Можех да живея с всичко това, защото имах него. Той беше мой, само мой. Живеехме в свой свят, за който никой друг не знаеше, свят, в който никой друг никога не беше живял. Това беше моето повече, разбираш ли?Онова, което правеше всичко останало поносимо.

- Но той не е бил само твой - отвръща тихо Рейджийн, сякаш сега започва да разбира.

- Мислих си, че да ми отнемат Гудмунд е най-лошото,, което може да ми се случи - отвръща Сет, - но не се оказа така. Най-лошото беше да открия, че той никога не е бил мой. Така че в един момент, в един ужасен, невероятно гаден следобед в едно скапано жалко градче на скапания, безумно студен бряг на Вашингтон, аз се оказах без нищо на света. Нямах нищо повече, освен този живот. И ми стана ясно, че единственото хубаво нещо, което имах, никога не е било мое.

- Само дето винаги съм мислила, че никога не трябва да правиш последната крачка. Дори ако се изкушаваш, дори ако си на косъм от нея, не бива да я правиш, защото кой знае? Може пък в живота да има нещо повече.

... - До болка силно исках да съществува нещо повече, освен скапания ми и жалък животец! А то е съществувало. Само дето аз не съм го видял."

...И любовта, и привързаността имат много различни лица и сред тях има място и за прошка, и за разбиране, и за още нещо, за нещо освен тях, за нещо повече.

The Republic of Thieves // "Републиката на крадците" от Скот Линч

„Републиката на крадците“

трета книга от поредицата за „Джентълмените копелета“

‘Give me up, Jean.’

‘Oh, marvelous. Fucking masterful. You’ll be dead and they’ll be inconvenienced. Maybe even mildly disappointed. What a worthy trade!’

‘But-‘

‘Shut it. Just shut it…you are a miserable bastard.’

‘I’ve always admitted-‘

‘No. You’ve never admitted this…Locke, you have the…look, it’s called Endgliktgelaben. It’s a High Vadran word. I learned about it when I was studying as an initiate of Aza Guilla. It means, ah, death-love, death-desire. It’s hard to translate. It means you have moods where you absolutely want to destroy yourself. Not as some self-pitying idle notion, either. As a certainty.’

‘For God’s sake, Jean, I wouldn’t want this if I had a fucking choice!’

‘You don’t want it up here’, said Jean, pointing at his own head. ‘You want it somewhere deeper, so deep you can’t recognize it. You think you’ve got some logical, noble excuse…But it’s really that darkness inside, trying to fuck you over once and for all. Something has you so scared you’re seeing everything backwards.’

Какво харесвам в тази книга ли?

Още в началото на историята си, Скот Линч, ми показа, че няма да е лесно. Пътят към това да победиш лошите и да защитиш идеалите си, няма да е детска игра. Именно защото ние сме най-големият си враг. И всичко ще се нареди само след като осъзнаеш грешките си и отговорностите, които носиш като възрастен. Това се случва до момента в поредицата за Джентълмените копелета. Да, фентъзи световете може да са измислени места, пълни с магия и невиждани създания, но са и болезнено реални. Когато се събудим от лош кошмар, знаем че сме сънували, но това не ни пречи да изпитаме физическа болка от преживяното. Така е и с историите, които четем. Може да не са истински, но са преживени. Republic of Thieves, за мен е едно болезнено откровение.  

Локи не може без Джийн, както и Джийн без Локи. Ако един от двамата го няма, това би довело до сигурен край за другия. Двамата винаги са били пълни противоположности и точно това ги съхранява и до този момент. След събитията в „Червени морета под червени небета“, остатъкът от Джентълмените копелета са корабокрушенци. Захвърлени на чужд бряг, те се опитват да оцелеят. Фабулата е доста интригуваща и Скот Линч още веднъж използва ретроспекция, за да придаде конкретния нюанс на събитията. Бъди сигурен, че няма случайни неща. Още повече при наличието на бондсмагита. Как мислиш, дали Локи е толкова незначителен, че да се занимават с него?

'My life is haunted by wild coincidences', said Locke.'

Действието се развива в Karthain, град-държава, известен с това, че е седалището на бондсмагитата. На всеки пет години те организират избори в града си, като всяка тяхна фракция подкрепя определени кандидати, чрез които легално си гарантира властта над града. Не че това им е нужно, но интересен факт е че използват магията си доста оскъдно предвид възможностите си. Може би това е книгата, в която имаме възможност да осъзнаем каква потенциална сила е довела до краят на Теринското царство.

'They made themselves obvious to some power they didn't necessarily need to cross paths with.'

Друга предпоставка на историята ли? Ами една конкретна личност, с червена коса, която за нас е обвита в мистерия, но не и за Локи. Сабета. Име, което не се изрича без предупреждение. Интересен подход на автора и много добра идея чрез противопоставянето на тези два силни характера, да намери начин да ни разкаже повече за отношенията помежду им. Защото това, което знаем до тук са само догадки.

'Damn it, when will you learn that refusing to admit you've lost isn't the same as winning?'

'Sort of depends on how long one keeps refusing, doesn't it?'

Епизодите от миналото ни връщат на момента, в който Джентълмените копелета са достигнали границата, в която Окови може да им даде бащински съвет. Съзряването за тях е период , в който не само трябва да открият себе си, но и да се научат да живеят с тази истина. Групата от лицедеи е изпратена в Еспара, да подпомогне местна трупа позагубила блясъка си. Пиесата, която поставят на сцена, носи името „Републиката на крадците“. В тези откъси от главното действие, Линч разкрива повече за миналото на Сабета и чувствата между нея и Локи.

Като за финал искам да напиша, че е най-лесно да съдиш другите за своите грешки. Най-лесно е да намираш оправдания за действията си и за теб да не съществува друга гледна точка. Но не трябва да е така. Ние сме хора, грешим. Учим се от грешките си, „ставаме“ и сме по-добри - към другите и към себе си. Защото е много лесно да загубиш това, което приемаш за даденост. И трябва много кураж и верен приятел, който първо да те изслуша и след това да ти помогне да оздравееш. Ако имаш такъв човек до себе си, не спирай да му благодариш, защото без него няма да си същият.

Цикълът за "Джентълмените копелета":
1. "Лъжите на Локи Ламора" - ревю
0. "The Bastards and the Knives" - това е сборник от две новели, които допълват "Лъжите на Локи Ламора". По-точно как джентълмените копелета се сдобиват с Остершалинската ракия, която изигра важна роля в първата книга и как успяват да се отърват от убийците известни като "Хорът от ножове". Тя ще бъде издадена след третата книга "The Republic of Thieves". Стискаме палци издателство Рива да направят допечатка с оригиналните корици и третата книга да е с прекрасния арт.
2. "Червени морета под червени небета" - ревю
3. "The Republic of Thieves" предстои издаване на български език- GoodReads
4. "The Thorn of Emberlain" - Goodreads
5. "The Ministry of Necessity" - Goodreads
6. "The Mage and the Master Spy" - Goodreads
7. "Inherit the Night" - Goodreads

Fragile Dreams

Безброй пъти ми е казвал, че не трябва да се държа така.
"Бъди с мен, бъди ми приятел, помагай ми", чувам го да казва.
Стотици пъти ми се е доверявал и ми е прощавал,
защото ме обича, познава ме.
Приемаше ме обратно...когато най-лесно е било да си тръгне.
Може би винаги е знаел, че мечтите му ще бъдат разрушени,
от мен.
И сега е време да се остави на чувствата си.
В тишина да чуе мислите си, след всички тези години...
След всички тези години може би винаги е знаел,
че мечтите му ще бъдат разрушени от мен.

Не е лесно да знаеш, че си отрова, която бавно е убивала.
И е трудно да забравиш думи, които са ти казали, когато си бил на 10.
"Никой няма да те иска такава",
може би винаги съм го знаела.
Може би умишлено го правя да е трудно, за да знам, че ме обича.
Но на кого му е нужно това, сега
когато боли така.
Не и след като разбрах, че никога не е трябвало да се боря за внимание,
защото цялото е било за мен.

Fragile Dreams

The Shape of Things to Come - A.S.Byatt's "Ragnarok"

"Бях малко дете, по време на война, което се опитваше да намери смисъл в хаоса."

The thin child walked through the fair field in all weathers, her satchel of books and pens, with the gas-mask hanging from it, like Christian's burden when he walked in the fields, reading in his Book. She thought long and hard, as she walked, about the meaning of belief. she did not believe the stories in Asgard and the Gods. But they were coiled like smoke in her skull, humming like dark bees in a hive. She read the Greek stories at school, and said to herself that there has once been people who brought "belief" to these capricious and quarrelsome gods and godesses, but she herself read them as she read fairy stories. Puss in Boots, Baba Yaga, brownies, pucks and fairies, foolish and dangerous, nymphs and dryads, hydras and the white horse, Pegasus, all these offered the pleasure to the mind that the unreal offers when it is briefly more real than the visible world can ever be.

"Homo Homini Lupus Est"

Then there was Loki. Loki was a being who was neither this nor that. Alone among the gods, he was a shapeshifter...He was intimate with secret places. The Germans believed his name was related to Lohe, Loge, Logi, flame and fire. He was also known as Loptr, the god of the air. Later Christian writers amalgamed  him with Lucifer, Lukifer, the loght-bearer, the fallen Son of the Morning, the adversary. He was beautiful, that was always affirmed, but his beauty was hard to fix or to see, for he was always glimmering, flickering, melting, mixing, he was the shape of a shapeless flame, he was the eddying thread of a needle-shapes in the shapeless mass of the waterfall. He was the invisibe wind that hurried the clouds in billows and ribbons. The gods needed him because he was clever, because he solved problems. He was the god of endings. He provided resolutions for stories - if he chose to. The endings he made often led to more problems.
There are no altars to Loki, no standing stones, he had no cult. In myths he was the third in the trio, Odin, Hodur, Loki. In myths, the most important one comes first of three. But in fairy tales, and folklore, where these three gods also play their parts, the rule of three is different; the important player is the third, the youngest son, Loki.
He had a wife, in Asgard, Sigyn, who loved him, and two sons, Wali and Narwi.
But he was an outsider, with a need for the inordinate.

"We are all born innocent"

"Eastward the old one in the Iron Wood

raises the wolves of Fenrir's race

one is destined to be same day

the monstrous beast who destroys the moon"

"But there is no beginning and no end..."

"...for we all pay our fathers mistakes"

***

Most dreams, the thin child knew, are wispy and thin, can be torn away by a determined sleeper, can be reduced to a peepshow or a puzzle in which the dreamer is a looker-on, not threatened. But there are gripping dreams of real terror, more real than the world the dreamer wakes to, thick, suffocating, full of hurt to come, in which the dreamer is the victim of uneluctable harm.

В миналото бях скалд, дете бягащо от вълци и войн, жадно впил поглед в приближаващата смърт. Изживявам хиляди животи само за секунда и единсвено въображението може да ми е граница.

"Часът на чудовището" от Патрик Нес

Ще те чакам седем минути след полунощ.

"Вакантен пост" от Дж. К. Роулинг

снимка: интернет

Дж. К. Роулинг успя да се скрие за миг от успешното си творение, "Хари Потър" и да затвърди позицията си на автор, който ще разбунва духовете години напред. И може би докато хиляди фенове по света искат да четат още и още продължения за премеждията на любимият си магьосник, 14 години по-късно, аз като един от тях, съм напълно доволна от този обрат. 

Научили са ни да казваме, че за всяка книга си има време и отчасти съм съгласна. В този случай, от собствен опит твърдя, че поредицата за Хари Потър би била най-полезна към 12-13 годишна възраст, главно за да породи любов у читателите към фентъзийните книги. Ако сте изпуснали момента, гарантирам и че на една по-зряла възраст ще откриете положителните страни на книгата. 

С това малко встъпление исках да кажа, че сега, когато изживях манията по тази книга, "Вакантен пост" все пак се явява като едно естествено продължение на известната поредица. Авторката успява да премине от амплоато си на писателка на детски роман към една сериозна позиция на човек, чийто глас се чува в обществото. 

Джоан Роулинг набляга за пореден път на теми като предразсъдъците към различните хора, доброто и лошото, моралните ценности и животът на хората, свързани с класовите им различия.  Оттук идва и уважението ми към книгата, която е създала. Чрез името, което е изградила, тя е като посланик на добра воля, който ни приканва да сравним моралния си компас и да внимаваме за бъдещето, което всеки от нас създава. Защото нашите действия имат и скрити последствия, които влияят на хората около нас. В този случай една наша малка грешка или пренебрегване на проблем може да са пагубни за целият ни живот.

Това, което за пореден път научих след като прочетох "Вакантен пост" е, че тихите води са най-дълбоки. Колкото и реалността да ни приканва да сме егоисти и лицемери, напук трябва да правим добро, защото равносметката в края е винаги една.

П.П. Убедена бях, че всеки режисьор ще види потенциалът на книгата като възможност за филмова адаптация, или поне такава в мини-поредица от 4-6 едночасови епизоди и се оказах права. BBC са обявили такава за 2014 година. Предстои да видим развитието по въпроса.

SANDMAN vol.1 by Neil Gaiman /за хора, които живеят в сънищата си/

снимка: интернет

За едно нещо трябва да се приготвиш, когато четеш Геймън, а това е - да бъдеш омагьосан. Признавам си, от около 5 години съм на строга фентъзи/средновековно/ диета и когато за първи път прочетох неговата книга "Никога, никъде, никой" бях малко разочарована. Просто ърбан фентъзи-то ми беше непознато! Когато в ума си имаш една утвърдена представа за това какво ти харесва/не ти харесва в едно фентъзи, според това с кой под жанр си свикнал, е трудно да "протегнеш ръка" и да опиташ нещо ново и различно. Защото нека си признаем, от всичко има по много и ако искаш винаги да четеш една и съща книга, за която си сигурен, че няма да те разочарова/толкова много/, спиралата е без край...

Morpheus

Нека ви разкажа приказка...

Англия, 1916

Окултистът Родерик Бърджес мечтае за сила и слава. И за Смъртта, най-вече за нея. В полунощ, часът на всички тайнства, мелодията на заклинанието кънти в тъмната стая на тайния орден и за хората, решили да призовават богове, часът на истината настъпва. Да призовеш древно божество не е толкова забавно, колкото звучи, знаеш ли? Какво е за него времето като понятие? За нас смъртните то отброява дните оставащ ни живот, защото никой не живее вечно, нали?

Какво виждат очите на вярващите, това Смъртта ли е?

~ Имало едно време един принц. Той владеел Кралството на Сънищата и Кошмарите. Вечер, когато децата заспивали, той поръсвал над главите им вълшебен прах, който ги пренасял в света му. ~

А сега, какво ще стане със света, който е лишен от своя господар?
Каква участ очаква човечеството в този хаос...
Бог - заплашен, примамен и затворен. Лишен от сила, която нито принадлежи на хората, за да бъде поискана, нито е негова, за да бъде подарена.
Бог, който има цялото време на света, за да чака...
...и потърси своето отмъщение.

В първи том "Прелюдии и Ноктюрни" започва историята за света на сънищата и кошмарите. Централна фигура е Морфей /или Dream/, един от седмината Endless /Destiny, Death, Desire, Despair, Delirium, Destruction, Dream/, които са антропоморфни персонификации на тези концепции. Призован от своята реалност, той 70 години е пленник. Когато най-накрая дочаква своето освобождение, тръгва да търси своите "есенции", които му помагат да управлява Света на Сънищата.  В търсене на това, което му е било отнето, той преминава през различни измерения и разбира, че трябва да направи избор между това да се промени или да умре. The Sandman е "история за историите", фантазия и митология, което може би прави този комикс толкова харесван и факта, че всеки има своите тълкования за света.
Това, което прави впечатление е подходът на Геймън като писател и невероятно пресъздадените, почти нереални на моменти образи, създадени от двамата художници. В диалога авторът е вплел голямо майсторство, четете репликите на Dream на глас и ще усетите магията. Нека поговорим малко и за него.

"Мъж, млад, блед и гол, затворен в тясна клетка, който чака похитителите му да умрат, способен да чака докато стените на клетката му станат на пясък; смъртно слаб, с дълга черна коса и странни очи: Dream." Така самият Геймън вижда героят. (Въпреки, че не той е прекият създател на The Sandman, това продължава да е едно от емблематичните му произведения. Това е автор-икона за поколението си. Бих казала дори магьосник, редом с приятеля му Алън Мур.)

В началото възприемаш това създание като нещо дошло от друг свят, неразбираемо, плашещо, но не мога да се отърся от усещането, че до края на историята това ще се промени. Има нещо замечтано, нещо прикрито и човешко в Dream. Една меланхолия, която витае около него и му създава образа на един трагичен герой. В една от последните сцени виждам как по детски се радва на едно ято гълъби, за момент избягвайки от самотата, на която е обречен.

И както той би казал, надявам се и за него да има надежда.


***

It is as natural to die as it is to be born.

"Death is before me today:
Like the home that a man longs to see.
After years spent as a captive."

Which would you choose - 
To Dream or To Die?

"Пътуване през спомени", част 1/ Книга първа от "Истории от Последното измерение" на Делиян Маринов

Книжка!

Понякога спомените ни отвеждат по пътеки, които никога не бихме искали да пресичаме отново.

"Нямаш друг избор. Всеки път, по който поеме човек, води така или иначе до смърт."

Скар се събужда забравен, в една долина от пепел. Не помни как се е озовал там. Последният му ярък спомен е мигът, в който проблясваща в черно кама се увива около врата му като змия. Но сега той беше жив. Или не съвсем.

"Единственият отговор, който ще ти дам за момента е, че ти си роб най-вече на себе си. Или по-скоро на това, което си бил."

Единственото, което води воина, е гласът на мистериозен Господар, идващ от примамващата зелена светлина на отсрещния хълм. Мястото, където призованите научават съдбата си. А Той има големи планове за тях.

Последното измерение е място, на което единствено Животът и неговите блаженства са на почит. Реалност, в която войната, злото и убийството са нещо забравено и чуждо. Така великите божества Зити създават земята. Те вградили своята материя във всичко материално и нематериално, в духовното и отвъд него. За да има баланс създали Аморфидите, за да свързват измеренията на живите и мъртвите, и Аморфериите, за да свързват Божественото със самата земя - Сявасугда.

Аморфидите имали свое измерение, където стояли в покои. Когато някой смъртен умирал, те съпровождали душата му към измерението на Мъртвите, докато Великия Зит на Прераждането не я върнел отново в Сявасугда, подчинявайки живота на един безкраен кръговрат. Това било така, докато божественият им план не претърпял провал.

Когато Зитите създавали Аморфериите, те им дали човешки облик, но забравили да премахнат онзи порок, който най-често подхранвал злото в душата. Това била именно завистта. Тези претворени божества забравили мисията си да пазят човека от лоши дела. Те правили точно обратното и то само заради завистта си към Аморфидите, които имали собствено измерение, а не били обречени като тях дълги години да се скитат по земята. 

Великите Зити късно разбрали за делата на творенията си и били оковани от тях. Затворени в различни части на света, Зитите дълго служили на Аморфериите като източник на сила. Тяхната цел била да заемат мястото на своите създатели и да причинят страдания на тъй омразните им Аморфиди. Но Петимата богове, на Прераждането, на Кръвта, на Изцелението, на Природата, и на Магията успели да заключат част от божествената си есенция във вълшебна сфера, която изпратили на земята. Така в Сявасугда били пратени Камъкът на прераждането, на кръвта, на изцелението, на природата, и на магията. Зитите се надявали, че когато верните им помощници, Аморфидите, усетят липсата им, ще се пробудят и ще потърсят вълшебните сфери, за да ги освободят. 

Но в света на Сявасугда минали векове, през които камъните били използвани къде за добри, къде за лоши дела. Различните раси, които ги намирали, причинили катаклизми, които обитателите на земята не смятали, че съществуват. След всичките нещастия се намерил и добър човек. Пътешественик, който намерил Камъкът на Изцелението и създал кралство, в което хората започнали бавно да се връщат към доброто. В тази епоха наречена Епохата на трите камъка - на изцелението, на прераждането и на кръвта, Камъкът на Прераждането бил намерен от зъл човек, който познавал добре язвите на новото Кралство. Той искал да използва придобитите божествени сили за собствена облага и користни цели. Така започнала и тази история от последното измерение, в Петата епоха, наричана още Епохата на Трите камъка.

Книгата е доста различна от това, което очаквах. Съвсем не е история за битката между доброто и злото, което е и търсен ефект. Всичко, което авторът ни представя е една изопачена действителност, един свят, видян през криво огледало. Според мен това е най-големият плюс на книгата. Това е само първа част и с нетърпение очаквам да прочета как ще продължи историята на Скар и неговото пътуване през спомени. Забавно ми е как описаният като най-скучният персонаж ми стана един от любимците :D 

Основното, което ме накара да дам ниска оценка в Goodreads, е липсата на редакция. Просто си личи и лошото, е че се набива на очи, което е жалко, защото идеята е добра.  През цялото време имах чувството, че чета "книга по бележки", което не ми допадна. Надявам се стилът на авторът да се оформи в следващите книги. Имах късмета да обсъдя книгата с него и съм обнадеждена, че идеята му за следващите истории в Последното измерение си заслужават. Също така подкрепям инициативата му за повече български фентъзи книги. За нас, почитателите на този жанр, това би било прекрасно.

"Засега ще се придържам към плана и Господаря си, поне докато получа нужните отговори"

Гейл Мартин - "Изковани от лед"/ Gail Martin - "Ice Forged"

"По-добре да умра отмъстен, отколкото да се влача като пребито куче"

Бащата на Blaine McFadden с години малтретира физически семейството си. Като бивш офицер в армията на крал Мерил, той е свикнал да му се подчиняват. 20-годишният Blaine, с години търпи побоите на отмъстителния си баща, но когато вижда сълзите в очите на малката си сестра, решава че не си струва повече да скланя глава, дори това да му коства живота.
Младият лорд на Glenreith се изправя пред кралския съд и чува присъда, която го лишава от дом, семейство и име. Дори болката в очите на обещаната му Carensa, дъщерята на графът на Rhystorp, не му позволява и за минута да съжали за извършеният грях.

"- Обвинен си в убийство. Убийството на лорд, на собствения ти баща. Какво пледираш?
 - Виновен, Ваше Величество.
...Не съжалявам. Проклет да съм ако се извиня, дори на краля. Да приключваме с това."

Присъдата е по-жестока и от смъртта, която Blaine предпочита. Той е осъден на изгнание в наказателната колония Velant. Място, където кралство Donderath се отървава от нежеланото бреме и от което никой не се връща. Устроен на Edgeland, остров на върха на света, това е свят със свои собствени закони и правила. Далеч от кралската власт, командир Prokief, с помощта на своите магьосници-пазители, държи затворниците под контрол. Мъжете работят или в мините, чийто добив се търгува с кралството в замяна на стоки от първа необходимост, или на борда на корабите за риба, които носят основното препитание на заселниците. Жените от своя страна работят в пералното или помагат за обработването на земята, когато им остане време от набезите на пазачите.
Edgeland е забравено от света място. Там се озовават, както виновните, така и "неудобните" на хората с власт. Малко от тях оцеляват в колонията, за да се опитат да доживеят живота си, който не е бил потребен никому. В смразяващият студ и мракът, който обхваща островът с месеци, само най-силните оцеляват. Ако човек издържи 3 години на условията в колонията, получава билет, с който може да предяви искане за малко късче земя, която да обработва и да създаде стопанство, както да работи за някой търговец или трапер. Като за утешение да се превърне в колонизатор, а не затворник до края на дните си.
За да опита да продължи живота си, Blaine решава да забрави миналото, дори сменя името си. Но благородството и честността са в сърцето и колкото и да се опитва, той не може да измени докрай на себе си. В трудностите, той намира верни приятели. С общи усилия те се опитват да подобрят положението си.
С Piran, Blaine се запознава още на корабът, с който затворниците стигат до Edgeland. Обвързват се с братска дружба, която им пази гърбовете. Piran Rowse, някога бивш наемник и бодигард, е верен приятел и винаги подкрепа. Verran Danning е изкусен крадец и майстор менестрел. Само му дайте задача и той ще е първият, който ще я разгадае. Dawe Kilick притежава остър ум и изобретателност, на която би завидял всеки. Тих и спокоен по природа, когато има работа за вършене, той е насреща. Това, което сплотява тези разностранни характери е Kestel Falke. Някога високо ценена дама от кралския двор, чийто умения превъзхождат иначе съблазнителната й външност.
Светът на Гейл Мартин има просто устройство, частите на което взаимодействат една с друга. Героите, които са главни участници в първата книга, идват от кралство Donderath, една от големите сили на Континента. Той от своя страна е отделен от Полуостровът чрез Сарнийският океан, посредством който се извършва търговията между тези две населени места и земите на Далечните брегове. Важно е да се уточни тази подробност, защото историята на "Изковани от лед" започва с война. Първоначален повод за военните действия между кралствата на Континента бива една погранична земя. Но когато авторката ни посреща на самия кралски съвет, където командири и владетел взимат решения за съдбата на поданиците, разбираме че историята е много по-заплетена отколкото изглежда.
В този свят магията съществува, но е дълбоко свързана с природата. Религията на Континента позволява почитането на множество богове, като човек сам решава на кого да поднесе дарове пред олтара си. Интересно е че магьосниците, за които разбираме от повествованието са по-скоро откриватели и мислители, отколкото "дейци". Разбира се, бойните магове и магьосниците- пазители са изключение. Хората разчитат предимно на астролози и гадатели за тълкувания. И още нещо, което е особено приятно в книгата. Почти всеки от хората има свой "чар", частица магия, която му помага да е по-добър в занаята си.
Тук идва завръзката в цялата история...
Представете си, че в нашият свят някой дръпне главния шалтер и не можем да използваме електричество. Какво би могло да се случи?
В "Изковани от лед" се случва нещо подобно. Когато желанието за власт и егоизмът са на първо място страдат само невинните, защото всеки друг оправдава действията си.
Когато войната настъпва с пълна сила и корабите по снабдяване спират да се появяват на отдалеченият остров, прокудените имат само един избор. Да останат в своя отдалечен затвор или да потърсят причината за застигналата ги катастрофа.
Blaine и приятелите му по неволя са единствените, които разбират необходимостта от действие и решават да опитат да сглобят цялата картина от малкото информация, на която се натъкват. Оттук започват приключенията им, които ги отвеждат в кралство, което някога е било техен дом, за да намерят единствено пепел и разруха. Писанията на един изчезнал магьосник и напътствията на един вампир, който го е грижа за хората, са единствените им насоки към разбирането на една загадка.

Поредицата "The Ascendant Kingdoms" включва:
1. "Ice Forged" - Goodreads
2. "Reign of Ash" - Goodreads

Новини около новата трилогия на Джо Абъркрoмби

„Зарекох се да отмъстя за смъртта на баща си. Може да съм половин човек, но клетвата ми е пълнокръвна.“

Принц Ярви е дал обет да си възвърне тронът, който никога не е искал. Но първо трябва да оцелее през жестокостите, веригите и горчивите води на  Разбито море. И трябва да извърши всичко това само с една здрава ръка.

Измаменият трябва да се превърне в измамника.

Роден като недоносче в очите на баща си, Ярви е сам в свят, където властват само силни ръце и студени сърца. Неспособен да вдигне щит или да завърти секира, той е принуден да наточи ума си като даряващо смърт острие.

Предаденият трябва да се превърне в предателя.

Събирайки непривична задруга от отхвърлени и загубени, той съзнава, че те могат да му помогнат много повече от който и да е сбор от благородници, за да се превърне в човекът,който се стреми да бъде.

Дали узурпираният ще стане узурпатора?

Но дори с доверени приятели до него, Ярви съзира, че пътят му може да завърши, както е започнал – в обрати, и в капани, и в трагедия.

Миналата седмица в личния си блог, Джо Абъркромби обяви, че е готов с черновата на втората книга от трилогията. Казва се "Half a World" и се очаква да излезе на английски език през февруари месец 2015 година. Първата книга от трилогия, "Half a King" е завършена и копия от нея са раздадени на читатели и автори за оценка. Нейното публикуване на английски език ще е юли месец 2014. Последната част, носеща името "Half a War" е прогнозирана за юли месец 2015 година. След заслужения успех на трилогията "Първият закон" и новелите в същия свят, тези новини са повече от добри. Дори и потвърждението от самият автор, че новата му поредица е young adult, ни най-малко не намалява ентусиазмът ми.
1. "Half a King" - Goodreads
2. "Half a World"
3. "Half a War"

Еви Маниери - Кървава чест /Evie Manieri - Blood's pride/

"Историята, която държиш в ръцете си може да те отврати. Да те накара да мислиш, че като пиша тези думи извършвам непростим грях - но няма да хабя мастило и листи, за да оправдавам действията си. Ще кажа само, че ако това е грях срещу боговете, моля се да стоварят гнева си единствено върху мен. Моля се да спестят страданието на народа си, защото достатъчно е това, което друг им стори."

Така започва историята на хората от Шадар, описана от техния даймон. Крал, който не иска да повтаря стари грешки.

Jo Fletcher books (UK)

Шадарите живеят в мир със своите богове. всеки изгрев рибарите се прибират със своя улов и заедно със семействата си обработват рибата. Дните са спокойни, когато Слънцето озарява върховете на планините обграждащи града и човек може да усети вятърът, носещ вечерният хлад от пустинята. За този народ, храмът, изсечен в червените скали на север е свещено място, където нови избраници са допускани веднъж годишно. Този лабиринт от безкрайни коридори, прокопани от древни и мистериозни ръце, е достъпен само за жреците - аши. В своите зали гледащи към небето, те изписват молитвите си в пясъка и всяка вечер боговете им се усмихват от звездното небе. Докато Морето на нещастието не им праща лоша поличба.

Три призрачни кораба, с дрипави платна и повредени коруби, се насочват към брега. За рибарят, който пръв ги вижда, те са привидение. Надявал се, че затвори ли очи, когато пак погледне, те няма да са там. Надежда имало, но само преди да падне нощта.

Черна сянка потъмнила хоризонта и закрила багрите на залязващото слънце. Пелена от летящи създания, дерешади, покрила небето. За тях шадарите вярвали, че пренасят душите на лошите хора в дебрите на земята след смъртта им. Но не били само те. Ездачите им приличали на гиганти. Бледи създания с мъртвешка кожа, покрита със сълзящи пурпурни язви и коси разлети като морска пяна. Настанала сеч и хаос обхванал мирният град. Три нощи са нужни на норландърите да подчинят Шадар. Когато и последното мъртво тяло на ашите разпенило вълните на морето, съдбата на шадарите била решена. Как биха могли да се борят за свободата си след като виждат как защитниците им сами отнели живота си.

Цяло поколение по-късно, шадарите още работят като роби за нашествениците. Едни се трудят в мините, където извличат ценен метал, важен за норландърите, а други им прислужват в храма, където те живеят. Там работи и Дариан, даймонът, който вече е достатъчно пораснал, за да чуе призива на хората си за бунт срещу окупаторите. 

Твърде различно от собствената им култура, малцина местни могат да общуват с норландърите. Но това не пречи на Дариан да се сприятели с Еофар, един от могъщите норландъри и да се влюби в по-малката му сестра.

Като нрави норландърите могат да се оприличат на викинги. Бойната им слава и чест са единственият закон по който се водят, как е записано в тяхната "библия". Всеки от тях, който има благородна кръв притежава меч, предназначен единствено за него. Магията, която е вплетена при изработката му прави всеки уникален, както и името, което носи. Норландърите имат не само странен външен вид, но и тялото им отделя студ. Светлината и топлината за тях са отрова. Това, което ги прави добри воини са бързото им възстановяване от рани  и начинът им на общуване. Употребата на устна реч е нещо, което те не практикуват, а предават мислите и емоциите си телепатично. Въпреки, че в много отношения превъзхождат шадарите и за тях самите е трудно да разчитат подчинените си. Води ги само едно, да изпълнят мисията, с която са били изпратени в Шадар.

В същото време, пустинята ограждаща града кипи от живот. Номасите, народ на търговци, кръстосват пясъците, докато жените им пиратстват по море. От тях главна роля играе кралят им, който сключва тайна сделка с Еофар и The Mongrel (някой нечистокръвен, мелез), загадъчен наемник, който се заема да помогне на шадарите в борбата им за свобода, но не без цена. 

Tor books (US)

Книгата в никакъв случай не е едностранчива. Норландърите не са само безмилостни поробители, а шадарите толкова беззащитни. Най-силната страна на историята е,  че действието е пряко свързано с развитието на персонажите.

Докато в Шадар се води борба за освобождение, паралелно се разплита и историята на благородното семейство, което води мисията от Норланд. Бащата на Еофар е прекалено болен, за да управлява и оставя това на наследниците си. Еофар, първи по рождение, оставя властолюбивата си сестра Фреа, да управлява мините, които носят така ценния добив. А най-малката Иса, се опитва да спечели признанието на сестра си. В техните отношения лежат дълбоко погребани тайни.  

Книгата успя да задържи вниманието ми до края. Стилът на Еви Маниери е лек, което облекчи четенето ми, тъй като това е първото фентъзи, което прочетох изцяло на английски език. Това, което бих изтъкнала като недостатък за мен, са размитите очертания на света, който авторката изгражда. Може би се получава така, защото фокусът е изцяло върху героите, но и с тях е нужно търпение. В книгата действието понякога те прехвърля от една история в друга и на моменти усещаш действието хаотично. но горните две изброени в никакъв случай не могат да дадат категоричен отговор лоша или добра е поредицата, защото това е едва първа част. А начинът, по който приключва може единствено да те накара единствено да искаш да прочетеш и следващата, защото има интересни персонажи, които остават загадка. Като за финал бих дала една добра оценка. Книгата ми хареса и очаквам издаването на следващата. Поредицата не е издадена на български език. 

П.П. Kорицата на изданието на "Tor" е дело на Кеккай Котаки :P

Поредица "Shattered Kingdoms":
1. Blood's Pride - ревю
2. Fortune's Blight - Goodreads
По думи на авторката, всяка книга има собствена арка и разказва завършена история. Но има по-голяма завръзка, за която героите от първата книга не подозират. Тя ще стане ясна във втората част на поредицата, където действието ни пренася в сърцето на империята Норланд (земя постоянно покрита с лед и сняг, напълно различна от света в първата). Тук ще разберем и повече за миналото на The Mongrel.
3. Strife's Bane - планирана за 2015 година
В третата книга историите ще се обединят. Въпреки мащаба, действието отново ще е тясно свързано с личните премеждия на героите, всеки със своя собствена съдба.

"Рицарят на Седемте Кралства" от Джордж Р. Р. Мартин

Най-прекрасни дами и доблестни господа, благопристойният летописец на Седемте Кралства още веднъж ще ви представи епос в стила на всеизвестният "Песен за огън и лед". Истории за странстващи рицари и красиви девици, страшни битки и забравени клетви. Заповядайте, не забравяйте греяното вино и  топлите шушони.

Ако си прочел многотомникът за играта на тронове няма как да пропуснеш и тази част от историята. Легендите за странстващият рицар Дънк и скуайърът му Ег започват "едва" 100 години преди събитията в "Песен за огън и лед", по време на мирното управление на династията на Таргариените.

Това, което харесвам в сборникът е как Мартин не изневерява на стила си. Разказите са неразделна част от голямата поредица и не липсват обратите и разкритията, с които сме свикнали. Събитията, които се описват допълват това, което вече знаем за отделните кралства, но предлагат и нещо по-различно. Един век време оказва влияние върху развитието на едно общество. Изключително е, когато един автор успее да предаде това усещане на читателя.

Интересна е гледната точка на Дънк. Едно момче, което съзрява на пътя като единственото, което го води са рицарските закони, които научава от своя покровител, странстващият рицар сир Арлън. Усещането, което придобиваш, когато гледаш през едни очи, които не са свикнали на разкош и интриги, кара света на Вестерос да изглежда сякаш по-примитивен. Това беше моето усещане. С прелистването на страниците виждаш старите игри и договорки, но някак затворени в по-малък мащаб. Как историята кове съдбите на персонажите, които още не са се появили. Ти разбираш обстоятелствата около отношенията между големите домове, въпреки че още не са се появили домогванията до Железният трон, тъй като Таргариените властват с пълна сила. Да, Старките са на север, Ланистърите пазят златото си, Дорнците бродят из горещите пясъци на земите си, но това все пак е земята, която още не е видяла упадъка на династията на Червеният триглав дракон и Бунта на Узурпатора.

Трите разказа са хронологично последователни. "Странстващият рицар" започва със смъртта на сир Арлън, след която Дънк поема по неговите стъпки тъй като това е единственият живот, който познава. На път за Ашфордски лъг и това, което ще се помни като великият турнир, той среща едно малко момче на име Ег, не толкова обикновено колкото на пръв поглед, за да стане негов скуайър. Типично за Мартин и най-незначителният човек в историите му е способен да обърне хода на историята.
В "Заклетият меч", след 1 година скитане в Дорн, двамата пътешественици се озовават в земите на Предела. Намират служба при старият сир Юстас Озгри, чиято слава е отдавна отминала. Но този човек е истинска енциклопедия, въпреки че монетата винаги има две страни. Според мен това е най-информативният разказ от трите, що се отнася до света на "Песен за Огън и Лед". И тук е моментът, в който да кажа нещо, което винаги съм искала. На всички, които твърдят, че Железният трон по право е на Денерис Таргариен...та-та-ра-тааааааа....А дано, ама надали! :D
"Тайнственият рицар" е последният разказ от "Рицарят на Седемте Кралства". Бих го нарекла обобщаващ. Част от историята много ми напомня за превъплъщенията на Манс Райдър, краля отвъд Валът. Не искам да издавам нищо от книжката, защото е наслада за истинските почитатели на поредицата. 200 страници истинско удоволствие. Книжката е прекрасна приключенска история. Препоръчвам задължително за любителите на Песента. Enjoy!

"Принцът на тръните" от Марк Лорънс

"Принцът на тръните"

първа книга от "Разделената империя"

Всичко в тази история се случва в едно притихнало и мрачно съзнание. Заслепен и оплетен от нишките на съдбата към един трон, принц Анкрат гледа света през чужди очи. Кръвта на жертвите напоява мракът в душата му, който притъпява сетивата му. За да победи в играта на живот и смърт той трябва да жертва всичко. Да разкъса тъмния воал оплел съзнанието му и да намери спомените си.

След катаклизъм, наречен Деня на хилядата слънца, Империята намира своя край. Сега земите й са разделени и само един от Стоте може да бъде стане император.

На 9 години принц Йорг вижда как майка му и малкия му брат Уил биват убити. Нито знатното потекло, нито очаквана присъда са пречка за нападателите да извършат убийството на семейството на краля на Анкрат. Но Йорг вижда всичко с очите си и завинаги ще пази спомена за случилото се. Един храст от тръни, чиято отрова пълзи в кръвта му и му пречи да забрави, го спасява от същата съдба и му предлага по-сладък път - този на отмъщението.
Това е моментът, в който детето, винаги предпазвано от топлата прегръдка на майката, се превръща в чудовище.

За Йорг хората стават просто средство, което превърне ли се в пречка, бива премахнато.

Почерненото му сърце го води по разбойнически пътища. Става главатар на колоритна банда от 38 мъже, за които той е олицетворение на злото. Кланета, убийства за забавление и изнасилвания, така преминават четирите му години на скитане.

След опустошенията, които Йорг предизвиква в пограничните райони на владенията на баща си, принцът си спомня за единствения си роднина и решава, че е време да го посети. Във Висок замък заварва и новият съветник на краля, Сагеус. Още при първата им среща, чуждоземеца показва новото разпределение на силите в кралство Анкрат. Когато Йорг застава срещу мъжът, изтъргувал живота на семейството си, момчето още веднъж се убеждава в правотата на действията си. Единственото, което може би е забравил е че всеки може да бъде наранен. И още веднъж трябва да поеме по трънливата пътека, която ще го отведе едва в началото. Защото нещата, които принцът научава в изпълнение на една непосилна задача, му отварят очите за голямата картина.

Време е фигурите да заемат местата на бойното поле и Йорг първи да тръгна в атака. Той ще пролее кръв в името на отмъщението и ще потърси сметка за отнетия живот. Първата жертва пада и войниците трябва да прегрупират редиците си, защото ако Йорг твърдеше, че на 15 ще е крал, сега твърди, че на 20 ще е император.

Мнението ми за поредицата се смекчи след обективно премисляне на нещата, които ме дразнеха на пръв прочит. Първо, прави впечатление крехката възраст на главния герой. В Средновековието момчетата на 14-15 години са били воини (в "Песен за огън и лед" на Джордж Мартин, Роб и Джон са на 14, а Теон на 16), което ме отказа да отбелязвам това като нещо нелогично по повод действията на Йорг. Второ, агресията и "знанията от живота". Със сигурност травмите от детството могат да се отразят по този начин, така че си затварям и другото око. Лично за мен минус беше разказа от първо лице, което на фона на горните две изброени ми действаше изключително дразнещо. Нямаше го шеговития тон на разказвача, който иронизира лудия късмет на главния герой и в повечето случаи се явява като гласът на здравия разум. (Защото колкото и да ни харесва това, което се случва в една книга, трябва да сме наясно, че не всичко е практически възможно.) През цялото време в ушите ми звучеше самохвалството на злия и отмъстителен Йорг.
Знам, че към книгата има голям интерес и хората я харесват. Това е просто моето мнение и не насилвам никой да се съгласява с нечия чужда истина. Просто не се насладих на историята и ми липсваше моментът "да ти увисне ченето" от случващото се. Да, фентъзито е пълно с клишета и всяко едно от тях съм срещала в книги, които обичам. Точно тук би трябвало да се намеси автора и да покаже, че въпреки това, книгата му си заслужава да се прочете, защото е нещо, което съществува заради себе си. Почнах да се оплитам и ще взема да се спра. Ще ми е интересно ако някой сподели мислите си по темата или просто коментира нещо, за което се е сетил докато е чел книгата/ревюто. Иска ми се смисълът на този блог да е споделянето, а не толкова даването на добра или лоша оценка.

Първа трилогия - "Разделената империя":
1. "Принцът на тръните" - ревю
2. "Краля на тръните" - Goodreads
3. "Императорът на тръните" - Goodreads
Като допълнение авторът има кратки истории в света на "Разделената империя":
"Select Mode" - кратка история за Йорг и Нубанеца, преди "Принцът на тръните". Разказът е от антологията "Unfettered".
"Sleeping Beauty" - версия на приказката за "Спящата красавица", включваща Йорг.

Втора трилогия - "The Red Queen's War":
1. "Prince of Fools" - Goodreads

Скот Линч "Червени морета под червени небета" (Locke Lamora lives!)

Поредната книга от цикъла за Джентълмените копелета отново ни връща в играта с лъжите на Локи Ламора. Прекрасно продължение и напълно заслужено чакане.

Загубата за Джентълмените в Камор беше голяма. Раната, която носят двамата приятели трудно ще се излекува след като има кой да помни. Локи е съкрушен и не може да повярва, че плановете му бяха почти осуетени. Но с помощта на Джийн, те трябва да продължат да правят това, в което са най-добри, заради старият Окови и Джентълмените копелета.

Локи и Джийн оставиха безредиците в Камор и решиха да започнат на чисто (което в никакъв случай не значи, че Паякът е забравил). Двамата отиват в Тал Верар с една цел - да постигнат невъзможното. Като знаем породата на Локи Ламора това звучи смехотворно. Невъзможно? По-скоро Локи още не се е пробвал.

Тал Верар е поредният град, в който лицедеите залагат на изобретателност и късмет. В ретроспекция научаваме, че две години са били нужни за подготовката на нещо нечувано - да ограбиш най-добре охраняваният трезор в Кулата на греха, мястото за разтуха на богатите верарци. Но за да спечелиш играта трябва да познаваш своите опоненти.

В сърцето на града се намират три острова полумесеца на Великите гилдии (Алхимици, Изобретатели и Търговци), а в центъра е високата Кастелана, на чийто връх е Мон Магистерия, крепостта на Архонта. Тал Верар официално се управлява от Приори, търговски съвет, в който членуват най-заможните верарци, но значителна власт има и обитателят на тази крепост. Архонтът заема пост, който му носи командването над армията и флотата на Тал Верар, която съществува благодарение на финансите на търговците. Тези две сили движат политиката на града. Познайте кой става първи приятел с Локи и Джийн. Въпреки двете години подготовка, пак успяват да засегнат нечий интереси, което никога не им е вършело безплатна услуга. Но ние затова ги харесваме.

Чрез "измама в измамата" те успяват да си проправят път до ключът към тяхното богатство. Само с добре премерена крачка, капанът около Рекин, господарят на Кулата на греха, щраква. Но и друга лисица излиза от дупката си, когато научава от стари познайници на Джентълмените копелета, какво кроят.

Позицията на Архонта в град като Тал Верар е разклатена. Седем години са минали откакто гражданите са били спасени от своята флота. А в мирни дни няма как да видиш военната сила в действие. Притеснен от загубата на позиции, Страгос е решен да си върне старата слава на избавител. Затова трябва да измисли начин как да надделее над Приори, негови противници още от създаването на поста му. След Хилядодневната война с Камор, за да се ограничи тайната вражда за власт и пари на търговските съвети, бил създаден постът Архонт, който да предотврати използването на военната сила за лични облаги.

Тук Локи и Джийн се намесват  в неговите планове. Запознат с цялото им досие той иска да ги използва за целите си. С подходящата мотивация те стават пирати. Целта им е да разбунят духовете из Пиринчено море и да предизвикат буря, която да заплаши бреговете на Тал Верар.

Морската част е представена чудесно, тъй като имаме възможност да научим това-онова заедно с героите, които не са успели да стигнат до тази част на обучението си с Окови. Самият автор признава, че е направил изменения в терминологията, за да е по-разбираемо действието. По този въпрос мога да кажа, че да изкараш два месеца в открито море на пиратски кораб не си е работа, а робски труд.

Спойката, която държи историята жива за мен, е приятелството между Локи и Джийн. Страхотно е да видиш взаимодействието между двамата. Те са като два скачени предмета като се допълват един друг. Локи е мозъкът, а Джийн тялото (не в един случай го е спасявал от сигурна смърт).

Как завършва историята? Трябва сами да прочетете. Защото ако първата книга ви е направила впечатление, тази ще ви очарова. Пак има игри и неочаквани обрати, герои и победени. Прекрасен е начина, по който Линч продължава да гради персонажите си и в тази книга научаваме повече за тях. Авторът се е справил със задачата си да оправдае очакванията за продължение на първата книга. в скорошно интервю дори призна, че първите три книги са само предистория. Първоначалните му записки започват от четвъртата част. Знам, че ни очакват още по-грандиозни приключения и нямам съмнения, че поредицата завинаги ще запази челни позиции в класациите за фентъзи. Още повече, че в следващата книга ще се запознаем с енигматичният образ на Сабета, която е най-болезнената тема за Локи Ламора.

Fun Fact! Първоначалната идея на Скот Линч за историята на Локи Ламора започва от четвърта книга. Тоест първите три могат да се приемат като предистория.

Цикълът за "Джентълмените копелета":
1. "Лъжите на Локи Ламора" - ревю
0. "The Bastards and the Knives" - това е сборник от две новели, които допълват "Лъжите на Локи Ламора". По-точно как джентълмените копелета се сдобиват с Остершалинската ракия, която изигра важна роля в първата книга и как успяват да се отърват от убийците известни като "Хорът от ножове". Тя ще бъде издадена след третата книга "The Republic of Thieves". Стискаме палци издателство Рива да направят допечатка с оригиналните корици и третата книга да е с прекрасния арт.
2. "Червени морета под червени небета"
3. "The Republic of Thieves" предстои издаване на български език

4. "The Thorn of Emberlain" - Goodreads
5. "The Ministry of Necessity" - Goodreads
6. "The Mage and the Master Spy" - Goodreads
7. "Inherit the Night" - Goodreads

Четене на "Песен за огън и лед" - част 9

Още една част от епосът "Песен за огън и лед"

~Тирион~ 361-372
Тирион е в една от килиите на Орлово гнездо и чака присъдата на Арините. С хитрост или ако желаете късмет, той може би ще излезе през вратата по предназначение, а няма да полети.
Коментар
-историята за кинжалът, който трябваше да убие Бран Старк, прочетена от няколко различни гледни точки, все повече потвърждава, че Кутрето е наел убиецът.

~Едард~ 373-378
Едард се събужда дни след битката, в която загуби половината от хората си в Кралски чертог. След кратък разговор с краля, човек , с който го свързва цял живот, той отново е заставен да бъде Ръка. Още веднъж плановете му да се върне на Север пропадат.
Коментар
"Сънуваше стар сън - за трима рицари в бели плащове, за отдавна срутена кула и за Лиана в плувналото в кръв ложе...Разправяха, че Регар я наричал "кулата на радостта", но за Нед тя беше горчив спомен."
-кулата, в която Нед е намерил сестра си е била в земите на Дорн, откъдето е и жената на Регар, Елия. Имам предположение, че Регар е изпратил Лиана там, за да я опази (може би нея и нероденото им дете), далеч от битката за Кралски чертог.

~Кейтлин~ 379-390
Малките битки за надмощие въвличат всичките седем кралства в хаос.  Джайм Ланистър бяга от Кралски чертог и събира армия в Скалата на Кастърли. Кейтлин научава, че баща й, владетелят на Речен пад, през чийто земи минава единственият път към Севера, е  в не добро здраве. А сега и нейният пленник Тирион успява да се измъкне, като не забравя да спомене: "Ланистърите винаги плащат дълговете си".

~Джон~ 391-397
Джон Сняг се доказа като добър владетел, добър с меча и съвестен към хората си. Остава му само да се докаже като водач.

~Тирион~  398-405
Тирион притежава хитростта и умът на основателя на рода Ланистър. Това, което рицарите могат да направят с мечът си, той постига с думи. Успява да убеди бандата планинци, че е ценен техен съюзник като така си осигури тяхното сътрудничество.
Коментар
- Тирион обещава Долината на Арин на планинците, според които тя е тяхна по право.

"Скакалци в програмата" - български фантастични разкази

"Скакалци в програмата"

Сборникът съдържа 24 кратки разказа на различна тематика. Не съм фен на жанра и не съм чела много фантастика, затова мога да кажа само кой разказ ми допадна най-много. Книжката има средна оценка в GoodReads и намира почитатели. 

"Програматорът" на Златомир Коларов

Един Програматор, създаден по подобие на Бога, отива в Храма да се изповяда за греховете си. Когато Бог го създал, дарил му Райските градини, които да обработва и да се радва на плодовете на честния си труд. Работата обаче му натежала , посегнал към ябълката на познанието и сътворил помощник по свой образ и подобие, да му помага. Желанието му било творението да се самоусъвършенства и да не повтаря неговите грешки.

"...да бъде по-съвършено творение от нас, създадените от Бога програматори."

Клонирал го, за да може творението му да не скучае и го пуснал в градините си. С времето обаче то се възгордяло,станало хитро, завистливо и лакомо. Чрез знанието, дарено му от създателя, започнало да върши злини. Отрекло всичко, на което твореца го научил - крадяло. лъжело и убивало. Използвало знанието за недостойни и користолюбиви цели. Но въпреки това, трябвало да има и добра страна, нали било създадено, както Бог сътворил Програматора - по свой образ и подобие. Тогава защо повтаряло стари грешки?

Програматорът трябвало да разбере, че никой творец не е по-велик от творението си.

Четене на "Песен за огън и лед" - част 8

Великото четене на "Песен за огън и лед" от Джордж Р. Р. Мартин

~Едард~ 312-318

Кралят научава, че Денерис Таргариен очаква дете. Едард Старк е против заповедта му да я убият. Ръката на краля още веднъж напомня на владетеля си за миналото и това му навлича гневът на Баратеон. Лорд Старк решава, че е време да прекрати авантюрата си в Кралски чертог и да се върне там, където е нужен, в Зимен хребет.

Коментар

-Пицел реагира доста изненадано, когато Варис спомена за отровата Сълзите на Лис; нали точно с нея е убит Джон Арин.

~Кейтлин~ 319-334         

Кейтлин стига до Долината, водейки Тирион Ланистър като заложник, за да получи подкрепа от сестра си, Лиза Арин. Но положението в Орлово гнездо не е сигурно. Подданиците на Арин имат съмнения около смъртта му. Сега, след 300 години притежание, титлата „Законен пазител на Изтока” не принадлежи на родът Арин, а е дадена на Джайм Ланистър. За рицарите на долината, младият наследник Робърт Арин, е прекалено болнав, за да заяви претенциите си и за тях е по-удачно Лиза да се омъжи отново. Но тя има други планове, за себе си и за Тирион.

Коментар

-Кейтлин среща чичо си, Бриндън Тъли, Черната риба.

~Едард~ 335-340

Кутрето води Едард в бардака, който Станис и Арин упорито търсели. Там Ръката среща жена, която има дете от краля. На пътя обратно за Червената цитадела, Джайм Ланистър пресреща Едард. За да отмъсти за залавянето на брат си, той заповядва на войниците си да убият хората на Старк.

Коментар

-по думите на Кутрето и Едард, Робърт има няколко копелета: едно момиче в Долината (Мия Каменната), Барра от Кралски чертог, момче в Бурен край, чиято майка е от дома Флорент;

-какво ще кажете за мисълта на Едард, когато с Кутрето говореха за копелетата на Робърт: „Неволно си спомни за Регар Таргариен. Зачуди се дали и Регар бе посещавал бардаци и странно защо реши, че не е.”

Все повече се убеждавам, че Джон е дете на сестра му Лиана, а бащата е Регар. Тя моли Едард да обещае. Какво, може би да отгледа детето й като свое. Робърт вече спомена, че войната е започнала, когато Регар е „отвлякъл” Лиана, която му е била обещана за жена. Едард се връща с Джон в Зимен хребет след бунта, който печели на Робърт Железния трон. Така и не иска да каже коя е майката на тъй нареченото му копеле, а Джон поразително прилича на него, носи чертите на Старк.

~Денерис~ 341-349

Халазарът на хал Дрого достига Вее Дотрак – Градът на господарите на конете. Халееси трябва да се представи на дош халеен. Също като обичаите и градът на дотраките е различен. Едно ширнало се поле, без стени и покрив, подслонено от Майката на планините.

Коментар

-има пророчество, че един ден всички халове ще се върнат при Майката, във Вее Дотрак

~Бран~ 350-360

Хората на Севера не забравят, че зимата иде. Зимното селище извън стените на замъка се пълни с фермери, които вече не могат да обработват земите си. Бран и Роб излизат да пояздят, за да изпробват новото седло, което Тирион измисли за Бран. Настъпват тежки времена за Старките. На Валът още нямат вест от Бенджен Старк, пристига и писмо и от Кейтлин за пленяването на Тирион. Северът се подготвя. Освен заплахата от война, още дезертьори се появяват на юг от Вала.